Мотиви към Решение № 131 от 20.03.2017г., постановено по НАХД №229/2017г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от А.И.С. и Р.Й.С.,***, проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото. В акта е посочено, че на 10.03.2017г. в гр. Разград на кръстовище между улиците Странджа и Велес двамата се засекли с автомобилите си и между тях възникнало пререкание и влезли в ръкопашна схватка като си разменили удари с ръце. ”.

Р.С. дава обяснения, като твърди, че описаните в акта обстоятелства не отговарят на истината. Сочи че действително имало пререкание, но не по негова вина и той бил нападнат от А.С., поради което се защитавал.

А.С. не дава обяснения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Р.С. живеел с бившата съпруга на А.С.. На 10.03.2017г. А.С. опитал да се свърже с нея по телефона. Понеже не можал тръгнал да я търси и пресрещнал с автомобила си /джип/ автомобила управляван от Р.С., в който пътувала и св. Ц.С. – бивша съпруга на А. С.. А. С. и Р. С. излезли от автомобилите си, след което А. С. се нахвърлил върху него и започнал да го блъска и удря, като отправял и закани срещу него. Р. С. опитал да се защити, като св. Ц. С. също се намесила за да ги разтърве, но А. С. започнал да блъска и нея. Намесил се и св. И.Ю. /случайно преминаващ/ и скандалът бил преустановен. След това А. С. си тръгнал с автомобила си. Свидетелите на инцидента повикали полиция и на мястото дошли полицейски служители за изясняване на случая. За изясняване на фактическата обстановка съдът в основна степен се позовава на писмените обяснения на незаинтересования свидетел И.Ю.. Налице е и съдебномедицинско удостоверение, сочещо нараняванията на Р. С..

С описаното деяние нарушителят А.С. е нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите и е предизвикал възмущението им, проявил е неоправдана агресивност. Проявата му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежи на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя А.И.С. съдът отчете, като отегчаващо обстоятелство това, че деянието му само по себе си разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи на дребно хулиганство. Същият е прибягнал до побой при това публично. Подобни прояви са крайно недопустими. От друга страна като смекчаващо обстоятелство се отчита чистото съдебно минало на А.С. и фактът, че като цяло характеристиката му е добра, с оглед приложената характеристична справка. Поради това съдът намира, че наказанието на нарушителя следва да бъде определено по по-леката алтернатива по чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоба, но в по- висок размер, а именно максималният размер от 500 лв., като този размер съдът намира за справедлив с оглед поправянето на дееца.

Колкото до вмененото деяние на Р.С., съдът намира че по делото не се доказва последният да е извършил непристойно действие. Той не е направил нещо повече от това да се защити от упражненото спрямо него агресивно поведение. Съществено значение за този извод имат писмените обяснения на св. И.Ю., който е незаинтересован и сочи, че единствено С. /нарича го „шьофора на джипа“/е нанасял удари на опонента си, но не сочи на подобни действия от страна на С.. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на св. Я. С., която според съда изобщо не е присъствала на инцидента /св. Ю. изобщо не я споменава/, а дава показания в полза А. С., с когото живее на семейни начала. Затова и Р. С. следва да бъде оправдан.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: