Номер 50 16.03.2017 г. гр.
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 16.02.2017 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: С.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 1685 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано
въз основа на искане на ищците:
1.
Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Иска от нея е предявен първоначално за ½ ид.ч. от имота, по гр.д. № 1685/16г. на РРС, както и в
последствие за още 1/6 ид.ч. от
имота, по гр.д. № 1865/16г. на РРС,
Същата е починала в
хода на процеса и заместена от наследниците си – децата й К.С.К., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.С.К.,
ЕГН **********,***.
2.С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, починал в хода на процеса, като действията
му, /тъй като пълномощника му не е
разполагал с представителна власт - адвокат
С. е бил упълномощен от сина на ищеца, който не е бил настойник на баща си/, от
тримата му наследници само дъщеря му Ц.С.К.,
ЕГН ********** е потвърдила действията му за своята наследствена част, като
същата разполага само с право върху 1/6
ид. ч. /л. 155/. Останалите двама наследници – съпругата му Р.В.С. и
синът му К.С.К. не потвърждават действията, а за
своите наследствени части предявяват иск на самостоятелно основание – всеки за
1/6 ид.ч. /гр.д. № 1865/16г. на РРС/.
3. К.С.К., ЕГН **********, с адрес *** –
за 1/6 ид.ч. /гр.д. № 1865/16г. на
РРС/.
Така сбора от
идеалните части за които са предявени исковите претенции е равен на 1 /т.е. изцяло за предмета на договора/.
Всички действащи чрез
пълномощника си адвокат С.К.С. ***,
ПРОТИВ
М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** А.
С исковите молби са предявени против
ответника алтернативно обективно и субективно съединени искове /изрично в о.с.з. е уточнено че съединяването е алтернативно
– л. 202/:
ДА СЕ ОБЯВИ ЗА НИЩОЖЕН договор за покупко продажба от ***г., сключен с нотариален акт № **, том **, рег.№ **,
дело № ** от **г. на нотариус В. Т. с рег.№ 312 на НК, за покупко-
продажба нa недвижим имот, съставляващ: 167/539 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО
МЯСТО, с идентификатор № 61710.502.6090,
с административен адрес: гр. Р., ул. *** по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД – 18-37 от 10.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план : 3640, квартал 154,
с площ от 539 кв. м., заедно с реално построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА , с
идентификатор № 61710.502.6090.2, със застроена площ от 64 кв. м., брой етажи
1, при граници за поземления имот: имот с идентификатор № 61710.502.6207, имот
с идентификатор № 61710.502.7220, имот с
идентификатор № 61710.502.7219, имот с идентификатор № 61710.502.7236, имот с
идентификатор № 61710.502.7238, имот с идентификатор № 61710.502.3821, поради ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ, на осн. чл. 26,
ал.2, пр.2 ЗЗД във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК
ИЛИ – като ПРИВИДЕН – прикриващ договор за
издръжка и гледане, на осн. чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД във вр. с чл. 124,
ал.1 ГПК.
Ищците сочат, че
процесния договор за покупко продажба бил сключен с цел да бъде прикрит договор
за дарение срещу гледане и издръжка. Сумата за продажната цена била изтеглена
от банковата сметка на С.К.С., който ги предал на купувача, като последния от
своя страна ги превел отново по банковата сметка на продавача с цел да се докаже
пред нотариуса, че продажната цена е заплатена. Излагат подробни съображения.
Претендират разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
ищците не се явяват. Явява се пълномощникът им адв. С.С. ***, който поддържа
исковите претенции и излага допълнителни съображения.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции. В открито съдебно
заседание при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се
пълномощникът му адв. Р. К. от АК - Разград, който поддържа отговора на
исковата молба и излага допълнителни съображения. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните намира за установено следното:
От представения препис на нотариален акт № **, том **,
рег.№ **, дело № ** от **г. на нотариус В. Т. с рег.№ 312 на НК се установява,
че с договор от 04.08.2015г. С.К. М. и Р.В.С.
продали на ответника /техен внук/, следния недвижими имоти: 167/539 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
- ДВОРНО МЯСТО, с идентификатор №
61710.502.6090, с административен адрес: гр. Р., ул. *** по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД – 18-37
от 10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план :
3640, квартал 154, с площ от 539 кв. м., заедно с реално построената в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА, с идентификатор №
61710.502.6090.2, със застроена площ от 64 кв. м., брой етажи 1, при
граници за поземления имот: имот с идентификатор № 61710.502.6207, имот с
идентификатор № 61710.502.7220, имот с
идентификатор № 61710.502.7219, имот с идентификатор № 61710.502.7236, имот с
идентификатор № 61710.502.7238, имот с идентификатор № 61710.502.3821. Обективирано е съгласие на страните по договора за
заплащане на продажна цена в размер на 10 000 лева, като е отразено, че цената
е била заплатена напълно по банков път от купувача на продавачите при
подписването на нотариалния акт /л.109-110/.
Видно от препис от
вносна бележка от ОББ, е че на същата дата - 04.08.2015г., ответникът е превел
по сметка на С.К.С. сумата от 10 000 лв. /л. 60/.
Видно от извлечение
от сметка на името на С.К.С., е че на 04.08.2015г. от същата е изтеглена сумата
от 10 000 лв., като на същата дата след това са внесени 10 000 лв.
/л.61/.
В обясненията си в полицията по преписка №
330000-24562/2015г. по описа на ОДМВР – Разград, вх. № В 145282015г. по описа
на РП – Разград, ответникът посочил че: През месец юни
или месец юли 2015г. дядо му С.К.С. му предложил да му прехвърли процесния имот
на негово име, срещу това ответника да се грижи за него и за баба му Р.В.С.. Ответникът предложил на дядо си да направят
прехвърлянето на имота не като дарение, а като покупко продажба, тъй като
сделката е по - здрава и не може да бъде развалена лесно. Поради тази причина
ответникът предложил на дядо си да изтегли от неговата банкова сметка ***.,
след което да ги внесат обратно по
негова сметка, за да удостоверят плащането по сделката. На 04.08.2015г.
ответникът отишъл заедно с баба си и дядо си при нотариус В. Т€. Последната им
поискала документ за внесена сума пари по отношение на покупко продажбата. На
същия ден дядо му изтеглил сумата от 10 000 лв. от неговата сметка в ОББ
АД. После ги предал лично на ответника, който ги внесъл тези 10 000 лв.
обратно по неговата банкова сметка. ***обходими документи за изповядване на
сделката при нотариуса. След това тримата подписали процесния нотариален акт
/л. 89-90/.
Свидетелят М. Х. Х./фактическа съжителница на ищеца К.К. – л.
207-210/, сочи че на 04.08.2015г. действително С.К.С. изтеглил от своята
сметка сумата от 10 000 лв., дал ги на ответника, който ги внесъл от свое
име обратно по същата сметка от която били изтеглени, с цел да ползва вносната бележка
пред нотариуса за удостоверяване на плащането на цената по атакувания договор.
Сочи, че очакванията на двамата продавачи били, че ще бъдат гледани от
ответника, поради и което подписали процесния нотариален акт. Тъй като обаче
ответника не полагал грижи за тях, продавачите поискали от ответника да им
върне имота, за целта подали и жалба да прокуратурата, която свидетеля написал
под указанията на продавачите.
По възражението на ответника, че обясненията му дадени в
хода на полицейската проверка пред полицейските служители са недопустими в
настоящото производство.
Правната доктрина ”ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ПРИЛОЖЕН
КОМЕНТАР. ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО. АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”, ИК
“Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори
Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев,
Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, К. Влахов, доц. Д-р
Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан
Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО
ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия
Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, както и практиката
на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б
З-99-V, с.73/, са единодушни, че
протокола от разпит обективиращ обяснения на една от страните в гражданския
процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу
подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в
качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира
изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението
има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб.
193/.
Такава е и
константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в:
-
Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК,
-
Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., ГК,
-
Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК,
-
Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по
т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК,
-
Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК,
-
Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.
По възражението на ответника, че показанията на разпитания
по делото свидетел са недопустими, на осн. чл. 164, ал.1 ГПК.
Обяснението, дадено от ответника пред държавен орган, е
изявление, което води до допустимост на свидетелските показания по смисъла на чл.
165, ал. 2 от ГПК за установяване привидността на
съгласието за сключване на договора.
Такава е
и константната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила
израз в:
-
Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о.,
ГК,
-
Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о.,
ГК,
-
Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Както е посочено и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 392
от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2010 г., IV г. о., ГК: „Алтернативно
обективно
съединяване на исковете е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове.
Допустимо е алтернативното обективно съединяване на искове, когато ищецът
разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото
право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще
получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде
признато претендираното право.“
Така от двата
алтернативно обективно съединени иска – нищожност на договора поради ЛИПСА НА
СЪГЛАСИЕ, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД
и нищожност на договора като ПРИВИДНО СКЛЮЧЕН – прикриващ договор за
издръжка и гледане, на осн. чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД, съдът ще разгледа втория.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД нищожни
са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат
воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици
на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Когато ищецът претендира, че
явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова
доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните
сключили договора не е такава, каквато е отразена в него. За основателността на този иск е без значение дали има прикрито
съглашение, и ако има, какво е то. Явната сделка ще е привидна, както ако
не съществува прикрито съглашение, така и ако съществува валидно прикрито
съглашение, но също и ако прикрито съглашение и нищожно.
Както е посочено и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 184 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6394/2014 г., III г. о., ГК: „Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в реш. № 163/2011 г. по
гр. д № 1536/2009 г. I. г. о. по реда на чл. 290
ГПК е че в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже
симулацията, а в тежест на страната,
която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото
съдържание.“ Ето защо, възражението на
ответника, че от фактите изложени в исковата молба не може да се разбере каква
е прикритата сделка, поради което е налице нередовност на исковата молба, се
явява неоснователно.
В случая е предявен иск за
обявяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и според
изложеното в исковата молба, привидността произтича от симулиране на клаузата
за насрещната престация на приобретателя за заплащане на продажната цена. Сочи,
се че продажбата е привидна и прикрива договор за дарение срещу гледане и
издръжка.
Следва да се съобрази, че скритите намерения на страните по сделките обикновено
се установяват с косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил
(решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Процесния договор за покупко-продажба е бил подписан между ответника и от
друга страна С.К.С. и Р.В.С..
Съдът намира, че с
оглед установяване факта на неплащане на продажната цена, действителната цел на
страните по процесния договор за продажба е поставена под съмнение. Този факт
представлява индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението
за плащане на такава цена. Сам по себе си обаче не опровергава отразената в
нотариалния акт сделка, като действително целена от страните.
Тази привидност се
доказва от съвкупната преценка на обяснението на ответника, банковите документи
и разпита на свидетеля. Ето защо следва да се приеме, че е налице достоверно признание на ответника на неизгоден за него
факт – че със сключването на процесния договор страните са желали да прикрият
договор за дарение срещу гледане и издръжка, както и че липсва реално предаване
на цената.
Съглашението между
страните от 04.08.2015 г. само привидно е договор за покупко продажба, а
всъщност прикрива договор за дарение срещу гледане и издръжка.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на така
установените факти може да се направи логически извод, че страните не са желали сключването и правните
последици на договор за продажба. Волята им не е била да бъдат обвързани от
него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желаели.
Предвид изложеното, съдът приема, че се установи
привидност на процесния договор, при наличие на относителна симулация. Като
привиден, този договор е нищожен по смисъла на чл.
26, ал.2, пр. последно ЗЗД. Поради това предявената от искова претенция по чл.
26, ал.2, пр. последно ЗЗД, във вр.с чл. 124, ал.1 ГПК, се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава и се прогласи
нищожността на тази сделка.
С оглед уважаване на иска на въведеното основание за
нищожност поради привидност, съдът не следва да обсъжда въведеното допълнително
и при условия на алтернативност основание за нищожност по чл.
26, ал. 2, пр.2 ЗЗД – липса на съгласие.
По разноските.
С оглед изхода от
спора, на ищците следва да се присъдят сторените разноски както следва: 870 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, 22.48 лв. за заплатени такси за
вписване на исковите молби в СВ, 5 лв. за заплатена такса за снабдяване с
данъчна оценка на процесния имот, 5 лв. за заплатена държавна такса за издадено
съдебно удостоверение, както и сумата от 153.15 лв. представляваща дължима
държавна такса по делото. Т.е. общо 1 055.63
лв. За разликата до претендирания размер от 1 396.00 лв. искането за
разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и недоказано.
Само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че част от първоначално внесените такси са
върнати на ищците с Разпореждане № 4127
от 15.12.2016г. /л.168-169/. Ето защо, не следва да се присъжда изцяло
първоначално внесената държавна такса, за която се прилагат вносни бележки към
списъка по чл. 80 ГПК /л. 197-198/.
ПРИЗНАВА за
установено между страните:
- К.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***,
- Ц.С.К., ЕГН **********,***,
-М.К.К., ЕГН **********,
с адрес *** А,
че договор за
покупко продажба от 04.08.2015г., сключен между Р.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и С.К.С., ЕГН **********, с адрес
*** от една страна като продавачи и от
друга М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** А като купувач, с нотариален акт № **,
том **, рег.№ **, дело № ** от **г. на нотариус В. Т. с рег.№ 312 на НК, с
район на действие районен съд – Разград, за покупко- продажба нa недвижим имот,
съставляващ: 167/539 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, с
идентификатор № 61710.502.6090, с
административен адрес: гр. Р., ул. *** по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД – 18-37 от 10.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план : 3640, квартал 154,
с площ от 539 кв. м., заедно с реално построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА , с идентификатор № 61710.502.6090.2, със
застроена площ от 64 кв. м., брой етажи 1, при граници за поземления имот: имот
с идентификатор № 61710.502.6207, имот с идентификатор № 61710.502.7220, имот с идентификатор №
61710.502.7219, имот с идентификатор № 61710.502.7236, имот с идентификатор №
61710.502.7238, имот с идентификатор № 61710.502.3821, Е НИЩОЖЕН
като ПРИВИДЕН, на основание чл.
26, ал. 2, пр. последно ЗЗД във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и Ц.С.К., ЕГН **********,*** сумата от 1 055.63
лв. /хиляда и петдесет и пет лева/, представляваща направени деловодни
разноски, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до
пълния претендиран размер от 1 396 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
На осн. чл.115, ал.2 от ЗС, ДАВА НА ищеца, 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за
отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Разград. След
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от Решението да се връчи
на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: