Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
Н.А.А., роден на *** ***, ЕГН **********,***, тел. ***, бълг. гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, безработен, пенсионер по болест.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира
писмено становище.
ОД на МВР
Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Защитникът адвокат А. Т. от АК – Разград, моли в случай че нарушителят бъде признат за виновен, да му бъде наложено по- лекото от двете алтернативни наказания предвидени в УБДХ, а именно Глоба, в абсолютния законов минимум – 100 лв. Излага подробни съображения, като акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В о.с.з. нарушителят се явява лично, изразява съжаление за случилото се и се присъединява към изложеното от защитника си.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.03.2017г., около 22.00 ч. в гр. Разград, в пицария „Крейзи Форест“, находяща се на бул. България № 17 влязъл нарушителя във видимо нетрезво състояние. Там били вече двама негови приятели. Нарушителят поискал от бармана Р. Св. К. алкохол за допиване. След като му било отказано, започнал да крещи: „Тук не оставяте човек да се напие, да си хапне и да си прави каквото си иска“, като същевременно блъскал по бара и по компютъра. Обяснявал, че е най- бързия бял човек на планета и никой не можел да му каже нищо, ако реши можел да потроши всичко. Заявявал, че може да си краде, ако реши какво то си иска. След това отишъл при своя приятел Д., който се намирал в заведението, взел трите му бири, които Д. преди това бил платил, и след като излязъл от заведението счупил двете бири. Ритал масите пред заведението, след което си тръгнал.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на нарушителя, както и от показанията на свидетелите К., М. и М.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителя
на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е
нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и
е налице умисъл при осъществяването му
от дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
При индивидуализацията на наказанието, като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчете предишните хулигански прояви на нарушителя, за които са му налагани наказания по УБДХ, както следва:
- с Решение по АНД № 891/2009г. по описа на районен съд – Разград, за извършено хулиганство по УБДХ му е наложена наказание „Задържане в поделенията на МВР“, за срок от ПЕТ денонощия,
-
с Решение по АНД № 15/2010г. по описа на районен съд –
Разград, за извършено хулиганство по УБДХ му е наложена наказание „Задържане в
поделенията на МВР“, за срок от СЕДЕМ
денонощия,
-
с Решение по АНД № 60/2010г. по описа на районен съд –
Разград, за извършено хулиганство по УБДХ му е наложена наказание „Задържане в
поделенията на МВР“, за срок от ДЕСЕТ
денонощия,
Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни
производства спрямо нарушителя. Личността на нарушителя може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства,
включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго
наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от
незавършеното) обстоятелство, че нарушителят има качество на обвиняем и по друго дело, да
го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на
обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго
дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това
му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат
резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много
по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг
път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 693/2014 г., III н. о., НК, Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и пияното състояние на нарушителя.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства спрямо нарушителя, съдът отчете направеното
самопризнание още на ДП, с което е съдействал на органите на ДП за разкриване
на обективната истина, чистото съдебно минало, проявената самокритичност, чрез
изразеното съжаление, тежкото му здравословно състояние и тежкото му материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на нарушаване
на законите и нарушаване по недопустим начин законните
права и свободи на гражданите /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
С оглед обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителя следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: