МОТИВИ
към Присъда № 102 от 02.03.2017 г. постановена по НОХД № 79/2017 г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.К.Ч., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********
В ТОВА, ЧЕ:
За времето от 17.02.2009г. до 30.09.2014г., в гр.Разград и с.Езерче, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – Експертни решения с №№ 2543/15.12.2008г. и 2026/20.10.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД-гр.Разград, приложени към заявление с вх.№ МП-2563/17.02.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх.№ МП-2563-А/17.02.2009г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград (ТП на НОИ) до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград (ТП на НОИ) и приложени към молба-декларация с вх.№ 53/30.03.2009г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл.25 (транспорт) и чл.29 (диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, до Директора на „Социално подпомагане“-гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 14 443,02 лева, собственост на Национален осигурителен институт-гр.София, и месечни добавки за социална интеграция в размер на 643,50 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“-гр.София и всичко на обща стойност 15 086,52 лева, с намерение да го присвои –престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Представя вносни бележки от които е видно, че в хода на съдебното производство – на 01.03.2017г. изцяло е възстановена сумата от 643.50 лв. по сметка на АСП, и частично – в размер на сумата от 3 000 лв. е възстановена по сметка на НОИ /л. 39-40/.
Конституиран в качеството на ГИ бе НОИ като бе приет за съвместно разглеждане предявения против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 11 443.02 лв. /единадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и две стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 79/2017г. по описа на районен съд – Разград.
В съдебно заседание представителя на НОИ поддържа исковата си претенция.
РРП поддържа обвинението.
Защитникът прави искане, наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. Излага подробни съображения.
Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си. Изразява съжаление за стореното и обещава постепенно да изплати всички причинени вреди по делото.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:
Обвиняемият А.К.Ч. никога не била лекуван
в Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар-Русе ЕООД,
Хирургично отделение /МДОЗС-Русе ЕООД/. По тази причина и същият не се води на
диспансерен учет в лечебното заведение и не му били издавани медицински
протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК и епикризи. Въпреки това обв. А.Ч. се
сдобил по неустановен по делото начин от неустановено в хода на досъдебното
производство лице с неистински официален документ на негово име - Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш.
- за „Председател”, д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р Б.Г.Б. и И.Н.-АСП - за
„Членове” на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр.
Разград, а не от лицето, което
действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на
медицинска документация от МДОЗС-Русе ЕООД, Хирургично отделение. В експертното
решение било посочено, че обв. А.Ч. е с намалена работоспособност в размер на
80 %, считано от 14.10.2008 г., с водеща диагноза «Зл. новообразувание на
стомаха». Срокът на инвалидизация бил определен до 01.12.2011 г. за три години.
Непосредствено преди изтичането на срока
на ЕР № 2543/15.12.2008 г. на
името на обв. А.Ч. било издадено ново Експертно решение № 2026/20.10.2011 г., на който бил придаден вид, че е подписан
от д-р Р.Д.Д. - за „Председател”, д-р М.К.М., д-р В.Х.М. и д-р П.И.И. - за
„Членове” на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр.
Разград, а не от лицето, което
действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на
медицинска документация от КОЦ-Русе ЕООД, въпреки че обв. А. Ч. не се водел на
диспансерен учет в лечебното заведение. В експертното решение било посочено, че
обв.А.Ч. е с намалена работоспособност в размер на 75 %, считано от 14.10.2008
г., с водеща диагноза «Зл.новообразувание на стомаха». Срокът на инвалидизация
бил определен до 01.10.2014 г. за три години.
След като се сдобил с Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград на 17.02.2009 г. обв. А.Ч. се явил в сградата на
РУ «Социално осигуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подал Заявление
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП
2563/17.02.2009 г. /л.104-105/ и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП
2563А/17.02.2009 г. /л.106/ до Директора на Районно Управление „Социално
осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ–Разград/. Към заявленията обв. А.Ч. приложил Експертно решение №
2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД-гр. Разград. Тъй като в експертното решение била посочена
намалена работоспособност 80%, св.Е.Ю.А. - специалист при ТП на НОИ-Разград,
приела и обработила заявленията и приложеното от обв. А.Ч. експертно решение.
С Разпореждане за отпускане на пенсия № **********
от 23.03.2009 г. /л.100-101/ на обв. А.Ч. били отпуснати лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на
сто по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно
намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 14.10.2008 г. със срок
на инвалидността до 01.12.2011 г.
Пенсиите обв. А.Ч. получавал в пощенската
станция в с. Езерче, обл. Разград.
Изплащането на пенсии на обв. Ч. било
спряно от м. октомври 2014г., поради изтекъл срок на инвалидност, определен в
ЕР № 2026 от 20.10.2011г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр. Разград.
Общо за периода от 17.02.2009 г. до
30.09.2014 г. обв. А.Ч. ***/ пенсии в общ размер на 14 443,02 лева, начислени
за периода от 14.10.2008. г. до 30.09.2014 г., собственост на Националния
осигурителен институт-гр. София.
Тъй като притежавал неистинското Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски” АД-гр. Разград, обв. А.Ч.
решил да подаде и молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция. Съгласно чл. 42 от
Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат
право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности,
установени в оценката по чл.12, която представлява парични средства, които
допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни
разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и
лекарствени продукти.
На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за
интеграция на хората с увреждания, социалната оценка се извършва въз основа на
медицинската експертиза и установява потребностите на хората с трайни
увреждания, като се извършва по искане на лицето с увреждане.
На 30.03.2009 г. обв. А.Ч. подал пред Т.Д.-социален
работник при Дирекция «Социално подпомагане», гр. Разград Молба-декларация №
53/30.03.2009 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към
молбата приложил и копие от Експертно решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ «Св. Иван Рилски.Разград» АД. Социалният работник
приела представените от обв. А.Ч. документи. Въз основа на тях със Заповед №
53/31.03.2009 г. /л.114/ на обв. Ч. била
отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ
за транспортни услуги в размер на 9,75
лева, считано от 01.03.2009г. до 31.12.2011г. Впоследствие със заповед №
53/27.05.2009 г. /л.112/ на обв. Ч. била отпусната и месечна добавка по чл. 29
от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства в размер на 9,75 лева, считано от
01.05.2009 г.
В резултат на приложеното от обв. Ч.
Експертно решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ
«Св. Иван Рилски-Разград» АД към молба-декларация с № 53/30.03.2009 г. до
Директора на Дирекция «Социално подпомагане» за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция, на същата били отпуснати месечни добавки за социална
интеграция-месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ /за транспорт/ в размер на
331,50 лева и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ /за диетично хранене и
лекарствени продукти/ в размер на 312,00 лева.
Общо обв. Ч. получил от Дирекция «Социално
подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на
643,50 лева, за периода от 01.03.2009 г.- 31.12.2011 г., които му били
изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.
От заключението на назначената по делото комплексна експертиза /л.185-188/ е видно, че:
1.Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 2543/15.12.2008г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б.Г.Б. и И.М.Н..
2.Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 2026/20.10.2011г. не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и П.И.И..
3.Подписите, положени в графа „получих решението“ в ЕР № 2543/15.12.2008г. и в ЕР № 2026/20.10.2011г. не са изпълнени от А.К.Ч., ЕГН **********.
4.Отпечатъците от печат в ЕР № 2543/15.12.2008г. и в ЕР № 2026/20.10.2011г. вероятно са положени с печата на ТЕЛК-гр.Разград.
5.Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление № МП-2563/17.02.2009г. и Заявление № МП-2563А/17.02.2009г. са изпълнени от А.К.Ч..
6.Подписът, положен в графа „декларатор“ в молба-декларация с вх.№ 53/30.03.2009г. не е изпълнен от А.К.Ч..
От заключението по назначената по ДП съдебно-икономическа
експертиза /л.192-197/, е видно, че:
А.К.Ч., ЕГН ********** е получил за
периода от 14.10.2008 г. до 30.09.2014 г. лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в размер на 14 443,02
лева, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за диетично
хранене и лекарствени продукти в размер на 643,50 лева, общо в размер на
15086,52 лева.
Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. А.К.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв.А.Ч. се е ползвал
от неистински официални документи – Експертно решение № 2543/15.12.2008
г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ
„Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на
който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш. - за „Председател”, д-р Р.Д.Д.,
д-р М.К.М., д-р Б.Г.Б. и И.Н.-АСП - за „Членове”, а не от лицето, което
действително го било съставило, и Експертно решение № 2026/20.10.2011 г.
/л.108/ на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан
от д-р Р.Д.Д. - за „Председател”, д-р М.К.М., д-р В.Х.М. и д-р П.И.И. - за
„Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило.
Обв. Ч. представил документите съответно пред
служители на РУ „Социално осигуряване”-град Разград /ТП на НОИ-град
Разград/ и «Социално
подпомагане»-град Разград, в
чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство.
Функцията на неистинския официален документ, използван от обв. Ч., като
средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно
правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че обв. Ч.
не бил представил неистинските експертни решения, то не би било налице и правно
основание за отпускането на лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване
и лични социални пенсии за инвалидност, както и месечни добавки за социална
интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за
транспортни услуги и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично
хранене и лекарства. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна
на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии на
стойност 14443,02 лева и
месечните добавки за транспортни услуги и диетично хранене на стойност 643,50
лева, всичко на обща стойност 15086,52
лева, преминали във
фактическата власт на обв. А.Ч..
От субективна страна обв. А.Ч. извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение обвиняемият имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.
«Документната измама» е двуактно
престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт
спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия
заблуждението. Престъплението е довършено в момента на получаване на
имуществото, а при периодични плащания-в момента на последното. Обв.А.Ч. за посоченото
време, периодично /всеки месец/, е получавал неправомерно въз основа на
представеното от него пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК
отпуснатите пенсии за инвалидност, месечни добавки за социална
интеграция по чл.25 (транспорт) и чл.29 (диетично хранене и лекарства) от
Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), поради което деянието следва да се
квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В
конкретния случай извършените от обв.А.Ч. деяния са от един и същи вид, осъществени са през
непродължителен период от време и при еднородност на вината.
Обвинението от фактическа и правна
страна се подкрепя от:
Заявление № МП-2563/17.02.2009г. /л.104-105/,
Заявление № МП- 2563А/17.02.2009г. /л.106/, Експертно решение №
2543/15.12.2008г. /л.107/, Експертно решение № 2026/20.10.2011г. /л.108/, Заповед № 53/27.05.2009г. /л.112/, Заповед № 53/31.03.2009г. /л.114/, молба-декларация № 53/30.03.2009г. /л.115/,
показанията на свидетелите С.В. /л.130-131/,
С.И. /л.133-134/, Е.А. /л.137-138/, М.М. /л.139-140/, Б.Б. /л.143-144/,
В.Ш. /л.146-148/, Р.Д. /л.150-151/, И.Н.
/л.174-175/, П.И. /л.177-178/, В.М. /л.180-181/, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване /л.141, 142, 145, 149, 152, 176, 179, 182/,
комплексна експертиза /л.185-188/, съдебно-икономическа експертиза /л.192-197/ и
др. писмени доказателства.
Относно наложеното наказание.
За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години, като на осн. ал.6 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при условията на чл. 58а НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват преценката за неговата справедливост.
За правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. Индивидуалната тежест и конкретна обществена опасност на деянието е съществен фактор, макар и не единствен, при определяне на наказанието, като измерението й е различно при всеки случай. Начинът на извършване на деянието, обусловен от своеобразието от обстоятелствата, при които е осъществено - видът и тежестта на престъпния резултат, причиняването на други несъставомерни последици, използваните средства, а също и продължителността и интензитетът на въздействие, има значение за обема на наказателната принуда, защото съдържа информация и за степента на личната обществена опасност на дееца, проявена чрез конкретното престъпно поведение, която действително следва да се преценява не изолирано, а в комплекс с други данни за неговата личност и то при положение, че не служи за определяне на квалифициращо обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство спрямо подсъдимия са дългия инкриминиран период и високата
стойност на полученото имущество.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид престъпления /в този смисъл вж. Решение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 693/2014 г., III н. о., НК, Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК, Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК /.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се вземат чистото съдебно минало,
самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, както и тежкото
материално състояние, частичното
възстановяване, както и желанието му да възстанови изцяло щетите. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/. Смекчаващи и възстановяването на част от
предмета на престъплението.
Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК, и което нарушение не може да се вмени във вина
на подсъдимия.
Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът не наложи предвидените в чл. 212, ал.6 НК факултативни наказания – не постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и не го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия конфискация на една втора от имуществото му, както и щеше да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК за максимално допустимия срок по чл. 49, ал.2 НК.
С оглед обществена опасност на деянието и дееца, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – лишаване от свобода за срок от 2 г. не се явява несъразмерно тежко.
Съдът отчита,
че смекчаващите отговорността обстоятелства са с превес. Ето защо, намери че
следващото се наказание лишаване от свобода следва да бъде – 3 години, което е около законовия
минимум /законовия минимум е 2 г./
Така според настоящия съдебен състав, наказание Лишаване от свобода за срок от
Съдът намери, че горецитираното наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл. 35, ал.3 НК и с него ще се постигнат заложените от закона цели по чл. 36 НК.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
На основание
чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, съдът намали така определеното
наказание /лишаване от свобода за срок от
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. С оглед обществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че изпитателния срок от 5 г. се явява най-подходящ.
По гражданския иск.
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната
норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи
характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване
на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало
съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл
имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, по делото, представляват парично задължение от непозволено увреждане,
което виновният причинител дължи.
По иска на НОИ.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.
Размерът на предявения граждански иск от НОИ не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.
Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на НОИ за основателен и доказан.
Ето защо, на основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, осъди подсъдимия да заплати на НОИ сумата от 11 443.02 лв. /единадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и две стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 79/2017г. по описа на районен съд – Разград.
На основание чл. 189, ал.1 НПК, във вр. с чл. 2 и чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд - Разград сумите 457.72 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По разноските.
На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати в ОДМВР – Разград сумата 276.41 лева (двеста седемдесет и шест лева и 41 ст.), представляваща разноски на досъдебното производство, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград сумата от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства.
С оглед изхода от делото, съдът на осн. чл. 301, ал.1, т.11 НПК, постанови:
ПИСМЕНИТЕ доказателства приложени към делото в оригинал:
Предоставени от директора на ТП на НОИ гр. Разград:
- Заявление № МП-2563/17.02.2009 г.,
- Заявление № МП-2563А/17.02.2009 г.,
ДА СЕ ВЪРНАТ на ТП на НОИ гр. Разград като по делото останат заверени преписи от същите.
ОТНЕМА в полза на държавата Експертни решения № 2543/15.12.2008 г. и № 2026/20.10.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, които следва да останат приложени по делото.
Предоставени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград: Заповед № 53/27.05.2009г. на Директор ДСП- Разград, Заповед № 53/31.03.2009г. на Директор ДСП- Разград и молба-декларация № 53/30.03.2009 г. ДА СЕ ВЪРНАТ на ДСП - Разград, като по делото останат заверени преписи от същите.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/