Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 79 22.03.2017 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети февруари две
хиляди и седемнанадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело №
1068 по описа за
2016 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ГАРАНТ СТРОЙ”
ООД гр. Шумен против наказателно постановление № 17-000367 от 11.11.2016 г. на
Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 93, ал.1 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи на обжалващото дружество на
основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500
лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.
В съдебното заседание повереникът на
обжалващото дружество поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.10.2016 г. в гр. Лозница служители на Д"ИТ"
осъществили проверка по работни места в обект „Въвеждане на мерки за енергийна
ефективност в многофамилна жилищна сграда“ находяща се в имот 739 за жилищно
строителство, кв. 54 по плана на гр. Лозница, с адрес гр.**, на който обект
наети от „Гарант строй“ ООД гр. Шумен лица осъществявали трудова дейност. При
проверката било установено, че изкачването и слизането на работещите по рамково
скеле, монтирано на контролирания обект в гр.**, фасада юг –запад, на височина
14 метра, не се осъществява по обезопасен проход чрез стълби за връзка с
отделните нива на скелето, които са елемент от него. Въз основа на констатациите
от проверката, на 18.10.2016г. бил съставен АУАН с бл. № 17 – 000367, като
е прието, че е нарушен чл. 93, ал.1 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи . Въз основа на акта било издадено и обжалваното
НП, с което за нарушение на чл. 93, ал.1
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на обжалващото
дружество на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв.
Съдът намира, че в случая визираните в акта и
НП обстоятелства се доказват от събраните доказателства - представените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на
разпитаната в хода на съдебно производство актосъставителка М. М. /главен
инспектор в ДИТ/. Тази свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата
отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката в самия обект работили
четиринадесет работника, като някои от тях били на процесното скеле пред вх.А на
жилищния блок - на различни етажи от
същото. Скелето било частично обезопасено с платно от външната страна, но
нямало отделни стълби за изкачване и слизане от ниво на ниво - на скелето нямало монтирана стълба. По
преценка на свидетелката работниците били на височина над 10 м. и слизали като
се захващали по пролуките и елементите на скелето. Друг начин за слизане и
изкачване не съществувал, тъй като на скелето нямало никакви стъпала или
стълби. Разпитан е и свидетелят Н. Н., който към момента на проверката работел
към “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД гр. Разград и
участвал в санирането на процесния жилищнен блок. Същият твърди, че към
момента на проверката на скелето имало монтирана стълба и работниците слизали
по нея. След проверката отстранили тази стълба и с оглед дадените указания
поставили стълби, обезопасени с обшивка. Доколкото този свидетел, като служител
към обжалващото дружество, не е незаинтересован, то съдът не кредитира казаното
от него, а приема че действително към момента на проверката на процесното скеле
не са били монтирани стълби за връзка с
отделните нива. Такива явно са монтирани по-късно, вече след проверката, за
което св. Н. Н. попълнил декларация по чл.43 АПК. В този смисъл съдът кредитира
показанията на актосъставителката, като намира, че същите са добросъвестни и
явно достоверни. При това съдът намира,
че обстоятелствата по акта и НП са доказани
по несъмнен начин. Очевидно при проверката на обекта на процесното скеле е
липсвал изграден обезопасен проход чрез
стълби между нивата, което налагало работниците да се изкачват и слизат
по елементите на скелето. Едва след проверката такъв проход е изграден.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
против акт подлежащ на съдебен контрол
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление
се явява законосъобразно от формална страна. Не са налице сочените в жалбата
нарушения на процесуалните правила. Макар и накратко в НП фактическата
обстановка е описана достатъчно ясно и конкретно и е неоснователно да се твърди, че има някаква
неяснота относно приетите от наказващия орган фактически обстоятелства. Това,
че не бил посочен часът в който проверката е започнала, че не било посочено кои
работници били на скелето при проверката, не са обстоятелства, които следва
задължително да се отразяват в съставения акт и наказателното постановление.
Достатъчно е да се отрази ясно какво фактическо нарушение се вменява, което в
случая е направено. В акта и НП конкретно са посочени мястото и датата на нарушението,
както и в какво точно се изразява нарушението. Безспорно е и положението, че
именно санкционираното дружество в случая се явява работодател – това са
установили проверяващите, същото дружество е осъществявало проверяваната
дейност, актът е връчен на представител на дружеството и именно като служител
на същото дружество е разпитан св. Н. Н.. В случая вмененото нарушение се
доказва – действително към момента на проверката на процесното скеле липсвал
изграден обезопасен проход чрез стълби
между нивата, а работниците вече са работили по скелето. Така е нарушен чл. 93, ал.1
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, съгласно който текст изкачване и
слизане по скеле се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са
елемент на скелето. Такива проходи не са били
изградени. Това означава, че работодателят е нарушил задълженията си свързани
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което и
правилно е санкциониран на основание чл.413, ал.2 КТ. Именно тази е приложимата
санкционна разпоредба и изложените доводи в обратния смисъл в жалбата са
неоснователни. Според съда не може да се приеме, че случаят е маловажен. Става
дума за сериозно нарушение, свързано именно със здравето и безопасността на
роботниците, поради което и подобни практики заслужават сериозен укор. По тази
причина не е приложим и чл.415в от КТ, тъй като не става дума за нарушение без
вредни последици – самото създаване на опасна ситуация за здравето на
работниците, която е допусната в случая, е такава последица. В случая
наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв,
което е законовия минимум и не може да се поставя въпрос за намаляването му. Поради
изложеното наказателното постановление се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното до тук, на
осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-000367 от 11.11.2016 г. на Директора на дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 93,
ал.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи на обжалващото дружество “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД гр. Шумен на
основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: