Мотиви по Наказателно дело 91/2017г.

МОТИВИ

към Присъда № 101 от 02.03.2017 г. постановена по НОХД № 91/2017 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ф.М.П., родена на ***г***, адрес за призоваване: с.Е., общ.Ц. К., ул.**, българска гражданка, с основно образование, омъжена, пенсионерка, неосъждана, ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

В периода от 23.09.2008г. до 31.05.2015г. включително, в гр.Разград и в с.Езерче, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1661/27.08.2008г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград, представен на 23.09.2008г., пред Е.Ю.А. – служител на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград /сега ТП на НОИ-гр.Разград/ и на 27.02.2009г., пред Т.Д.Д – служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:

-пари, на обща стойност 15 025.21 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ-гр.София и

-пари, на обща стойност 1 189.50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане-гр.София, всичко на обща стойност 16 214.71 лева, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Конституиран в качеството на ГИ бе НОИ като бе приет за съвместно разглеждане предявения против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от СУМАТА 15 025.21 лв. /петнадесет хиляди двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 31.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 91/2017г. по описа на районен съд – Разград.

Конституиран в качеството на ГИ бе и АСП като бе приет за съвместно разглеждане предявения против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от СУМАТА 1 189.50 лв., /хиляда сто осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва от 28.02.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 91/2017г. по описа на районен съд – Разград.

РРП поддържа обвинението.

Защитникът прави искане, наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. Излага подробни съображения.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си. Изразява съжаление за стореното.

За гражданския ищец НОИ се явява процесуален представител, който поддържа исковата претенция.

За гражданския ищец АСП при редовност в призоваването не се явява представител.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обвиняемата Ф.М.П. живее със семейството си в С.Е., общ. Ц.К., обл. Р.

През 2008г. обв.Ф.П. решила да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта тя се сдобила с неистински официален документ - експертно решение № 1661/27.08.2008г./л.39/,на който бил придаден вид,че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград.

В експертното решение било посочено, че обв.Ф.П. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 72%, считано от 19.05.2008г.,с водеща диагноза-«Варикозни вени на долните крайници». На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица –д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д. и д-р М.К.М., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, а не на лицето, което действително го е съставило.

1.На 23.09.2008г. обв.Ф.П. се явила в сградата на Районно управление «Социално осигуряване» в гр.Разград /сега ТП на НОИ-гр.Разград/. Там тя представила, пред св.Е.Ю.А. - специалист в РУ «Социално осигуряване» -гр.Разград, експертно решение № 1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”, подписани от нея заявление с вх.№ МП-12031/23.09.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л.34-35/ и заявление с вх.№ МП-12032/23.09.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО /л.37/,както и документи, удостоверяващи трудовият й стаж.

По този начин обв.Ф.П. съзнателно и противозаконно се ползвала от експертно решение №1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че знаела, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица – председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, в кръга на службата им.

Въз основа на подадените експертно решение,заявления и др. документи, с разпореждане № **********/20.10.2008г. /л.147-148/ на директора на РУ«Социално осигуряване»-гр.Разград,на обв.Ф.П. били отпуснати:

1.лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал.1 от КСО, пожизнено:

- от 19.05.2008г., в размер на 107.99лева и

-от 01.07.2008г.,в размер на 119.16лева

2.лична социална пенсия за инвалидност, за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл.90,ал.1 от КСО, пожизнено:

- от 19.05.2008г., в размер на 83.85лева и

-от 01.07.2008г.,в размер на 92.53лева.

В разпореждането било посочено,че съгласно чл.101 от КСО и §8 от ПЗР на КСО, на обвиняемата следва да се изплащат:

- от 19.05.2008г.:

1.лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 107.99 лева,а именно в размер на 107.99 лева и

2.лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25% от 83.85лева,а именно в размер на 20.96 лева, съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на обвиняемата,била в размер на 128.95лева.

-от 01.07.2008г.:

1.лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 119.16 лева,а именно в размер на 119.16 лева и

2.лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25% от 92.53лева,а именно в размер на 23.13 лева, съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на обвиняемата,била в размер на 142.29лева.

С разпореждане №**********/23.03.2009г. /л.149-150/ на директора на РУ«Социално осигуряване»-гр.Разград размерът на отпуснатите на обв.Ф.П. пенсии бил изменен,както следва:

-от 01.01.2009г.:

1.лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 131.08 лева,а именно в размер на 131.08 лева и

2.лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25% от 101.78лева,а именно в размер на 25.45 лева, съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на обвиняемата,била в размер на 156.53лева.

-от 01.04.2009г.:

Така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност обв.Ф.П. получавала за периода от 19.05.2008г. до 31.05.2015г.

Общият размер на пенсиите,които били изплатени на обвиняемата от НОИ-гр.София,чрез РУ„Социално осигуряване”-гр.Разград, за посоченият период, е 15 025.21 лева.

Пенсиите били изплащани на обв.Ф.П. от пощенската станция в с.Е., общ.Ц. К.

С деянието си, при пряк умисъл, обв.Ф.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1,пр.2 от НК.

С разпореждане №Ра-150/26.05.2015г. на ръководител «ПО» при НОИ-ТП-гр.Разград, изплащането на отпуснатите на обвиняемата пенсии било спряно,считано от 01.06.2015г.,на основание чл.95,ал.2 от КСО,поради представяне на доказателства за обстоятелства,които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии,съгласно чл.96,ал.1 от КСО.

2.Св.Т.Д.Д работела като социален работник в отдел «Хора с увреждания и социални услуги» към Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, изнесено работно място- гр.Цар Калоян.

На 27.02.2009г. обв.Ф.П. представила пред св.Т.Д., на работното й място в гр.Цар Калоян, експертно решение № 1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград,молба-декларация с вх.№ 31/27.02.2009г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция /л.157/,с която декларирала,че притежава експертно решение № 1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград и желае да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, както и др. документи.

По този начин обв.Ф.П. отново съзнателно и противозаконно се ползвала от експертно решение № 1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че знаела, че посоченият документ е неистински официален документ.

Със заповед № 31/04.03.2009г. /л.160/ на директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, въз основа на подадените експертно решение, молба-декларация и др.документи, на обв.Ф.П.,за периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г., били отпуснати месечни интеграционни добавки за: транспортни услуги,в размер на 9.75 лева и диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева.

Така отпуснатите месечни интеграционни добавки за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти обв.Ф.П. получавала ежемесечно от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София,чрез Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Разград, за периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г.

Общият размер на месечните интеграционни добавки за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, които били изплатени на обвиняемата от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София,чрез Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Разград, за периода 01.02.2009г. до 28.02.2014г., е 1 189,50 лева.

С деянието си, при пряк умисъл обв.Ф.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1, пр.2 от НК.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза /л.116-118/:

1.Подписите, положени в графа „председател“ и в графа „членове“ в ЕР № 1661/27.08.2008г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д. и М.К.М.. Подписът в графа „членове“ на позиция №5 е изпълнен от И.М.Н..

2.Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР № 1661/27.08.2008г. не е изпълнен от Ф.М.П..

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 1661/27.08.2008г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4.Подписите в графа „подпис“ в заявление № МП-12031/23.09.2008г. и в заявление № МП-12032/23.09.2008г., както и подписът в молба-декларация с вх.№ 31/27.02.2009г., са изпълнени от Ф.М.П..

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /л.124-132/:

1. За периода от 19.05.2008г. до 31.05.2015г.,обв. Ф.П. е получила от НОИ-гр.София,чрез РУ„Социално осигуряване”-гр.Разград,пари,на обща стойност 15 025.21 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

2.За периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г.,обв.Ф.П. е получила от Агенция„Социално подпомагане”-гр.София,чрез Дирекция”Социално подпомагане”-гр.Разград, пари, на обща стойност 1 189.50лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги,диетично хранене и лекарствени продукти.

За периода от 19.05.2008г. до 31.05.2015г. на обв.А.Юмер била изплатена общо парична сума за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,лична социална пенсия за инвалидност и месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 16 214.71лева.

Извършените от обв.Ф.М.П. деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна обв.Ф.П. на два пъти се е ползвала от неистински официален документ – експертно решение № 1661/27.08.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград. Обвиняемата представила документа пред лица-служители съответно на Районно управление „Социално осигуряване”-гр.Разград /сега ТП на НОИ-гр.Разград/ и на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Разград. Функцията на неистинския официален документ, използван от обв.Ф.П., като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. Ако обв.Ф.П. не беше представила неистинското експертно решение, то нямаше да е налице и правно основание да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и интеграционни добавки за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица конкретните движими вещи - пари, на обща стойност 16 214.71 лева, преминали във фактическата власт на обв.Ф.П..

От субективна страна обв.Ф.П. извършила престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Тя е съзнавала, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Предвиждала е заблуждението на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане, като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение обвиняемата имала за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл е било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

С оглед установената по делото фактическа обстановка намирам,че с деянието си, при пряк умисъл, обв.Ф.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1,пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Разпитана в хода на досъдебното производство обв.Ф.П. нито се е признала за виновна, нито е отрекла вината си,като е посочила,че била подведена,че й се оформят медицински документи за пред ТЕЛК и за получаване на пенсия във връзка със заболяването дискова херния,от което страда.

Обвинението се подкрепя от: показанията на свидетелите В.Ш. /л.5-8/, С.В. /л.84-85/, С.И. /л.87-88/, Е.А. /л.93-95/, Р.Д. /л.97-99/, М.М. /л.101-102/, И.Н. /л.104-105/, Т.Д. /л.111-112/, заявление № МП-12031/23.09.2008г. /л.34-35/, заявление № МП-12032/23.09.2008г. /л.37/, ЕР №1661/27.08.2008г. /л.39/, комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза /л.116-118/, съдебно-икономическа експертиза /л.124-132/, молба-декларация вх.№ 31/27.02.2009г. /л.157/,заповед №31/04.03.2009г. /л.160/ и др.писмени доказателства.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години, като на осн. ал.6 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.

С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при условията на чл. 58а НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват преценката за неговата справедливост.

За правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. Индивидуалната тежест и конкретна обществена опасност на деянието е съществен фактор, макар и не единствен, при определяне на наказанието, като измерението й е различно при всеки случай. Начинът на извършване на деянието, обусловен от своеобразието от обстоятелствата, при които е осъществено - видът и тежестта на престъпния резултат, причиняването на други несъставомерни последици, използваните средства, а също и продължителността и интензитетът на въздействие, има значение за обема на наказателната принуда, защото съдържа информация и за степента на личната обществена опасност на дееца, проявена чрез конкретното престъпно поведение, която действително следва да се преценява не изолирано, а в комплекс с други данни за неговата личност и то при положение, че не служи за определяне на квалифициращо обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.

Отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия са дългия инкриминиран период и високата стойност на полученото имущество.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид престъпления /в този смисъл вж. Решение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 693/2014 г., III н. о., НК, Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК, Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК /.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат чистото съдебно минало, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, лошото здравословно положение, както и тежкото материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.

Все пак съдът отчита, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с превес. Ето защо, намери че следващото се наказание лишаване от свобода следва да бъде – 4 години и шест месеца, което е под средния размер /следния размер е 5 г./ Така според настоящия съдебен състав, наказание Лишаване от свобода за срок от 4 години и шест месеца се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.

Съдът намери, че горецитираното наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл. 35, ал.3 НК и с него ще се постигнат заложените от закона цели по чл. 36 НК. Ето защо съдът не наложи предвидените в чл. 212, ал.6 НК факултативни наказания – да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и шест месеца с една трета /1 година и шест месеца/ и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. С оглед обществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че изпитателния срок от 5 г. се явява най-подходящ.

По гражданските искове.

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Вредите, по делото, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.

По иска на НОИ.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.

Размерът на предявения граждански иск от НОИ не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на НОИ за основателен и доказан.

Ето защо, на основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, осъди подсъдимия да заплати на НОИ сумата от СУМАТА 15 025.21 лв. /петнадесет хиляди двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 31.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 91/2017г. по описа на районен съд – Разград.

На основание чл. 189, ал.1 НПК, във вр. с чл. 2 и чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд - Разград сумите 601.01лв. /шестстотин и един лева и една стотинка/, представляващи дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По иска на АСП.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на АСП за основателен и доказан.

Ето защо, на основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, осъди подсъдимия да заплати на АСП сумата от СУМАТА 1 189.50 лв., /хиляда сто осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва от 28.02.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по НОХД № 91/2017г. по описа на районен съд – Разград.

На основание чл. 189, ал.1 НПК, във вр. с чл. 2 и чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд - Разград сумите 50.00 лв. /петдесет лева/, представляващи дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати на ОДМВР – Разград сумата 208.01 лева (двеста и осем лева и една стотинка), представляваща разноски на досъдебното производство, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград сумата от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По веществените доказателства.

С оглед изхода от делото, съдът на осн. чл. 301, ал.1, т.11 НПК, постанови:

ПИСМЕНИТЕ доказателства приложени към делото в оригинал:

Предоставени от директора на ТП на НОИ гр. Разград

- Заявление № МП-12031/23.09.2008 г.,

- Заявление № МП-12032/23.09.2008 г.,

ДА СЕ ВЪРНАТ на ТП на НОИ гр. Разград като по делото останат заверени преписи от същите.

ОТНЕМА в полза на държавата Експертно решения № 1661/27.08.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, което следва да остане приложено по делото.

Предоставени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград: молба-декларация № 31/27.02.2009 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на ДСП - Разград, като по делото останат заверени преписи от същата.

Предоставените от директора на РЗИ – гр. Разград:

Медицинско експертно досие на Ф.М.П., приложено в отделна папка към делото, съдържащо следните документи в оригинал: опис на документите, молба декларация вх. № П 406/19.08.2008г., решение № 1154/02.10.2008г., на МК, протокол № 222/09.05.2008г. на МК, искане за рентгенологично изследване и 2 бр. рентгенови графии ДА СЕ ВЪРНЕ на РЗИ – гр. Разград, като по делото останат заверени преписи от същите.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/