Мотиви към решение   95 от 01.03.2017г., постановено по AНД № 172/2017г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград, обл. Разград от К.Б.Н., ЕГН ********** и Д. Г. С., ЕГН ********** ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 01.03.2017г. в гр. Разград, на ул. „ Бели Лом „ № 51п пред търговски обект на ЕТ „ Зарко 64”, Н. влиза в пререкание със С., като му нанася удар с ръка в областта на гърдите , след което С. му отвръща и му нанася удар с юмрук в областта на лицето, след което двамата биват разтървани. С тези си действия Веджати и С. грубо нарушават общоприетите норми за поведение на обществено място и буди възмущението на  гражданите...”.

Нарушителят  К.Б.Н., дава обяснения, с които по съшество признава за истина описаното в съставения акт, не оспорва фактическата обстановка.

Нарушителят Д. Г. С. също депозира обяснения, с които по същество признава описаното за истина.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите – очевидци Д. Ш., Р. И., обясненията на нарушителите, Характеристики на нарушителлите, които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт:

На 28.02.2017г. в двора на училището Д.С. изпълнявал наказание „ обществено полезен труд „ с други свои съученици, когато покрай тях минал К.Н.. Последният повдикнал към групата „ ...ще чистите ли момчета...”, която реплика била разбрана от С. „... ще ви очистя момчета ...”. По тази причина на 01.03.2017г.  С. се обадил по мобилния телефон на Н. и го повикал пред магазинчето на ул. „ Бели Лом „ № 51, за да се разберат, на което повикване Н. се отзовал. Двамата се срещнали в присъствието и на други ученици. Там на улицата при изясняване на репликата на Н., двамата се скарали, при което Н., блъснал в гърдите С., а той от своя страна му нанесъл удар с юмрук в лицето. Двамата веднага били разтървани от присъстващите момчета. 

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на свидетелите и на нарушителите по същество са непротиворечиви, последователни и логични.

По този начин нарушителите са осъществили част от изпълнителните деяния на проявата дребно хулиганство, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ. На публично място, каквото безспорно е улицата, където са се срещнали, двамата се скарали, след което си разменили удари, с което нарушили обществения ред и спокойствие. Нарушителите, на публично място са демонстрирали своето незачитане на общоприетите норми на поведение на обществено място. Проявата  им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието  на  нарушителя Д.С.,  съдът отчита непълнолетната му възраст, като отегчаващо отговорността обстоятелство времето и мястото на събитието, не на последно място отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение и на двамата нарушители е присъствието на техните съученици. Прояви от този характер стават ежедневие в българското училище и не следва да бъдат толерирани по никакав начин. Само намесата на присъстващите момчета е попречила инцидента да се превърне в трагичен такъв. Смекчаващо обстоятелство е единствено младата възраст на двамата нарушители. Деянието макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителите е демонстрирали пренебрежение към спазване на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието на нарушителите следва да бъде определено по по - леката алтернатива по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, а именно „ глоба „. Съдът като отчете мотивите, подбудите и конкретните действия на нарушителите при осъществяване на деянието, наложи на К.Б.Н., ЕГН **********, глоба в размер на сто лева, а на Д. Г. С. ЕГН **********, на основание чл. 15, ал.2 от ЗАНН вр. чл. 1, ал.1,т.2 от УБДХ, замени наказанието глоба с „ обществено порицание „, чрез прочитане на Решението пред колектива на ПГИ „ Робер Шуман „ - Разград . Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителите.

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: