Мотиви към Присъда №119/14.03.2017г., постановена по НОХД №1066/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.М.Д. *** за това, че в периода от 01.11.2013г. до 30.09.2016г. в с. Л., общ. Л., след като е осъден с Решение №98/03.12.2012г. по бр. дело №48/2012г. по описа на РРС, влязло в сила на 25.01.2013г., изменено с Решение №208/10.06.2016г. по гр. дело №690/2016г. на РРС, в сила от 05.07.2016г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ем. Ал. Дж. от с. Л., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер 1257,42лв, като деянието е извършено повторно– престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.

Като частен обвинител е конституирана чрез своята майка и малолетната Ем. Ал. Дж.. Поверениците й поддържат обвинението.

Подсъдимият дава обяснения в които сочи, че понеже заплатата му била запорирана, той смятал, че съответните суми за издръжка редовно се привеждат. Не се признава за виновен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.М.Д. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен, осъждан.

Подсъдимият А.Д. и св. А.О. са бивши съпрузи. От брака си имат едно дете – малолетната Ем. Ал. Дж., родена на ***г. С Решение №98/03.12.2012г. по бр. дело №48/2012г. по описа на РРС, влязло в сила на 25.01.2013г., бракът между съпрузите бил прекратен, а упражняването на родителските права спрямо детето били предоставени на майката. С решението подсъдимият бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 120 лв. С Решение №208/10.06.2016г. по гр. дело №690/2016г. на РРС, в сила от 05.07.2016г. размерът на издръжката бил увеличен на 140 лв, считано от 08.04.2016г. Понеже подсъдимият не плащал доброволно присъдената издръжка, срещу него било заведено и изпълнително дело, като дължимите суми били събирани, чрез запор върху заплатата му и след това предавани на св. О.. С присъда по НОХД №16/2014г. на РРС, в сила от 17.03.2014г.подсъдимият А. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация. Въпреки това осъждане подсъдимият и впоследствие не заплащал издръжката на детето си. Дължимите суми частично били събирани по образуваното изпълнително дело чрез наложения запор върху заплатата му. Подсъдимият не закупувал и никакви необходими вещи на детето си.

Подсъдимият работи като машинен оператор в „Маристо и КО“ ЕООД – гр. Л.

На досъдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че размерът на неплатените издръжки за процесния период е 1257, 42 лв. В хода на съдебното следствие е назначена и нова съдебно-икономическа, която потвърждава изводите, че посочената сума не е заплатена от подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелката А. О., заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.4 от НК във вр. с ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.11.2013г. до 30.09.2016г. в с. Л., общ. Л., след като е осъден с Решение №98/03.12.2012г. по бр. дело №48/2012г. по описа на РРС, влязло в сила на 25.01.2013г., изменено с Решение №208/10.06.2016г. по гр. дело №690/2016г. на РРС, в сила от 05.07.2016г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ем. Ал. Дж. от с. Л., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер 1257,42лв, като деянието е извършено повторно. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на А. Д. да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Твърденията на подсъдимия, че мислил че издръжката се заплаща по наложения запор не са от естество да го оневинят. Данните по делото показват, че само част от дължимите издръжки, от момента на първоначалното осъждане за заплащане на издръжка, са могли да бъдат събрани от съдебния изпълнител и в крайна сметка подсъдимият е останал задължен именно за процесния период с посочената в обвинителния акт сума. Задължението за заплащане на издръжка е задължение на подсъдимия и същият не може да бъде оправдаван ако работодателят му не е удържал редовно суми за издръжка. Посоченото по-горе осъждане на подсъдимия /в обстоятелствената част/ обуславя квалификацията повторност относно разглежданото престъпление. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

За извършеното престъпление НК предвижда наказания лишаване от свобода или пробация и кумулативно обществено порицание. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства фактът, че подсъдимият все пак работи и няма други осъждания освен посоченото осъждане, обуславящо квалификацията повторност. При това съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да е пробация, включваща следните пробационни мерки със следните срокове - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, която мярка да се изпълнява два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр. Разград.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и за разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: