Решение по Гражданско дело 1763/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр. Разград, 15.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 02.03.2017 г., в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието на секретаря П.Т., сложи за разглеждане гр. дело № 1763 по описа за 2016 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2 СК.

Образувано е по искова молба с вх. № 8799 от 13.09.2016г., с правно осн. чл. 127, ал.2 СК, от П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, ПРОТИВ В.П.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Ищецът моли съда, на осн. чл. 127, ал.2 ГПК, да постанови решение с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на общото на страните дете Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г. В открито съдебно заседание моли, освен това, да бъде определено местоживеенето на детето при него.

Сочи, че с ответницата живели на семейни начала до 2013г. на адрес обл. Разград, общ. *******, гр. *******, ул. ******* № **. Под предлог че майката на ответницата страда от тежко онкологично заболяване и трябва незабавно да се върне в Молдова ищецът се съгласил да даде съгласие тя заедно с детето им да заминат за Молдова за да може детето да види баба си по майчина линия. След като заминала при майка си ответницата оставила детето на грижите на майка си, която се оказало че не е болна, а ответницата заживяла с различни мъже. В последствие ответницата заминала за Германия, като установила връзка с Р. И. от когото има второ дете. Детето Ц. било подложено на системен тормоз и физическа саморазправа от Р.И., като ответницата по никакъв начин не предотвратила тази саморазправа. През април 2016г. след нанесен пореден побой на детето от Р.И. е бил сезиран съда в Ханау, който при направено разследване е констатирал получените увреждания на Ц. Ц. и автора на тези увреждания, като били предприети съответните мерки съгласно немското законодателство. Ищецът сочи, че има добри битови условия и възможности за отглеждането на детето. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът се явява лично заедно с пълномощника си адв. Е.Н. ***. Поддържат исковите претенции и излагат подробни съображения.

Ответникът, чрез особения си представител адвокат С.Б. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Прави искане съдът да се произнесе освен за иска за упражняване родителските права и относно местоживеене на детето, личните отношения между детето и другия родител и ежемесечната издръжка за детето. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването се явява особения представител адвокат С.Б. ***, който намира претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Излага подробни съображения.

Контролиращата страна ДСП- Разград депозира социален доклад, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването не изпраща представител.

По допустимостта на искането.

С определение № 1033 от 08.11.2016г. на Окръжен съд – Разград по ч.в.гр.д. № 255/2016г. е прието, че процесната искова претенция е допустима. Това определение е задължително за настоящия съдебен състав.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане /л.15/, е че детето Ц. П.Ц., е родено на ***г. Негови родители са страните по делото, които нямат сключен брак по между си.

Видно от Доклада на ДСП- Разград /л.56-57/, е че страните заживели във фактическо съжителство през 2007г. През 2010г. им се родило детето. Преди 3 години ответницата заедно с детето напуснала семейното жилище, като от тогава бащата не е виждал детето си, а само се е чувал с него по телефона 2-3 пъти. Бащата има необходимите условия за отглеждане на детето. В момента е безработен, но по принцип работи в сферата на строителството, като реализира месечен доход от около 800 лв.

В своите показания свидетеля Ц. П. /баба на ищеца и прабаба на детето/, сочи че на 21.04.2013г. ответницата заминала за Р Молдова, като им заявила че майка й там се намира на смъртно легло и желаела да види внучето си Ц. След това майката на ответницата им се обадила по телефона и им заявила, че ответницата е стояла при нея една седмица, след което заминала в ФР Германия при своя баща. Майката на ответницата ги помолила да дойдат да вземат детето Ц., тъй като ответницата го оставила при нея, а майката на ответницата нямала възможност да се грижи за него, тъй като имала и др. внучета за които се грижела. Ищецът обаче не могъл да отиде да вземе детето си, тъй като за да влезе в Р Молдова му е била нужна покана, с каквато обаче той не разполагал. В последствие ответницата прибрала при себе си във ФР Германия детето си Ц.. В Германия тя се оженила и родила друго дете. Ц. и другото дете се скарали, Ц. ударил другото дете, поради което бил набит от бащата последното. От Германия изпратили документи от които е видно че детето Ц. е със забавен говор.

В своите показания свидетеля С. С. /фактическа съжителница на ищеца от 2014г./, сочи, че знае че ищецът и ответника са се разделили през 2013г., като ответницата отишла с детето при майка си в Молдова, като заявила че майка й е била болна от рак, поради и което ищецът дал писмено съгласие детето да напусне РБ и отиде при баба си в Молдова. Свидетелят сочи, че майката на ответницата им се е обадила и е поискала ищецът да си вземе обратно детето, тъй като ответницата й го е оставила и заминала за ФР Германия, а майката на ответницата нямала възможност да се грижи за него. В телефонен разговор детето също поискала от баща му да дойде и да го вземе при себе си. В последствие ответницата взела при себе си в Германия и детето. Там тя заживяла с друг мъж – Р.И., от когото й се родило друго дете. Получили документи от Германия, в които било отразено, че втория съпруг на ответницата – Р.И. е малтретирал детето Ц., детето посетило болница, било с хематом, неразвит речник, кръвоизлив на бузата и сцепена устна. Ответницата не позволявала контакти между детето и ищеца.

По делото е приобщено придружително Писмо до ищеца изпратено му от Районен съд Ханау – съд по семейни дела, Германия по преписка № 65 F 2286/15 EASO, по ДЕЛО свързано с определяне на родителски права относно родителските грижа за Ц. П.Ц.. С това писмо да ищеца е изпратен Доклад от Общинска служба по социални въпроси – гр. Ханау по преписка № 65 F 2286/15 EASO - при 2285/15 по описа на Районен съд Ханау – съд по семейни дела, Германия от дата 19.07.2016г. В доклада /л.8-10/, е посочено че:

„На 07.04.2016 г. започнаха социално-педагогическите дейности по оказване на семейна помощ под формата на 3-месечна интервенция, прилагана в кризисни ситуации. Интервенцията, предвидена за кризисни ситуации, беше проведена чрез Института по единство в многообразието с рускоговорящ служител, оказващ семейна помощ. След изтичане срока на тази интервенция към 06.07.2016, по молба щ Г-жа К. и Г-н И., беше предоставена редовна социално-педагогическа семейна помощ. Предвидено е тези социално-педагогически дейности по оказване на семейна помощ да бъдат за една година.

На 20.04.2016 г. Общинската служба по социални въпроси беше информирана посредством институцията, извършваща дейности по оказване на семейна помощ за това, че Г-н И. е ударил детето Ц. Ц. по лицето, така че можело да се забележат хематоми. Г-н И. е признал, че бил ударил Ц. по лицето с отворена ръка, тъй като не слушал баба си. Това се било случило веднъж. В сътрудничество с Института по единство в многообразието и семейството последвало изготвянето на подробен план за защита. Междувпрочем той предвиждал Г-жа К. и Г-н И. да доведат Ц. на 21.04.2016 г. в Амбулаторията на института при Университетска клиника Франкфурт.

Резултат на извършения преглед на физическото състояние на Ц. се установило, че той бил с посинено око, като имал и кръвоизлив на бузата. Последвал още един преглед за склонност към кървене. Данните от този преглед сочили, че не била налице завишена склонност към кървене. След като били договорени инструкциите за контролиране и условията, било допустимо децата по-нататък да останат в домакинството на И./К..

Ц. и Е. бяха доведени на 21.04.2016 г. и на 12.05.2016 г. в Амбулаторията по закрила на детето при Университетска клиника Франкфурт и бяха обстойно прегледани там. На 20.05.2016 г. се извърши разговор с цел оценка на случая. За всички насрочени часове те бяха придружени от служител оказващ семейна помощ и преводач на български език.

Изследванията при Е. и Ц. дадоха следните резултати:

Двигателното развитие на Е. отговоря на възрастта му, когнитивното му развитие обаче изостава с два месеца в сравнение с другите деца на неговата възраст. Следва да бъде доведен след 12 месеца отново в Амбулаторията по закрила на детето.

При Ц. е налице забавяне в езиковото развитие (експресивно езиково смущение) и травматизиране (малтретиране от родния му баща, емоционално смущение съпроводено със страх от раздяла, страх от загуба на лице, което е ориентир за мисленето и поведението на дедето в резултат на личен контакт в детството). Беше препоръчан родителски тренинг и регистрация в дневно детско заведение като детска градина или в група за предучилищна подготовка.

Ц. беше записан в Училище „Братя Грим” /Брюдер-Грим-Шуле/ и в дневно детско заведение „Братя Грим” (Хорт). На 14.07.2016 г. се извърши медицински преглед в училището, резултатът от който сочеше, че Ц. трябва да посещава група за предучилищна подготовка.

Актуалното положение във връзка със здравната осигуровка и финансовите плащания е следната:

До сега не можеше да се сключи здравна осигуровка. АОК / Б. пр.: Здравноосигурителна каса/ писмено е отказала включването им, защото при влизането си в Германия Г-жа К. не се е регистрирала като търсеща работа. Органът за оказване на икономическа помощ на младежи е отхвърлил молбата, подадена от назначеното лице, имащо право да полага допълнителни грижи относно поемането на вноските към здравноосигурителната каса от Службата за работа с младежи. Беше отхвърлена повторна молба до Общинския център по труда за отпускане на средства съгл. Кодекса за социално осигуряване част II.

В рамките на социално-педагогическата семейна помощ следва да се работи за постигане на следните цели:

1. Задачи, свързани със закрилата и наблюдението на децата с оглед откриване на следи от малтретиране

2. Подпомагане на родителите при възпитаването на децата им (упражняване на възпитателни методи без прилагане на насилие)

3. Укрепване на връзката и отношенията на родителите с техните деца

4. Подпомагане във връзка с финансовите въпроси (съставяне на разчет за приходи и разходи, съпровождане при консултации на лица-длъжници), както и за подобряване на жилищното положение

5. Подпомагане по въпросите, свързани с официалните органи и институции

6. По-нататъшна подкрепа при уреждане на въпросите, свързани със здравното осигуряване.

7. Подпомагане на двамата родители под формата на посредничество във връзка с посещаването на курс по немски език.

8. Постигане сформирането на професионални перспективи при Г-н И.

9. Подпомагане в сферата на здравното социално подпомагане: насърчаване на езиковото развитие при Ц.

10. Подпомагане при записването на Ц. в училище и в посредничеството във връзка с грижите за него в следобедните часове

11. Намеса на служби за ранно насърчаване по отношение на Е.“.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:

След като прецени становищата на страните, Социалните служби, доказателствата по делото, съдът счита, че в интерес е на детето за в бъдеще да продължи да живее при своята майка, която е полагала и продължава да полага грижи за него. Безспорно е по делото, че детето живее при майка си, като раздялата между страните е настъпила още на 21.04.2013г. По делото липсват доказателства от тази дата, до предявяването на исковата молба на 13.09.2016г. /около три години и половина/, бащата да е предприел действия пред компетентните органи за връщане на детето. Нещо повече – видно от представените писмени доказателства от ищеца за образувано дело свързано с определяне на родителски права във ФРГ /л. 7-10/, до ответника е бил изпратен социален доклад от германските социални служби. От това следва извода, че ищецът от материалите по делото във ФРГ може да установи адреса на ответника на който живее с детето и до го посочи, за да може същия да бъде призован на него, но не сочи такъв, а сочи адреса на който ответникът е живял до раздялата им – гр. *******, ул. ****** № **. По този начин, ответникът е лишен да научи за делото и да ангажира доказателства.

Предвид че детето не живее при ищеца от около 3 години и половина от раздялата до предявяването на настоящото искова, а видно и от доклада на социалните служби на ФРГ, то живее с майка си, съдът намира, че детето е с установен режим и начин на живот /в т.ч. записано в училище/, които не следва да се променят. Не се доказа по делото, че майката има поведение, което би могло да застраши здравето или живота на детето.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 259 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2012 г., IV г. о., ГК: „С определение № 435 от 03.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 15.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. дело № 478/2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси за това трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина; за съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. /решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г, IV г. о. и решение № 150 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 765/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях съобразно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава. Определянето на местоживеене, трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. При решаване на този въпрос, както и на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина, водещи и най-важни са именно интересите на детето.“ Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК.

Съдът счита, че следва детето да остане да живее при майка си във ФРГ, като при нея бъде определено местоживеенето му и да се предостави упражняването на родителските права по отношение на него на майката.

Ето защо, тъй като местоживеенето на детето ще бъде в чужбина – ФРГ при неговата майка, а бащата на детето живее в Р България, с цел безпрепятствено осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата, то следва да бъде дадено заместващо съгласие на бащата детето да пътува неограничен брой пъти до държавите членки на ЕС до навършване на пълнолетие. Такова разрешение следва да се даде и за пътуването до Република Молдова, където живее баба му по майчина линия, с цел да не се прекъсва връзката и с роднините му по майчина линия. За целта, следва да се даде разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на лични документи, на осн. чл.127а, ал.2 СК. Тъй като съдът служебно следи за интересите на детето, то това разрешение следва да се издаде и без искане от страна на майката /в настоящото производство същата се представлява от особен представител/.

Следва да се подчертае, че както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК: „Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки…………….., съдът не е обвързан от исканията на родителите“.

Ето защо, съдът следва да служебно да се произнесе и по чл. 127а, ал.2 СК, без да е сезиран с такова искане, тъй като това е в интерес на детето /както вече се посочи, майката на детето е в чужбина и се представлява от особен представител/. Липсата на накова разрешение би довело до невъзможност детето да се завърне във ФРГ, след като посети Р България, за да осъществи лични отношения с бащата, ако последният не даде съгласие. Самото производство по чл. 127а СК би отнело в най-добрия случай месеци, а през този период детето не би могло да посещава училището си във ФРГ.

По режима на лични отношения между бащата и детето.

Следва да се определи режим на лични отношения между бащата и детето като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката, 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК:

- Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 259 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2012 г., IV г. о., ГК.

По издръжката.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, като взе предвид нуждите на детето и възможностите на родителите, определя на детето за месечна издръжка от 230 лв., от която бащата следва да заплаща сумата от 115 лв., а майката следва да осигури остатъка. Издръжката следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху сумата за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, платима до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

По държавните такси.

Бащата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград сумата от 165.60 лв. представляваща 4% върху сборът на платежите за три години относно заплащаната на детето издръжка за бъдеще време, на осн. чл. 69, ал.1, т.7 ГПК, във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Бащата следва да заплати и държавна такса от 25.00 лв. за заместващото му съгласие детето да пътува в чужбина, както и 25.00 лв. за заместващото му съгласие за издаване на лични документи на детето по чл. 127а, ал.2 СК, на осн. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, бащата следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исканията на П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** за ПРЕДОСТАВЯНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., както и за ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРИ НЕГО НА МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО, като неоснователни и недоказани.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., при неговата майка В.П.К., ЕГН **********, във ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, на основание чл. 127, ал.2 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г. на неговата майка В.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката, 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на основание чл. 127, ал.2 от СК.

РАЗРЕШАВА да се издават лични документи на детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., до навършването му на пълнолетие, САМО ПО ИСКАНЕ НА МАЙКАТА В.П.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, на основание чл. 127а, ал.2 от СК.

РАЗРЕШАВА на детето Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., ДА ПЪТУВА до държавите - членки на Европейския съюз и до Република Молдова, БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА БАЩАТА П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, на основание чл. 127а, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето си Ц. П.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., действащо чрез своята майка и законен представител В.П.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху сумата за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, платима до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, сумата:

- 165.60 лв. /сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - представляваща държавна такса относно присъдената издръжка,

- 50.00 лв. /петдесет лева/ - представляваща държавна такса относно дадените заместващи съгласия по чл. 127а, ал.2 СК

- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, с което се допуска предварително изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Разград в едноседмичен срок от съобщаването му.

Районен съдия: