Р Е Ш Е Н И Е
№64/23.03.2017г.,гр.Разград
секретар : Г.А.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1398 по описа за 2016 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за непозволено увреждане и е предявен на
основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Цена на иска 20 000 лева.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди двамата
ответника да му заплати солидарно сумата 20000лв., представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на виновно
причинени му телесни увреждания при нанесен му побой, ведно със законна лихва,
считано от деня на увреждането -17.02.2016г. до окончателното плащане. Същият претендира
и направените по делото разноски.
Ответниците в срок депозират писмен отговор, по тяхно
искане им е допусната правна помощ и съдът им е назначил адвокат за процесуален
представител. С отговора двамата заявяват, че иска е допустим и основателен,
оспорват размера му. Твърдят, че с провокативното си поведение в нетрезво
състояние и нападение с нож спрямо втория от тях, ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и че уврежданията си е получил при падане на
циментова площадка. Редовно призовани, не се явяват за насрочено трето по ред съдебно заседание. Назначеният им процесуален
представител твърди, че търсеното обезщетение е в силно завишен размер, че
пострадалия е допринесъл за настъпването на вредите и прави възражение за
прекомерност на платеното от пострадалия възнаграждение за адвокат.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Видно от материалите по приложеното като писмено
доказателство НОХД.№435/2016г. по описа на РРС, с определение, влязло в сила на
05.07.2016г., съдът е одобрил споразумение, сключено на основание чл.384 във
връзка с чл.381 от НПК между двамата ответника и РП-Разград, съгласно което Г.Г.Ш.
с ЕГН-********** и Г.Г.Ш. с ЕГН-**********,*** са признати за виновен за това,
че на 17.02.2016г. в с.Гороцвет, община Лозница в съучастие като съизвършители,
за първия и в условията на повторност, са причинили на ищеца-А.Н.М. средна
телесна повреда, изразяваща се: в счупване на ІІІ,ІV,V и VІ-то ребра в ляво,
довело до трайно затруднение движението на снагата и безсъзнателно състояние с
пълно откъсване от обкръжаващата среда-травматична кома, обуславяща
разстройство на здравето, временно опасно за живота-престъпление по чл.129 ал.1
във връзка с ал.2 от НК., заради което на първия е наложено наказание „лишаване
от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от три години, а на втория е
наложено наказание „пробация” с подробно изброени пробационни мерки. Разпитаната
в настоящото производство свидетелка, потвърждава вече установеното по нохделото, а
именно: Страните по делото са роднини, двамата ответника са племеници на ищеца,
синове на негова сестра. По между им съществували дразги и недоразумения във
връзка със спор за недвижим имот, останал от родителите им, водили са и дело за
делба. На 17.02.2016г. двамата ответника започнали да изнасят „зайчарник” от
двора на спорната къща в с.Гороцвет, *****. В
двора влиза и ищецът, тримата се скарват, двамата ответника се нахвърлят върху
ищеца, събарят го на земята и започват да го ритат. Боят е преустановен след
намесата на съпругата на ищеца и друга
съседка. Свидетелката споделя” имаше много кръв, заварих мъжа си паднал на
земята, не мърдаше, помислих, че е умрял”, „двамата братя ответници са яки
мъже, те са едри, високи, като скала са”. Ищецът е откаран в болница, където е
престоял пет дни. След изписването е трябвал да лежи само на дясната страна, не
е могъл сам да стане, нуждаел се от помощ за това, не е могъл да се изкашля,
усещал е силни болки в гърдите, като „бодежи с нож”, имал е периодично
главоболие, като стане е имал световъртеж, около два, два месеца и половина не
е могъл да се обслужва сам, налагало се съпругата му да го придружава дори до
тоалетната. Според свидетелката в момента продължава да усеща болки в гърба,
мъчи го безсъние, заради което през м.декември 2016г. се е наложило повторно да
влезе в болница отново за пет дена, продължава да е в болнични и на хапчета.
Преди побоя е бил здрав, нямал е хронични заболявания не е приемал лекарства,
работел е в жандармерията.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на инцидента на 17.02.2016г. на ищеца са причинени:
-травматична
кома-изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата
среда;
-счупване
на ІІІ,ІV,V и VІ ребра вляво;
-разкъсно-контузна
рана в лявата теменна област на главата;
-кръвонасядания
по предната повърхност на лява раменна област, лява половина на гърба и лява
лакътна област и
-охлузване
под лявото коляно.
Според
вещото лице при получената съчетана травма на главата, тялото и крайниците
пострадалия е преживял болки и страдания. Счупените ребра са довели до трайно
затруднение движението на снагата, оздравителния период е около два месеца,
болките в началото са силни, после отзвучават, но до края на живота си болката
се усилва при промяна на сезоните-студено и влажно време и физически
натоварвания. Последиците от закритата черепно-мозъчна травма, където е имало и
разкъсно-контузна рана, е засягане на лявата теменна половина на главата,
водеща до главоболие, световъртеж, пристъпен шум в ушите и нестабилна
самостоятелна походка. Една от последиците е засягането на „троичния нерв” и
обезчувствеността на трите му клона, водещо до неконтролируемо движение на
очите в хориззонтална посока, залитане напред и надясно. Според епикризата,
издадена след престоя м.декември 2016г. в отделение по нервни болести е
поставена диагноза постравматична церебрастения, водеща до намалена
работоспособност, понижаване на концентрацията,, бързо изчерпване на
вниманието, сънливост и главоболие. Това състояние продължава и до днес, ищецът
е бил лекуван амбулаторно, без особен ефект и е бил хоспитализиран, така
поставената диагноза обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, но описаните последици от преживяната черепно-мозъчна травма
пострадалия ще търпи до края на живота си.
Пред
вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е
основателен. В резултат нанесения побой от ответниците, ищецът е получил
описаните по-горе телесни увреждания, довели до не малки по степен болки и
страдания, причинени са му увреждания последиците от които ще търпи до края на
живота си. Намалена е работоспособността му, продължава да е на медикаментозно
лечение. Ответниците са причинили на ищеца неимуществени вреди, които са длъжни
да възмездят. Разпоредбата на чл.45 от
ЗЗД е с императивен характер:”Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму”, като в случая, съдът приема, че авторството на деянието,
неговата противоправност и виновността на извършителите се установява от всички
доказателства по делото, обсъдени и преценени в съвкупност. В случая следва да
намери приложение и разпоредбата на чл.300 от ГПК, по посоченото по-горе НОХДело
ответниците са признати за виновени в извършване на престъпление, и определението
за одобряване на сключеното споразумение има последиците на влязла в сила
присъда.
По
делото не се събраха доказателства за допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат- чл.51 ал.2.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се
определя от съда по справедливост. Пред вид степента на причиненото увреждане и
пред вид продължителността на оздравителния процес при ищеца, съдът счита, че
ответниците следва да възмездят болките и страданията му с исканата сума от 20000
лева. Причинени са трайни телесни увреждания, последиците от които ищецът ще
търпи до края на живота си.
Законна лихва, връху определеното обезщетение се дължи от
датата на увреждането- 17.02.2016г. и лихва следва да се присъди от посочената
дата.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от
ГПК ответниците дължат на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1000 лева. Сумата
представлява платено възнаграждение за адвокат, което не надхвърля определения
в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер-чл.7
ал.2 т.4. Възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК е явно
неоснователно и не следва да се уважава. Ответниците дължат заплащане и на
следващата се държавна такса, която е 4% върху присъдената сума-800 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Г.Ш. с ЕГН-********** и Г.Г.Ш. с ЕГН-**********,***
да заплатят солидарно на А.Н.М. с ЕГН-********** *** сумата 20 000 лева/двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди в резултат на нанесени телесни увреждания
на 17.02.2016г. в с.Гороцвет, община Лозница, ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането-17.02.2016г. до окончателното плащане, както и 1000
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Г.Ш. с ЕГН-********** и Г.Г.Ш. с ЕГН-**********,***
да заплатят на районен съд - гр. Разград
сумата 800 лева/осемстотин лева/ представляваща дължимата държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: