Р Е Ш Е Н И Е

Номер 39 09.03.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 09.02.2017 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1576 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Н. К. С. , ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р. Турция, чрез пълномощника си адв. М.Е. ***, ПРОТИВ Н.К.К., ЕГН **********, с адрес ***.

С исковата молба ищеца е предявил против ответника следните обективно съединени искове:

1. ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К.,*** действие Районен съд Разград, тъй като ПРИ ИЗПОВЯДВАНЕТО НЕ Е БИЛ НАЗНАЧЕН ПРЕВОДАЧ, на осн. чл. 472 ГПК /отм./ във вр. с чл. 478 ГПК /отм./.

2. ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд Разград за НИЩОЖНА поради ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2 във вр. с чл. 44 ЗЗД.

3. ДА СЕ ОБЯВИ Договора за дарение на недвижими имоти сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. **, рег. № **, дело №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд - Разград, вписан в Служба по вписвания при Районен съд Разград с вх.рег. №**, акт № **, том **, дело № ****, парт. книга: ***, относно дарението извършено от ищеца в полза на ответника, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ, на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД.

Ищецът сочи, че при подписването на горецитираното пълномощно не му е било ясно какво подписва, тъй като не разбира български език, а и нотариуса не му е назначил преводач. Мислил е че подписва пълномощно, с което упълномощава ответника да се разпорежда само за част от имотите посочени в пълномощното - дворно място с къща в с. Ясеновец, но не и за процесните нива и 2 бр. лозя. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът се явява лично заедн с пълномощникът адв. М.Е. ***, който поддържа исковите претенции. Депозира и подробна писмена защита.

Ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Сочи, че ищецът разбира български език и е съзнавал какво подписва, когато е подписал процесното пълномощно. Излага подробни съображения. Претендира разноски. При условие на евентуалност – предявява насрещен иск, с правно основание чл. 211 във вр. чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, като моли съда, в случай че уважи предявените искове на ищеца, да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, описани в атакувания нот. акт дарена му от ищеца, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност от 10 г. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, ответникът се явява лично заедно с пълномощниците си адв. Н. Х. и адв. Н. В. от АК – Разград, които поддържат отговора и насрещния иск. Депозират и подробна писмена защита.

Ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника си адв. М.Е. *** депозира отговор на насрещния иск. Намира същия за допустим, но неоснователен и моли за отхвърлянето му. Сочи, че ищецът по насрещния иск е бил държател на процесния имот, а не негов владелец, поради и което не го е придобил по давност. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът се явява лично заедно с пълномощникът адв. М.Е. ***, който поддържа отговора на насрещния иск. Депозира и подробна писмена защита.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищцата е родена на ***г***, Р България. През 1989г. се изселила в Р Турция, където живее и по настоящем. След което е посещавала Р България на гости на свои близки. Разполага с българско и турско гражданство.

С Решение № 137 от 28.09.1995г. по преписа № 9919/09.06.1992г. на Поземлена комисия гр. Разград, е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Б. К., върху три имота, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ясеновец, общ. Разград, както следва /л. 34-35/:

1. Лозе от 0.612 дка, четвърта категория, местност Корубостанлък, имот № 003081 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 003177 Полски път на кметски земи, № 003079 Лозе на И. К. М., № 003053 Лозе на С. К. М., № 003080 Лозе насл. на Н. Р. К.

2. Лозе от 0.687 дка, четвърта категория, местност Корубостанлък, имот № 003102, по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 003101 лозе на М. Х. Б., № 003178 полски път на кметски земи, № 003109 лозе на И. И. А., № 003108 Лозе на К. Р. Б., № 003103 Лозе на насл. на М. Б. К. Х..

3. Нива от 28.698 дка, трета категория, местност Армутлук, имот №011013, по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 011012 нива насл. на О. Мл. О., № 011058 полски път на кметски земи, № 011014 нива на Р. М. Р., № 011015 нива на насл. на Д. Т. Б., № 011018 нива на насл. на К. О. К., № 011044 нива на насл. на К. К. К., № 011020 нива на К. К. Ш.

На 22.11.1987г. починал К. Б. К. /К. Б. К. л. 53/, като оставил за свои наследници трите си деца Н.К.С. /ищцата/, Б. К. К., К. К. К. /баща на ответника/ и съпругата си Е. А. К. /л. 64-65/. Съпругата починала на 28.02.2001г., като оставила за свои наследници горепосочените три деца /л.68/.

Така ищцата придобила по наследство правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесните три имота, на осн. чл. 5, ал.1 ЗН.

Безспорно е също между страните, а и видно от Удостоверение рег. № 1924/19.09.2016г. от нотариус Б.К. /л. 72/, е че на ***г. с рег. № ** същият е заверил пълномощно, с което К. К. К., ЕГН ********** /баща на ответника – л. 66/ и ищцата /сестра на К. К. К. и леля на ответника – л. 64-65/, са упълномощили ответника да продава, дарява следните недвижими имоти в с. Я., улица ***, дворно място с едноетажна полумасивна къща върху мази, лятна кухня и стопански гради, земеделски земи № 3081, 3102, 11013 в с. Ясеновец /процесните три имота/, да договаря сам със себе си, както и с други лица които представлява. Заверил е също така от двамата упълномощители и декларации по чл. 25, ал.6 с рег. № *****г., и декларации по чл. 226, ал.1 от ДПК, за липса на задължения с рег. № № ****г.

Не се спори, че това пълномощно е заверено без да е бил назначен преводач от/на български/турски език, както и че нотариус Б.К. не владее турски език.

На 21.11.2005г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. *, рег. № **, дело №**** на нотариус Б.К.,*** действие РРС, вписан в СВ при РРС с вх.рег. №**, акт № **, том **, дело № ****, парт. книга: *** /лист 9-10 от делото/, ответникът действащ в качеството на пълномощник на ищеца и на К. К. К., дарил на себе си притежаваните от всеки един от упълномощителите по 1/3 ид. ч. /общо 2/3 ид.ч./ от гореописаните три броя недвижими имоти посочени в горецитираното Решение № 137 от 28.09.1995г. по преписка № 9919/09.06.1992г. на Поземлена комисия гр. Разград /2 бр. лозя и 1 бр. нива/.

Единствения спорен момент по делото е: Към момента когато ищцата е упълномощила ответника да се разпорежда с процесните имоти - 26.09.2005г., тя владеела ли е български език в степен да разбира последиците от сделката.

По този въпрос по делото са събрани следните две групи доказателства.

Първа група:

Представен е препис от нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от *** № **, том***, рег. № ** дело №***г. на нотариус Виолета Торова с рег. № 312 при НК /л. 20-22/. С него К. К. К. и ищцата прехвърлили на ответника недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В нотариалния акт е посочено, че тъй като Н.К.С. не знае български език то й е назначен лицензиран преводач, който е превел от турски на български процесния нотариален акт.

Водените от ищеца свидетели – Б. М. /син на ищцата/ - л. 135-136 и А. М. /съпруга на сина на ищцата/ - л. 137-138/, сочат че ищцата не владее български език. До 1989 г. е живяла в родното си село Ясеновец, общ. Разград и работела е в ТКЗС с. Ясеновец. Почти не е напускала селото поради това, освен при редките срещи със административни служебни лица, той не е поддържала почти никакви контакти със български говорящи лица. След изселването в Р Турция през 1989г., където живее и по настоящем, отново контактува само с турци. Ето защо, не е научила българския език. Нямала е намерение да упълномощава ответника с право до се разпорежда с нивите, а е желаела да го упълномощи само с право да се разпорежда с къщата в с. Ясеновец.

Водения от ответника свидетел О. М. К. /майка му е сестра на ищцата, като е и сестра на бащата на ответника/, сочи че ищцата му е казвала, че е искала да дари на ответника къщата в с. Ясеновец, но не и нивите си. Същата не владее български, а турски език. Учила е в турско училище в с. Ясеновец, където е и работила, като средата й е била от турскоговорящи.

Втора група:

В писмо с вх. № 1368 от 08.02.2017г. от ТП на НОИ гр. Разград /л. 166-174/, е посочено че производството по отпускане на пенсия по своя характер представлява административно производство. За неуредените в КСО въпроси относно производството по отпускане на пенсия, субсидиарно се прилагат разпоредбите на АПК. Съгл. чл. 14, от АПК, ал.1 Производствата по този кодекс се водят на български език; 2. Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. При подаването на Заявление № 89398 от 1984г. ищцата не е посочила, че не владее български език и желае да се ползва от друг и заявлението е подадено на български език. Последващите заявления са подадени от упълномощено лице, като за целта е представено нотариално заверено пълномощно. Към писмото е приложен и препис от пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 2939 от 03.07.2002г. на нотариус Росица Кирилова, с рег. № 380 на НК, с което ищцата е упълномощила своя син. В това пълномощно обаче, не е посочено че е бил назначен преводач, тъй като ищцата не владее български език /л. 174/.

В Заявление с рег. № 62535/13056 от 07.09.2000г. за издаване на документи за самоличност на български гражданин, подписано от ищцата, последната е посочила че е с начално образование /а не че е без образование/ - л. 177 гръб.

Свидетеля М. К. /съпруга на ответника/, сочи че ищцата владее български език, макар и не перфектно /л. 138-139/.

Водения от ответника свидетел А. Б. /ищцата му е леля, а ответника е на чичо му сина/, сочи че в с. Ясеновец турците знаели и български език.

Водения от ответника свидетел Т. Р. /ответникът му е свако/, сочи че от 2014г. като арендатор обработва нивите на ответника, като преди това ответника сам си ги е обработвал /л. 140/

Разпитан в качеството на свидетел Б.К. изповядал сделката в качеството на нотариус заявява, че не владее турски език. Няма конкретен спомен за процесното упълномощаването, но обяснява че при заверка на пълномощно винаги влиза в разговор с упълномощителя и го запитва дали е съгласен, като му обяснява за какво става въпрос. Пита го дали е съгласен със съдържанието на пълномощното, за декларация и дали има задължения към държавата. Тези лица които са над 70-75г. /каквато е и ищцата/, допълнително ги пита за имената им, кога са родени, къде живеят. Пряко осъществява контакт с лицата, като иска словесно да му отговарят, не само с кимане. Задава допълнителни въпроси за да разбере че са контактни и разбират за какво става въпрос.

По делото бе назначена съдебно лингвистична експертиза /л.118-119/. В заключението вещото лице сочи, че поради липса на словесен отговор на зададените на ищцата въпроси не може да определи знае ли ищцата, и в каква степен български език.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 472 ГПК /отм./ във вр. с чл. 478 ГПК /отм./.

В производството по иск с правно основание чл. 472 ГПК /отм./ /сега чл. 576 ГПК/, при формиране преценката на съда нищожно ли е нотариално действие, извършено без в нотариалното производство да е назначен преводач. За да формира извод, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради нарушение на 478 ГПК /отм./ /сега чл. 582 ГПК/, съдът следва да установи, че участващо в нотариалното производство лице не знае български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса. Изводът, че лицето не е знаело български език следва да почива на доказателства, че лицето не е владеело български език в степен да разбира правното значение и последиците от сделката. Съдът следва да извърши съвкупна преценка на доказателствата относно разбирането на езика от участвалото в нотариалното производство лице към момента на нотариалното удостоверяване; относно способността на лицето да разбира не само думи и фрази, необходими му при обичайно ежедневно общуване, но и използваните правни изрази, чрез които са обективирани волеизявленията, предмет на нотариално удостоверяване. За установяване на факта на разбиране на български език са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. писмени доказателства, съдържащи изявления на лицето, за което се твърди, че не разбира български език, свидетелски показания, както и експертно заключение на лингвист. Заключението на експерта лингвист, което обичайно е основано върху непосредствените впечатления на вещото лице от словесно общуване с лицето, следва да бъде съпоставено с всички доказателства относно факта на владеене на езика към момента на нотариалното удостоверяване като се съобразява и възможната промяна във времето на паметовите способности и възможностите на лицето за изразяване на чужд език. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 206 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6832/2014 г., IV г. о., ГК.

По въпроса: Към момента когато ищццата е упълномощила ответника да се разпорежда с процесните имоти - 26.09.2005г., тя владеела ли е български език в степен да разбира последиците от сделката?

Съдът приема, че от събраните доказателства не може да се да приеме за безспорно установено по делото, че ищецът не знае български език, така както предвижда разпоредбата на чл. 478 ГПК (отм.), в който случай единствено би следвало при извършване на атакуваната сделка да бъде назначен преводач /тъй като и нотариусът не е разбирал турски език/.

Съдът намира, че не се установи с една категоричност, твърдението във исковата молба, посочено като основание за нищожност на извършените нотариални действия от страна на ищеца поради неграмотност и незнание на български език. Не се установи по делото със една категоричност, че ищецът не владее българския език в степен да разбира последиците от сделката.

Следва да се посочи, че дори в исковата молба ищецът сочи, че е с основно образование /л.5/.

Ето защо съдът не намира основание да се приеме, че ищецът не владее българския език в степен да разбира последиците от сделката, поради и което стига до извода, че не е нарушена разпоредбата на чл. 478 от ГПК (отм.) за назначаване на преводач, при извършването на упълномощаването с пълномощно с рег. № **** г. на нотариус Б.К. с рег. № 282 на НК.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславя извод, че извършеното нотариално удостоверяване на упълномощителната сделка, оформена с пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд Разград, не е в нарушение на чл. 478 ГПК /отм./, поради което твърдението на ищеца за нищожност на нотариалното действие, на осн. чл. 472 ГПК /отм./ е неоснователен.

Ето защо, следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск за прогласяване на нищожност на нотариалното действие по упълномощителната сделка, оформена с пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд Разград на основание чл. 472 във вр. с чл. 478 ГПК /отм./, се отхвърли като неоснователен.

По искането на ищеца за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка, тъй като е налице порок „липса на съгласие“ по см. чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

Както изрично е посочено в мотивите на т.ІІ, 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК: „Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.“

Липсата на съгласие като основание за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за подписването им, на несъвпадение на насрещните волеизявления и т.н. Когато липсата на воля не е осъзната, е налице основание за унищожаване на договора. Така и Решение № 1214 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2007 г., I г. о., ГК.

В случая ищецът не твърди че е налице горепосочената "съзнавана липса на съгласие". Напротив – изрично сочи: „Аз не съм упълномощавала ответника за разпореждане с полагащия ми се дял от описаните по-горе наследствени земи. Ответникът ме заведе при нотариуса за да му дам права за разпореждане само за къщата. ……..…Изрично предупредих Н.К.К., че нивите няма да прехвърлям, само къщата. В последствие научих, че и нивите са прехвърлени. Не ми е било ясно какво съм подписала при заверката, при заверката на подписа ми не ми е бил назначен преводач“ /л.5/.

Поради и което тази претенция се явява неоснователна. Същевременно не е предявен и иск по чл. 32 във вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД.

По делото се установи, че ответникът е действал с представителна власт, предвид липсата на пороци в пълномощно с рег. № *** г. на нотариус Б.К. с рег. № 282 на НК. Ето защо, следва да се отхвърли като неоснователен и искът по чл. 42, ал.2 ЗЗД.

По предявения евентуален насрещен иск от ответника, с правно основание чл. 211 във вр. чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Произнасянето по него е обусловено от уважаването на първоначалния иск. Предвид отхвърлянето на първоначалния иск, съдът не дължи произнасяне по насрещния евентуален иск.

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски общо в размер 1 010 лева, от които 10 лева внесени държавни такси за вписване на насрещната искова молба и 1000 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Н. В. от Адвокатска колегия – Разград /л.122/.

По възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

По делото са предявени няколко обективно съединени иска.

По предявения иск по чл. 472 ГПК /отм./, като неоценяем, предвиденото в чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

По предявения иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД, данъчните оценки на претендираната 1/3 ид.ч. от процесните имоти е в размер на 1 733.73 лв. /л. 48-50/, поради което на осн. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 351.36 лв.

По предявения от ответника насрещен иск по чл. 211 във вр. чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, касаещ същите имоти предмет на иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД, т.е. за същия интерес, на осн. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер отново на 351.36 лв.

Така за горецитираните три броя обективно съединени иска, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно гарецитираната Нареба е в размер на 1 002.72 лв., което е с 2.72 лв. по - малко от заплатеното и претендирано от ответната страна. Ето защо, възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, се явава неоснователно.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. С., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р. Турция ПРОТИВ Н.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 472 ГПК /отм./ вр. с чл. 478 ГПК /отм./ за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд Разград, ТЪЙ КАТО ПРИ ИЗПОВЯДВАНЕТО НЕ Е БИЛ НАЗНАЧЕН ПРЕВОДАЧ, като неосноветелен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Кадирева С., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р. Турция ПРОТИВ Н.К.К., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно, нотариално заверено с рег. №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд Разград, ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ от страна на представлявания, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. С., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р. Турция ПРОТИВ Н.К.К., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА Договор за дарение на недвижими имоти сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. **, рег. № **, дело №**** на нотариус Б.К. *** действие Районен съд - Разград, вписан в Служба по вписвания при Районен съд Разград с вх.рег. №**, акт № **, том **, дело № ****, парт. книга: ***, относно дарението извършено от ищеца в полза на ответника, КАТО СКЛЮЧЕН БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Р. Турция ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1 010 лв. /хиляда и десет лева/ за разноски по делото.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: