Р Е Ш Е Н И Е

№ 80 22.03.2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнанадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 1067 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД гр. Шумен против наказателно постановление № 17-000368 от 11.11.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на обжалващото дружество на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереникът на обжалващото дружество поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2016 г. в гр. Лозница служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда“ находяща се в имот 739 за жилищно строителство, кв. 54 по плана на гр. Лозница, с адрес гр. Лозница,*****, на който обект наети от „Гарант строй“ ООД гр. Шумен лица осъществявали трудова дейност. При проверката било установено, че в деня на проверката работодателят е допуснал осъществяване на трудова дейност на изградено в контролирания обект в гр. Лозница, *** скеле на височина 18 метра, без същото да е обезопасено срещу риск от падане от височина чрез приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака или еквивалентно алтернативно решение. Въз основа на констатациите от проверката, на 18.10.2016г. бил съставен АУАН с бл. № 17 – 000368, като е прието, че е нарушен чл. 61, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на обжалващото дружество на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Съдът намира, че в случая визираните в акта и НП обстоятелства се доказват от събраните доказателства - представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаната в хода на съдебно производство актосъставителка М. М. /главен инспектор в ДИТ/. Тази свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката в самия обект по документация и при огледа на самото скеле, монтирано пред 6-етажния вх. Б на блока, установили, че скелето е с височина 18 м. На процесното скеле пред вх.Б вече работили работници. Скелето следвало да бъде обезопасено с три бордови ленти и една лента до средата на глезена на краката, но същите не били налице – само на някои места имало монтирани междинни ленти, но никъде не били монтирани бордови ленти за долните крайници. Разпитан е и свидетелят Н. Н., който към момента на проверката работел към “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД гр. Разград и участвал в санирането на процесния жилищнен блок. Същият твърди, че към момента на проверката на скелето пред вх.Б нямало работници. Сочи, че действително нямало предпазни мрежи на скелето и бордова лента за крака – такива били поставени вече след проверката. Съдът не кредитира твърденията на същия свидетел в частта им, в която сочи, че на скелето нямало работници при проверката. Същият свидетел, като служител към обжалващото дружество, не е незаинтересован. Актосъставителката сочи, че и на двете скелета пред блока- и пред вх. А и пред вх.Б – е имало работници и съдът намира тези нейни показания за правдиви, тъй като няма причина да се съмнява в казаното от нея. При това съдът приема за установено, че на процесното скеле пред вх.Б действително са работили работници, но същото скеле не е било обезопасено съобразно нормативните изисквания – липсвали са защитни бордови ленти за крака, което е минималното и задължително изискване на Наредбата. Едва след проверката тези нарушения са отстранени. С оглед изложеното съдът намира, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по един несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са налице сочените в жалбата нарушения на процесуалните правила. Макар и накратко в НП фактическата обстановка е описана достатъчно ясно и конкретно - посочени са мястото и датата на нарушението, както и в какво точно се изразява нарушението. Безспорно е и положението, че именно санкционираното дружество в случая се явява работодател – това са установили проверяващите, същото дружество е осъществявало проверяваната дейност по саниране и работниците са били наети от него, актът е връчен на представител на дружеството и именно като служител на същото дружество е разпитан св. Н. Н.. В случая вмененото нарушение се доказва – към момента на проверката на процесното скеле не били поставени защитни бордови ленти –имало само някои междинни такива, но чл.61 от Наредбата изисква наличието най-малко на защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или обезопасяване чрез еквивалентно алтернативно решение. Това изискване очевидно не било изпълнено – никъде не били поставени защитни бордови ленти за крака и само на някои места имало междинни ленти. При проверката работниците вече са работили на скелето. Така е нарушен чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Това означава, че работодателят е нарушил задълженията си свързани за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което и правилно е санкциониран на основание чл.413, ал.2 КТ. Именно тази санкционна разпоредба е приложима в случая и доводите в обратния смисъл, изложени в жалбата са неоснователни. Според съда не може да се приеме, че случаят е маловажен. Става дума за сериозно нарушение, свързано именно със здравето и безопасността на роботниците, поради което и подобни практики заслужават сериозен укор. По тази причина не е приложим и чл.415в от КТ, тъй като не става дума за нарушение без вредни последици – самото създаване на опасна ситуация за здравето на работниците, която е допусната в случая, е такава последица. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв, което е законовия минимум и не може да се поставя въпрос за намаляването му. Поради изложеното наказателното постановление се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000368 от 11.11.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на обжалващото дружество “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД гр. Шумен на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: