Мотиви към Присъда №146/28.03.2017г., постановена по НОХД №101/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.И.Б. *** за това, че за времето от 01.03.2015г. до 31.12.2016г. в с. Гр., общ. Л., обл. Р., след като е осъден с Решение №75/22.07.2013г., постановено по бр. дело №41/2013г. по описа на РРС, влязло в сила на 14.08.2013г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Ал. Ар. Исм., родена на ***г., като й изплаща месечна издръжка в размер на 90,00 лв чрез нейната майка и законен представител – С.М. Ахм., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 непълни месечни вноски и 20 пълни месечни вноски на обща стойност 1884,15 лв, като деянието е извършено повторно– престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.

Като частен обвинител е конституирана чрез своята майка и малолетната Ал. Ар. Исм.. Като законен представител на малолетната нейната майка поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения в които признава виновността си и сочи, че бил безработен, нямал средства и затова не плащал издръжките. Сочи, че отскоро започнал работа и твърди, че в бъдеще ще заплати дължимите издръжки.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.И.Б. е роден на ***г*** Същият е с основно образование, разведен, осъждан.

Подсъдимият А.Б. и св. С.Е. са бивши съпрузи. От брака си имат едно дете – малолетната Ал. Исм., родена на ***г. С Решение №75/22.07.2013г. по бр. дело №41/2013г. по описа на РРС, влязло в сила на 14.08.2013г., бракът между съпрузите бил прекратен, а упражняването на родителските права спрямо детето били предоставени на майката. С решението подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 90 лв. Понеже подсъдимият не плащал доброволно присъдената издръжка, срещу него било заведено и изпълнително дело. С присъда по НОХД №172/2015г. на РРС, в сила от 05.06.2015г. подсъдимият А. Б. е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация. Въпреки това осъждане подсъдимият и впоследствие не заплащал издръжката на детето си. Подсъдимият не закупувал и никакви необходими вещи на детето си.

Не е спорно, че подсъдимият е бил безработен в процесния период.

На досъдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че размерът на неплатените издръжки за процесния период е 1884,15 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелката С. Е., заключението на назначената експертиза, писмените доказателствени материали, а също и от обясненията на подсъдимия.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.4 от НК във вр. с ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.03.2015г. до 31.12.2016г. в с. Гр., общ. Л., обл. Р., след като е осъден с Решение №75/22.07.2013г., постановено по бр. дело №41/2013г. по описа на РРС, влязло в сила на 14.08.2013г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Ал. Ар. Исм., родена на ***г., като й изплаща месечна издръжка в размер на 90,00 лв чрез нейната майка и законен представител – С.М. Ахм., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 непълни месечни вноски и 20 пълни месечни вноски на обща стойност 1884,15 лв, като деянието е извършено повторно. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимият да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимият е следвало да се съобрази с това решение. Посоченото по-горе осъждане на подсъдимия /в обстоятелствената част/ обуславя квалификацията повторност относно разглежданото престъпление. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

За извършеното престъпление НК предвижда наказания лишаване от свобода или пробация и кумулативно обществено порицание. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства фактът, че подсъдимият няма други осъждания освен посоченото осъждане, обуславящо квалификацията повторност и фактът, че същият признава вината си и изразява съжаление. При това съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да е пробация, включваща следните пробационни мерки със следните срокове - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, която мярка да се изпълнява два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и за разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: