Мотиви към Решение  №112/09.03.2017г., постановено по АНД №124/2017г. по описа на Разградския районен съд .

 

                  Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Г.К. от гр. Варна за това, че на 25.09.2016г. на главен път Е-70 /гр. Русе –гр. Разград/, в близост до разклон за с. Дряновец, общ. Разград, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие с дата 10.11.2015г., издадена по гражданско дело №1808/2015г. по описа на Районен съд гр. Разград, по силата на която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Т.И. от гр. Разград, както и да се приближава до нея за срок от 12 месеца -  престъпление по чл.296, ал.1  от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения, като в основни линии отрича обстоятелствата по обвинението и отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият С.Г.К.  е роден на ***г.  в гр. Русе. Живее в гр. Варна. Същият е неженен, не е осъждан.

Обвиняемият С.К. и свидетелката Д.И. живеели на съпружески начала в периода от 2008г. до 2015г. Живеели в апартамент в гр. Разград, който бил собственост на бабата на свидетелката. От съвместното си съжителство имали едно дете. През 2015г. двамата се разделили, понеже обвиняемият започнал да се държи агресивно спрямо свидетелката. Обвиняемият напуснал жилището, но в следващите месеци  започнал да упражнява психически тормоз над свидетелката, като й звънял по телефона и й пишел съобщения, както и по интернет, като я обиждал и заплашвал. Д. И. започнала да изпитва страх. По тази причина тя потърсила защита по реда на Закона за защита от домашното насилие  и подала молба в РС- гр. Разград за защита в този смисъл. С решение от 10.11.2015г. по гр. дело №1808/2015г. съдът наложил в полза на св. И. мерки за защита  по чл.5, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие и на същата дата издал заповед за незабавна защита, като били постановени следните защитни мерки -  обв. К. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата, забранявало му се да доближава жилището й в гр. Разград и с. Дряновец, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на свидетелката, за срок от 12 месеца.

На 25.09.2016г. св. И. заедно с детето и родителите си  - свидетелите Т. И. и Д. И. - били в с. Дряновец, където имали имот. Около 16,30 ч. следобед Д.И. потеглила с автомобила си за гр. Разград. На задната седалка в детско столче била дъщеря й. Малко след нея за гр. Разград тръгнали и родителите й със своя автомобил. Движейки се към разклона за гр. Разград свидетелката Д. И. се разминала с автомобил, управляван от обв. К., който се движил в обратната посока. Виждайки автомобила на свидетелката обвиняемият завил обратно и последвал автомобила на свидетелката. На главен път Е-70 /гр. Русе –гр. Разград/ пред разклона за с. Дряновец, обвиняемият изпреварил автомобила на свидетелката и започнал да намалява скоростта, принуждавайки я да спре. Та спряла автомобила си зад неговия. Обвиняемият излязъл от автомобила си и видимо ядосан тръгнал към автомобила на свидетелката и като застанал до нейната врата се опитал да я отвори, но тя била заключена. Ядосан, че не може да отвори вратата обвиняемият започнал да псува и да обижда свидетелката. След това започнал да нанася удари с ръце по тавана на автомобила, при което последният леко се деформирал. При това св. И. силно се изплашила, а детето на задната седалка се разплакало. В това време зад тях спрял автомобилът на свидетелите Т.И. и Д. И.. Т. И. излязъл от автомобила си, отишъл до обвиняемия и го избутал от автомобила на дъщеря си, като му казал да си тръгва. Обвиняемият се качил в своя автомобил и потеглил. След това св. Д. И.се качила в автомобила на дъщеря си и я придружила до гр. Разград.   

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство,  писмените  доказателствени материали. Съществено значение имат показанията на свидетелите Д.И., Д. И. и Т. И., които на досъдебното производство подробно са описали поведението на обвиняемия, показанията им се покриват и не оставят съмнение относно достоверността си. В крайна сметка съдът  намира обстоятелствата по делото за напълно доказани и не кредитира обясненията на обвиняемия, който отрича да е проявявал агресивно поведение.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият С.К. е осъществил съставът на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на  25.09.2016г. на главен път Е-70 /гр. Русе –гр. Разград/, в близост до разклон за с. Дряновец, общ. Разград, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие с дата 10.11.2015г., издадена по гражданско дело №1808/2015г. по описа на Районен съд гр. Разград, по силата на която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Т.И. от гр. Разград, както и да се приближава до нея за срок от 12 месеца.  Обвиняемият е съзнавал забраната наложена спрямо него по силата на посочената заповед за незабавна защита, но не се е съобразил с нея. Обвиняемият е принудил св. Д.И. да спре, опитал се е да отвори вратата на автомобила й, удрял е с ръце по тавана на автомобила й. Така той е осуетил изпълнението на съдебната заповед. Обвиняемият е действал от субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавал, че нарушава  забрана, наложена му  по силата на съдебна заповед.  

При определяне на наказанието  на обвиняемия С.К.     съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до три години  или глоба  до пет хиляди  лева, деецът не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК  предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът намира,  че с оглед тежестта на конкретното деяние на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000 лв, което е минималният законов размер. Този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето на дееца. 

Мотивиран така съдът постанови решението  си.

                                                                                  

                                                        

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: