В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1416 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.200 ал.1 от КТ, 200 ал.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от С.М.М. срещу “Тракция” АД със седалище с.Самуил, с която са предявени обективно съединени искове, за заплащане на сумата 93014,40 лв. представляващи обезщетение да претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, както и законната лихва от датата на увреждането 16.07.2013г., сумата 82775,16 лв. представляващи разлика между нетния доход получаван преди настъпването на злополуката и получавания доход към настоящия момент, в условията на евентуалност за осъждането на ответника да заплаща ежемесечно на ищеца сума в размер на 215,28лв. считано от подаването на молбата 15.07.2016г. до навършване на 65 годишна възраст – 01.08.2045г./изменени по реда на чл.214 от ГПК/ Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, работел на длъжност заварчик в първи цех-ремонт рама и кош цистерни EAOS находящ се в с.Самуил, обл.Разград. На 16.07.2013 г. около 8ч., при рязане с оксижен от колегата му - Р. Б. на защитния капак на волана на вагон цистерна, когато ищецът бил на стълба до цистерна на 1м., възникнала експлозия, паднал от стълбата върху работната маса, а след това на пода. Закаран в МБАЛ Разград, в състояние на травматичен и хеморогичен шок, претърпял спешни животоспасяващи операции, включително и такава за отстраняване на далака. На 24.07.13г. приет в шокова зала на ВМА София На 25.07.13г. извършена операция за стабилизиране на дясна ръка с външен фиксатор, след което настанен в клиника за продължаване на лечението. На 16.08.13г. посредством операция свален външният фиксатор на дясната ръка. Поради констатирана продължаваща липса на зарастване на фрактурите, фиксаторът бил оставен, премахнат при последвала оперативна интервенция, като от неврологични изследвания се установява, че нервите на дясната ръка са увредени до степен пълна негодност за волеви команди. С ЕР ТЕЛК №1559/18.08.2014г. на ТЕЛК е признат за неработоспособен със степен на увреждане 100% без чужда помощ. При извършено разследване на злополуката е установено, че същата съдържа признаците на трудова такава квалифицирана по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане от 29.08.2013г. От същата на ищеца са причинени: Тежка телесна повреда, представляваща разкъсване на далака и последващото му оперативно отстраняване, средна телесна повреда, представляваща свободен излив на кръв в коремната кухина, наложила спешното и отстраняване; средна телесна повреда, представляваща многофрагментна фрактура на дясната раменна кост и дясната предмишница, с разместване на множеството костни фрагменти; средна телесна повреда представляваща тежка частична периферно-стволова увреда на дясната ръка от аксиално-демиелинизиращ тип; средна телесна повреда представляваща изгаряне в размер на 6-7 процента от I II степен; контузия на мозъка и мозъчно сътресение с пареза на лицевите нерви в ляво; фрактура на 9-то ребро в ляво с контузия на гръдния кош; множество натъртвания и охлузвания по тялото. По образувано по повод на гореописаното телесно увреждане нохд №52/14г. на РС Исперих, е сключено споразумение с подсъдимите Р. Б. и Ст. Ар. на 11.06.2014г. Сочи, че претърпените болки и страдания произтичащи от уврежданията продължават и към настоящия момент, поради което приема болкоуспокояващи лекарства, които само притъпяват болката. Не може да води нормален начин на живот, много трудно заспива поради болката, която изпитва. С решение от 11.01.2016г. по гр.д. №13140/14г. на СГС, ЗД „Евроинс“АД било осъден да заплати на ищеца сумата 56103,68лв., по предявен иск в размер на 150000лв., при размер на брутна месечна заплата на ищеца от 678,40лв. отговорността на застрахователя е ограничена до 56985,60лв., от които сума са приспаднати 881,92лв. платени доброволно от ЗД Евроинс АД. Решението е постановено при участието на трето лице помагач-ответника. Същото не е влязло в сила. Твърди, че работодателят е отговорен да заплати разликата. Претърпял и имуществени вреди – работел като заварчик с посочения размер брутна заплата. След настъпване на злополуката, с разпореждане на ТП НОИ Разград, му е определена пенсия за инвалидност в размер на 227,03лв., изменен от 20.01.2015г. на 320,84лв. Твърди, че е налице отрицателна разлика в размера на получавания доход от 211,42лв. месечно. Счита, че ответникът следва да компенсира същата като я заплаща ежемесечно, до навършване на 65 години-възраст за придобиване право на пенсия за старост.

Ответникът депозира отговор, намира претенциите за неоснователни. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди е основателно до размера на полученото от ищеца обезщетение по сключения договор за застраховане на работниците, в размер на 56985,60лв. След злополуката и преди предявяване на настоящия иск застрахователят е заплатил на ищеца сума в размер на 881,92лв. Твърди, че присъдената по гр.д. №13140/14г. на СГС сума с лихвата е заплатена на ищеца. Прави искане за прихващане на тази сума от определено от съда като дължимо обезщетение. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в резултат на груба небрежност, тъй като на 16.07.2013г. ищецът не е бил на безопасно разстояние от работника, който работел с оксижен, предвид конкретните обстоятелства на извършваната огнева работа по балон на вагон-цистерна превозвала горива, пострадалия работник е предполагал или е могъл да предположи настъпването на вредоносния резултат. Оспорва обстоятелството, че ищецът е бил нетрудоспособен. Сочи, че иска за имуществени вреди е недопустим за присъждане доколкото касае бъдещ период от време, евентуално, за начало на периода счита датата на прекратяване на трудовите правоотношение-15.07.2014г., а за крайна дата 01.08.2016г. след която няма доказана 100% нетрудоспособност. Сочи, че една година след трудовата злополука ищецът сам инициирал прекратяване на трудовото си правоотношение с молба от 07.07.2014г., до когато е получавал 90% обезщетение за неработоспособност по КСО, че неполучения доход от заплатата няма характер на пропуснат такъв вследствие на нетрудоспособност, а след 01.08.16г. здравословното му състояние да позволява да извършва на определен вид платена работа. Както и че е предложил на ищеца работа свързана с неговото здравословно състояние и трудоустрояване при същия размер на работната заплата, но ищецът отказал. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 3252лв., представляващо заплатен от работодателя суми за лечение и превоз на ищеца във ВМА София.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът работил в ответното дружество по трудово правоотношение и изпълнявал длъжността “Заварчик-втора степен”. На 16.07.2013 г. около 8,40ч. бил на работа, при което е претърпял злополука, приета за трудова, съгласно разпореждане №26 от 29.08.2013г. на ТП НОИ Разград.

По искане на ищеца е разпитана като свидетел Ем. М.М.. Св.М. сочи, че съпругът и нищо не можел да прави след злополуката. Били във Военна болница в София. Слагала му памперси, не можел да се движи, тя се грижела за него. Сега продължавала да се грижи за него, не можел да си облича якето, обувките си, ноктите, бръсненето тя го правела.Преди случката дясната му ръка била водеща, в момента нищо не можел да прави с нея. С лявата също, трите пръста не можел да движи. Тя не можела да ходи на работа, помагала на Самет.

По искане на ответника са разпитани свидетелите Р. З. М., М. И. Ч. и Ил. Н. Н. Св.М. работел при ответника като оксиженист. На 16.07.2013г. заварявал вагон, на който на следващия ден липсвал капака. Капакът не пасвал бил по-тесен. Казали му да стесни пръстена, да го отреже малко. Започнал да реже с оксижен и тогава гръмнало. С., който бил заварчик се качил на капака, който го ударил и той паднал. Цистерната гръмнала, капака хвръкнал и ударил С., който бил срещу него.По принцип първо работел оксижениста, а след него заварчика.

Св. Ч. сочи, че работел като ръководител направление втори корпус при ответника, бил пряк началник на С. и Р. Него ден сутринта минал при бригадите за деня какво трябвало да се направи. Вагонът бил за среден ремонт. Като бил на оперативка чул взрив. Капакът който не паснал на цистерната, Реджеб решил да реже заварената шина, за да пасне капака. Твърди, че заварчика С. не е трябвало да бъде отгоре на вагона в този момент. Първо шлосера е трябвало да си свърши работата. Непасването на капака било изключение, поради което се наложила допълнителна работа. На Реджеб никой не му е казвал какво да прави, той решил да припасне и да сложи чопче, за да стане капака.

Св.Н. бил производствен директор при ответника. След инцидента водили разговори с ищеца. Месец юни 2014г. се видели с него в РС Исперих, когато било наказателното производство. Поканил последния на разговор в с.Самуил, тъй като видял, че ръката му не била добре. Ищецът приел поканата и отишъл да говорят какви мерки ще вземат за ръката му. Коментирали как ще продължи трудовата си кариера.Била му предложена длъжността охрана. На 07.07.2014г. ищецът подал молба за напускане. След злополуката било организирано заплащането на разходите към него момент, транспорт, линейка до гр.София за лечение плюс престоя на него и жена му в София. След като напуснал болницата още един-два пъти жена му идвала за допълнителни суми, за да продължи лечението.

В протокол изготвен от комисия назначена да извърши разследване на злополуката е установено, че в изготвената от работодателя оценка на риска на „Тракция“ АД не е обхванат и оценен риска за здравето и безопасността на работещите с опасни химични агенти, в това число риска при извършване на огневи и заваръчни работи. Работодателят е възложил извършване на ремонтни и огневи работи на работещи по балона на вагон-цистерна, без да е извършена проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работните места преди извършване на ремонтните работи. Не е изготвен протокол за определяне на съответствието с хигиенните норми и взривоопасността на цистерната, с който да се удостовери дали същата е пропарена, дегазирана, деактивирана, подсушена, както и не са измерени концентрациите на опасни химични вещества спрямо съответните хигиенни норми. Не са били предвидени и извършени дейности от работодателя, за външно почистване на балона на цистерната от замърсявания от разлятото по него дизелово гориво, което създава опасност от пожар, преди извършване на възложените от работодателя ремонтни работи по балона на цистерната. Не са били осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работещите С.М.М. и Р. Б. при извършване от същите на височина на ремонтни и огневи работи, а именно:при заваряване на парапет, при монтиране на предпазен капак и смяна на уплътнение на люка на цистерната/намиращ се на покрива на балона/, без да са им осигурени необходимите помощни средства за безопасно изпълнение на работата осигурителен колан/въжена и /или други/. Не е документиран проведен инструктаж на работещите С.М. Р. Б.. Работникът Р. Б. извършва огневи работи по балона на вагон цистерна, без такива да са предвидени в издадената Работна карта и дефектовъчна ведомост. Лица допуснали нарушенията: „Тракция“ АД, М. И. Ч. и Р. З. М.

Със заповед от 14.07.2014г. на ответника е прекратено по молба на ищеца трудовото правоотношение между тях.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че в резултат на злополуката пострадалият е получил: 1. Травма на главата: мозъчно сътресение, контузия и оток на мозъка в дясната слепоочна област, пареза на левия лицев нерв, разкъсно- контузни рани и охлузвания по лицето. 2. Травма на гръден кош: счупване на IХ-то ребро в дясно и разкъсно-контузни рани и охлузвания в дясно. 3. Травма на корема: травматично разкъсване на слезката/с последващо оперативно отстраняване/ и излив на кръв в коремната кухина, хематом на черния дроб. 4. Травма на крайниците: открито многофрагментно счупване на горния край на дясната мишнична кост/последвано от оперативно налагане на външен фиксатор/, мултифрагментно открито счупване на десен лакът-счепване на долния край на мишничната кост и счупване на горните части на лакътна и лъчена кости на предмишницата/последвано от оперативно налагане на външен фиксатор, а в последствие-от кръвно репозиция с налагане на остеосинтезен материал/, разкъсно-контузни рани н местата на счупванията, повърхностни изгаряния I ст, около 9% в областта на дясната подбедрица. Последици от преживяната съчетана травма: Тежка периферно-стволова увреда на н. медианус, н. улнарис и н. радиалист на дясната ръка от оксиално-демиелинизиращ тип-пълна афкунция-загуба на доминантен десен горен крайник; развила се посттравматична енцефалопатия-намалена работоспособност, лесна уморяемост, дефицит на концентрация, слабост на вниманието, обща отпадналост, главоболие, вестибуларни нарешния; изтръпване и слабост на I II III-ти пръсти на лявата ръка с намалена мускулна сила на захват и опозиция на палеца; оперативните, неоперативните и белези от термично въздействие в областта на корема, гръбната повърхност на гръдния кош, раменна, мишнична и предмишнична области на десет горен крайник и дясна подбедрица са пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Според медицинските документи оперативното, консервативното и рехабилитационно лечение е продължило до 13.04.2015г., а амбулаторно лечение се прилага и към момента, с тенденция да продължи до края на живота. Към момента са налице последиците от преживяната съчетана травма в резултат на злополука от 16.07.2013г. Невъзможността да се обслужва, го прави изцяло зависим от чужда помощ. Здравословното състояние на ищеца оценено от ТЕЛК не позволява извършването на никакъв вид работа.

От заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза е видно, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 704,40лв, съответно 552,18лв-нетно. Размерът на получените пенсии за инвалидност е 8928,16лв., с начална дата 15.07.2014г. Разликата между брутното възнаграждение и сегашния доход е 367,50лв., съответно между нетното – 215,28лв. Разликата между получавания към момента доход от ищеца и бруто дохода преди злополуката за периода 15.07.2013г.-23.07.2045г е 141303,75лв. 82775,16лв. е тази разлика за нетния доход. Сумата платена по банков път на ищеца от ЗД Евроинс АД, съгласно решение по гр.д. №2445/16г. на СГС е в размер на 67882,41лв., от която 54453,18лв. главница и 13429,23лв. лихва„

С ЕР ТЕЛК №1559/18.08.14г., ищецът е признат за неработоспособен със степен на увреждане 100% без чужда помощ. С ЕР ТЕЛК №1300 от 9.06.16г. е променена окончателната оценка, а именно 100% ТНР. С оглед невъзможността за самообслужване и социална адаптация се определя необходимостта от чужда помощ, а срокът е определен до 01.06.2019г.

С решение по гр.д. №13140/14г. на СГС, по иск на ищеца срещу ЗД Евроинс АД последният е осъден да му заплати сумата 56103,68лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесната трудова злополука.

Според приложените фактури и преводни документи ответникът е заплатил на ищеца за лечение и разходи сума в общ размер на 3052лв. С РКО от 07.13г. на съпругата на ищеца са заплатени 200лв. за ищеца за лечение в София от Синдикален комитет при Тракция.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: За да е изпълнен фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество към момента на злополуката, наличие на претърпяна трудова злополука, причинена при или по повод на възложена работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука претърпени болки и страдания за периода от време, за който ищецът претендира. В случая тези предпоставки се установяват с оглед изложените фактически обстоятелства, поради което съдът намира иска за доказан по основание. Неоснователно като недоказано остана възражението на ответника, че настъпването на трудовата злополука е в резултат на груба небрежност от страна на ищеца, тъй ищецът стоял на стълба в цистерна на около един метър от Р. Б., в момент в който последния рязал с оксижен планка на вагон-цистерна, което разстояние не е безопасно такова, което трябва да спазват работниците при огневи действия, когато не извършват лично тези действия и пострадалия работник е предполагал или е могъл да предположи настъпването на вредоносния резултат. Поведението на пострадалия и другите двама работници - Р. Б. и Ст. Ар. /за което първия е осъден по чл.134 от НК по нохд №52/14г. на РСИ/ е довело до трудовата злополука. На първо място от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите М. и Ч. за твърдените нарушения, не се установява ищецът да е извършил нарушения, единствено това, че е бил на около метър от св.М., който извършвал заваръчна работа на вагона В протокол за извършено разследване от ТП на НОИ, също не се сочи ищецът да е допуснал нарушение. Напротив в констатациите на комисията от извършеното разследване, се сочат нарушения допуснати от ответника, както и от работникът Р. Б., който е извършвал огневи работи по балона на вагон цистерна. Във връзка с тези си възражения и ангажираните от ответника докзателства, е видно единствено, че ищецът е следвало за работи след оксижениста - св.М.. На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да е било налице липса на необходимо старание, внимание и нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност, намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Както е прието в практиката, неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като грубата небрежност/която не се отличава по форма, а по степен/ е неполагане на грижа – тази, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, както и липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност/р-е 348/11г. по гр.д. №387/10г. ІV г.о. ВКС/ В случая съдът намира, че не се доказа такова поведение от страна на ищеца. Предвид установеното в протокол №5 от 07.07.2013г. на комисията за разследване на трудовата злополука, работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите С.М. и Р. Б. при извършване на същите на височина на ремонтни и огневи работи по балона на вагон-цистерна, не са им осигурени необходимите помощни средства за безопасно изпълнение на работата осигурителен колан въжета и/или други, проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място, не е проведен инструктаж по надлежния ред, който и да е документиран /л.12-16/. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения, или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, в т.см. и р-е №60/05.03.2014г. по гр.д. №5074/13г. на ВКС IVг.о. Поради което поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, съответно не е налице съпричиняване.

Съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно обществения критерий за справедливост. Следва да се има предвид характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Предвид получените многобройните телесни увреждания посочени от вещото лице, проведеното лечение което първоначално е чрез оперативна интервенция и свързаните болки, страдания, неудобства, обстоятелството, че и към момента са налице последиците от преживяната съчетана травма, както и невъзможността ищецът да се самообслужва, което го прави изцяло зависим от чужда помощ, това, че не се очаква подобряване или оздравяване на десния горен крайник, загубата на чиято функция е трайна и е необратима, продължителността на медицинското лечение - 13.04.2015г., продължаващото и към момента прилага амбулаторно лечение, с тенденция да продължи до края на живота, съдът намира, че справедливо и съответно обезщетение е такова в размер на 80000лв. От него следва да се приспадне сумата 67882,41лв. съгласно чл.200 ал.4 от КТ, която е изплатена на ищеца от застрахователя Евроинс АД, поради което искът е основателен до размер на 12117,59лв., като над този размер до първоначално предявения следва да се отхвърли, като недоказан.

По отношение на предявеният иск за причинени имуществени вреди в размер на 82775,16лв. за периода от подаване на молбата до навършване на 65 годишна възраст на ищеца-01.08.2045г., а в условията на евентуалност сума в размер на 215,28лв. месечно, представляващи разликата между нетния размер на трудовото възнаграждение получавано преди злополуката и получаваната към настоящия момент пенсия за инвалидност: Тъй като на ищеца са причинени имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат на трудовата злополука, то задължение за обезщетяване на същите възниква за ответника. Размера на обезщетението се определя по правилата, посочени в чл.200 ал.3 от КТ – разликата между причинените вреди /вкл. и пропуснатите ползи/ и /или пенсията по общественото осигуряване. Обезщетение за бъдещи вреди от заболяване причинено от трудова злополука, може да бъде определено само в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността. В тази хипотеза вземането за вреди става изискуемо, тъй като вредите са предвидими/р-е №462/9.01.12г. гр.д.№1304/10г. IV г.о ВКС/ Това обезщетение може да се претендира от момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК в т.см. задължителната практика на ВКС р-е №365/19.12.13г. гр.д.№1063/12г. IV г.о., р-е №263/7.10.13г. гр.д.№2790/13г. IV г.о. Същото може да бъде присъдено в срока на инвалидността определен в ЕР на ТЕЛК. Това обезщетение се определя периодично, важи и за периода след подаване на исковата молба. Периодично обезщетение за бъдещ период и следващ влизането в сила на ЕР на ТЕЛК, се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му, със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменяване размера на обезщетението в т.см. задължителната практика на ВКС – р-е №263/7.10.13г. гр.д. №2790/13г. г.о., р-е- №47/17.02.2016г. гр.д. №3805/15г. IV г.о. Поради изложените съображения основателна се явява евентуалната претенция за имуществени вреди - заплащане на сума в размер на 215,28лв. месечно, но за период от датата на подаване на молбата - 15.07.2016г. до 01.06.2019г. - срока определен в ЕР на ТЕЛК,/л.93/ ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец, като за периода до 01.08.2045г. претенцията следва да се отхвърли. Тъй като претендираното обезщетение е за вреди, които ще настъпват периодично в бъдеще време, то същото следва да бъде присъдено периодично, а не еднократно поради изложените съображения и задължителната практика на ВКС. Поради което претенцията за заплащане на еднократно обезщетение за имуществени вреди в размер на 82775,16лв. за претендирания период е неоснователна. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че тъй като ищецът сам инициирал прекратяване на правоотношението, отказал да изпълнява друга работа при ответника и това, че не е положил усилия да постъпи на работа, която не е противопоказна за здравословното му състояние, няма право да търси обезщетение в размер на разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и получаваната пенсия. На първо място за евентуално трудоустрояване на ищеца, не бяха представени доказателства от ответната страна. В показанията си св. Н. сочи за разговор с ищеца в края на м.юни 2014г. какви мерки ще вземат за ръката му, била му предложена длъжността охрана. Съдът намира обаче, че е недоказано надлежно предложението за друга работа както и съответно заплащане за същото. Освен това от приложените медицински документи и заключението на вещото лице по медицинската експертиза е видно, че оперативното, консервативното и рехабилитационното лечение на ищеца е продължило до 13.04.2015г., т.е към края на м. юни 2014г. и момента на прекратяване на трудовото правоотношение, лечението е продължавало все още/продължава и към момента/, не е бил ясен срока за това, както и не е било издадено все още ЕР на ТЕЛК. Същото е от 18.08.2014г., констатиращо степента на работоспособност на ищеца, както и противопоказни условия на труд. На следващо място от заключението на експертизата е видно, че здравословното състояние на ищеца като нетрудоспособен 100% с чужда помощ не позволява извършването на никакъв вид работа.

По отношение на направеното възражение от ответника за прихващане с насрещно вземане в размер на 3252лв. представляващо заплатени суми за лечение и превоз на ищеца, намира същото за неоснователно. За да бъде извършено такова прихващане съгласно чл.103 от ЗЗД е необходимо наличие на насрещни вземания, които да са ликвидни и изискуеми. В случая това не е така, тъй като претендираната от ответника сума не е насрещно негово вземане, различно е основанието. Тази сума представлява заплатени разходи от ответника за лечение на ищеца, но претенция за заплащане на направени разходи за лечение ищецът не е предявил. Освен това не се доказва по ясен начин, че е с настъпил падеж, т.е. вземането да е изискуемо./Поради неуважаването на възражението съдът следва да се произнесе в диспозитива, в т.см. задължителната практика на ВКС-р-е №45/22.04.09г. т.д.№483/08г. I т.о/

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 4680лв.

Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата по реда на ГПК по двата иска, в общ размер на 777,48лв., както и сумите заплатени от бюджета на съда на вещите лица в размер на 525,04лв., или общо в размер на 1302,52лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М., ЕГН**********, адрес *** сумата 12117,59 лв. /дванадесет хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като недоказан.

ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А ДА ЗАПЛАЩА на С.М.М., ЕГН**********, адрес *** ежемесечно по 215,28лв. /двеста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ за периода 15.07.2016г. до 01.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец, като отхвърля претенцията за периода след 01.06.2019г. до 01.08.2045г.

ОТХВЪРЛЯ възражението на Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А за прихващане в размер на 3252лв./три хиляди двеста петдесет и два лева/ представляващо заплатени суми за лечение и превоз на ищеца във ВМА София

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С.М.М., ЕГН**********, адрес *** срещу Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А за заплащане на сумата 82775,16 лв. за имуществени вреди-представляваща разлика между нетния доход получаван преди настъпването на злополуката и получавания доход за периода от 15.07.2016г. до 01.08.2045г.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А сумата 4680 лв./четири хиляди шестотин и осемдесет лева/ за разноски.

ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 1302,52лв. /хиляда триста и два лева и петдесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: