В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и осми ноември, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :П.Т.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1355 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за обезщетение за вреди и е предявен на основание чл.74 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. във връзка с чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Цена на иска, след изменение в съдебно заседание-4 000 лева.

Ищцата настоява съдът да постанови, с което да осъди ответника да й заплати исковата сума като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди изразяващи се: в психически стрес, морални болки и страдания, изпитване на „вътрешна болка”, постоянно безпокойство, страх от следващия работен ден и от предстоящи неприятности, чувство на срам и неудобство, накърняване на човешкото достойнство, трудовите и гражданските й права, чувство на унижение, в резултат извършена спрямо нея пряка дискриминация при упражняване правото на труд по признака „възраст” по смисъла на чл.4 ал.3 и чл.26 от ЗЗДискр., изразяваща се в по-неблагоприятно третиране от страна на работодателя, чрез упълномощения от него ръководител на Административни региони:АР Изток, АР Запад, АР Север и АР Юг. Претендира още присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска и разноски по делото.

Ответникът-„БТК”ЕАД в писмения си отговор заявява, на първо място, че иска е недопустим като погасен по давност и ищцата никога не е повдигала трудово-правен спор. На второ място, твърди, че иска е неоснователен, настоява за отхвърлянето му, тъй като е предявен срещу ненадлежна страна и не дружеството е извършило дискриминация по отношение на ищцата, а М. К. в качеството й на представляващ неперсонифициран работодател Административни региони: /АР/ Изток, Запада, Север и Юг. Оспорва размера на иска. Твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.331 ал.1 от КТ, а не поради осъществена дискриминация и на същата е изплатено обезщетение в четирикратен размер на последното получено трудово възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното: Ищцата е работела при ответника от 1996г. до 01.07.2009г., на длъжност „сътрудник продажби” към дирекция „Частни клиенти”, направление „Продажби БТК Мрежа” при Административен регион Изток. Със заповед №1732/03.06.2009г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.331 ал.1 от КТ по инициатива на работодателя срещу предложено обезщетение.

С решение №257 от 28.10.2013г., влязло в сила на 23.12.2015г., на Комисията за защита от дискриминация е установено, че М. Х. К. в качеството си на ръководител и представляващ неперсонифицирания работодател Административен регион Изток, с предприетите действия по освобождаване на работниците над 40 годишна възраст чрез прекратяване на трудовите им договори по реда на чл.331 от КТ и назначаване на по-млади хора, е извършила пряка дискриминация на основата на признака „възраст” по отношение на ищцата. Прието е още, че и гл.изпълнителен директор на БТК АД като работодател е допуснал съзнателно ръководителят на административен регион Изток да не изпълни задълженията си ,произтичащи от ЗЗДискр. И КТ и да извърши нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и чл.8 ал.3 от КТ във връзка с чл.26 от ЗЗДискр.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели ищцата е била „принудена” да напусне, защото компанията не желаела в нея да работят лица над 40 годишна възраст. Според св.Неделчева ищцата е била „топ търговец, най-добрата в магазина”, съвестно и отговорно е изпълнявала служебните си задължения. През м.март 2009г. служителите в офисите започнали да се информират помежду си, че започват уволнение с цел подмладяване на персонала и през м.юни 2009г. ищцата е била поканена на среща в дирекция”Продажба”,чиято ръководителка директно й е заявила, че ако не приеме да бъде освободена от работа по инициатива на работодателя, то тя ще бъде освободена поради несправяне с работата. Това ищцата понесла тежко, наскърбена от незачитане и непризнание на положения от нея труд и старание в работата/ на работа в магазина останал по-лошия търговец/. Наложило се да посещава психиатър и да взема успокоителни. След освобождаването остава без работа, това рикошира върху семейството й, ищцата е самотна майка, разведена, в същия момент сина й е бил абитуриент, приет студент редовно обучение. Била принудена да замине в чужбина да си търси работа и да може да издържа детето си. След шестмесечно лутане се завръща в страната и трудно успява да си намери работа. Споделяла пред близките си, че не смее да подаде молба за работа, тъй като никой няма да наеме 40 годишна жена, че вече е стара и всеки предпочита по-младия работник, начина на прекратяване на трудовия й договор повлиял и на самочувствието й като жена- не искала да слага снимка си на автобиографията си. От весел и общителен човек ищцата станала затворена, резервирана, започнала да страни от хората и не желаела да се среща с никой, година две по-късно когато ставало въпрос за начина на освобождаване от работа ищцата отново се просълзявала-виж показанията на св.М.

Пред така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Ищцата е предявила иска си против юридическото лице-БТК АД, което е било нейн работодател. Законодателят е предоставил възможност на избор –чл.74 ал.1 от ЗЗДискр., на увреденото от дискриминационно отношение лице да реши спрямо кого да насочи претенцията си за обезвреда-срещу лицата и/или органите, причинили вредите. В този смисъл, възражението на процесуалния представител на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като с решението си Комисията за защита от дискриминация е санкционирало две физически лица, а не търговското дружество, е неоснователно, още повече, че те са санкционирани в качеството си на служители при дружеството. Явно е, че предявният иск е допустим.

Ответникът прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, твърдейки, че давността е започнала да тече от датата на прекратяване на трудовото правоотношение-01.07.2009г. Възражението е неоснователно. Правото на обезщетяване възниква в случаите, когато се установи съзнателно поддържано поведение от ответната страна, основано на един или повече признаци, посочени в чл.4 от ЗЗДискр. В случая това установяване е станало с влизане в сила на решението на Комисията за защита от дискриминация-23.12.2015г. Това е така и пред вид сходния характер на отговорността за вреди от дискриминационно отношение и деликтната отговорност. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започна да тече от откриването на дееца, в случая, от установяване на лицата осъществили дискриминация спрямо ищцата т.е от установяване на нарушението. Изложеното налага извода, че иска на ищцата не е погасен по давност, тъй като дискриминационното отношение е установено скрепено със силата на присъдено нещо на 23.12.2015г., а исковата молба е постъпила в съда на 08.07.2016г.

Налице е влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация по повод прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Настоящия съдебен състав е обвързан от това решение-чл.17 ал.2 изр.2 от ГПК, и не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация от ответника спрямо ищцата и в какво тя се изразява. В настоящото производство съдът следва да констатира само дали на ищцата са причинени вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното отношение и какъв е справедливия размер на възмездяването им. Явно е , че в резултата начина на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени на негативни преживявания като: стрес, уронване на човешкото достойнство, социална изолация и икономическо унижение за дълъг период от време, невъзможност да посрещне финансовите си нужди, загуба на самочувствие и самоуважение, чувство на физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност. Пред вид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразявайки конкретно личността на ищцата и нейната всеотдайност към работата й съдът счита, че справедливостта налага тя да бъде обезщетена със сумата от 4 000 лева т.е. искът следва да бъде уважен изцяло. Върху посочената сума следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на завеждане на иска-08.07.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 440 лева. Ответникът дължи и заплащане на държавна такса в размер 4% върху присъдената сума в размер на 160 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „БТК” ЕАД с ЕИК-831642181 със седалище и адрес на управление: гр.София-1784, бул.”Цариградско шосе” №115 да заплати на П.Х.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 4000 лева/четири хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат проявено дискриминационно отношение по признака „възраст”, установено с влязло в сила решение №257/28.10.2013г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законна лихва, считано от 08.07.2016г. до окончателното плащане и сумата от 440 лева/четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „БТК” ЕАД с ЕИК-831642181 със седалище и адрес на управление: гр.София-1784, бул.”Цариградско шосе” №115 да заплати на районен съд Разград сумата 160 лева/сто и шестдесет лева/ държавна такса определена върху размера на присъдената сума.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: