Мотиви
към Присъда №158/30.03.2017г., постановена по НОХД №1110/2017г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Х.С.И.
*** за това, че за времето от 16.09.2008
г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, гр. Лозница, обл.
Разград и в с. Веселина, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –
Експертно решение № 1845 от 16.09.2008 г., на който е придаден вид че
представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, а не на лицето което
действително го е съставило, представен пред служители на Районна управление
„Социално осигуряване“ гр. Разград „понастоящем ТП на НОИ“ и Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална
пенсия за инвалидност в общ размер на 14283.57 лв., собственост на Национален
осигурителен институт – гр. София; месечни добавки за социална интеграция в
размер на 1438.50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София
и 6 бр. годишни винетни стикери на обща стойност
432.00 лв., собственост на Агенция „пътна инфраструктура“ гр. София, „Областно
пътно управление“ гр. Разград, всичко на обща стойност 16154.07 лв., с
намерение да го присвои – престъпление
по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на РРП подържа обвинението,
счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.
Подсъдимата и
защитника й считат, че обвинението не е доказано и молят за
постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимата дава обяснения, в които
отрича виновността си.
Като граждански ищец е конституирано ощетеното
юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от
14283,57 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва.
Като граждански ищец е конституирано ощетеното
юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1438,50 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва.
Като граждански ищец е конституирано ощетеното
юридическо лице Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, претендиращо
подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 432 лв,
като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимата Х.С.И. е родена на *** ***. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.
Подсъдимата Х.И. ***. През 2006г. й било издадено Експертно решение № 2651/07.11.2006 г. на ТЕЛК
за общи заболявания при МБАЛ „Св.Ив.Рилски" АД-гр.Разград. В решението било
посочено, че X. И. е с намалена
работоспособност в размер на 58 %, считано от 24.03.2006 г., с водеща диагноза
«Варикозни вени на долните крайници». Срокът на
инвалидността бил определен за две години-до 01.11.2008 г. Въз основа на това
експертно решение с Разпореждане № ********** № 72/прот.
№ N01003 от 09.01.2007 г. на подсъдимата
била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена
работоспособност от 50 до 70,99 на сто за времето от 10.05.2006 г. до
01.11.2008 г.
Въпреки, че разполагала с Експертно
решение № 2651/07.11.2006 г. на ТЕЛК и получавала пенсия за инвалидност на
основа на същото, подсъдимата X. И. се сдобила по
неустановен по делото начин и от неустановено в хода на процеса лице с
неистински официален документ на нейно име - Експертно решение №
1845/16.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград" АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш.
за «Председател», д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р Б.Г.Б.
и Р.Х.-АСП - „Членове", а не от лицето, което действително го било
съставило. В експертното решение било посочено, че подс.
X. И. е с намалена работоспособност
74 %, считано от 24.03.2006 г., с водеща диагноза «Варикозни вени на долните крайници». Бил определен пожизнен
срок на инвалидността. Понеже в това неистинско експертно решение бил посочен
процент на неработоспособност над 71, а именно
74 %, се създавала привидност, че подсъдимата има право да получава и лична социална пенсия за инвалидност. По тази причина на
07.10.2008 г. тя се явила в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград /ТП
на НОИ-Разград/ и подала Заявление за отпускане на лична социална пенсия за
инвалидност по чл. 90 от Кодекса за социално осигуряване с вх. № МП
12817/07.10.2008 г. /л.156 от досъдебното производство/. Към заявлението подс. X. И. приложила Експертно решение №
1845/16.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски"-гр. Разград. Тъй като в
експертното решение била посочена намалена работоспособност 74 %, св. св. С.С.Х. - специалист при ТП на НОИ-Разград, приела и
обработила заявлението и приложеното от подс. X. И. експертно решение.
С разпореждане /л.133/ за отпускане
на пенсия № ********** № 87 /прот. № 01114 от
28.11.2008 г. на подс. X. И. била отпусната лична
социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90
на сто по чл. 90, ал. 1 от КСО,
считано от 16.09.2008 г., пожизнено. Въз основа на Експертно решение №
1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски"-гр. Разград с Разпореждане № ********** № 28/прот.
№ Р01042/17.10.2008 г. размерът на получаваната от подс.
X. И. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване бил увеличен, считано от 01.10.2008 г., пожизнено.
Пенсиите подс.
X. И. получавала в
пощенската станция в с. Веселина, общ. Лозница.
Изплащането на пенсии било преустановено
с Разпореждане № Ра-111/28.04.2015 г., считано от 01.05.2015 г. на основание
чл. 95, ал. 2 от КСО.
Въз основа на Експертно решение №
1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски"-гр. Разград за периода 01.10.2008 г.-30.04.2015 г. на подс. X. И. били отпуснати от РУ «СО»-гр. Разград /ТП на НОИ-гр. Разград/
пенсии в общ размер на 14 283,57 лева, собственост на Националния осигурителен
институт-гр. София.
Възползвайки се от неистинското
Експертно решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски"-гр. Разград, подс. X. И. решила да подаде и
молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. На 30.10.2008 г. тя подала пред св. Г.М.К. - социален работник
при Дирекция «Социално подпомагане», ИРМ гр. Лозница, Молба-декларация вх. №
160/30.10.2006 г. /том 2-ри, л.40 от досъдебното производство/ за отпускане на
месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно
решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван
Рилски-Разград» АД. Св. Г. К. приела представените от подсъдимата документи и въз основа на тях със Заповед №
160/31.10.2008 г. на подс. X. И. била отпусната
месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни
услуги в размер на 8,25 лева, считано от 01.10.2008 г. Със заповед №
160/27.01.2009 г. размерът на месечната добавка за транспортни услуги бил
определен на 9,75 лева.
На 10.06.2010 г. подс.
X. И. подала пред св. И.М.А. - социален работник при
Дирекция «Социално подпомагане», ИРМ гр. Лозница, Молба-декларация вх. №
Л-233/10.06.2010 г. /том 2-ри, л.42 от досъдебното производство/ за отпускане
на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно
решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван
Рилски-Разград» АД. Св. И. А. приел представените от подс.
X. И. документи и въз
основа на тях със Заповед № Л-233/02.07.2010 г. /том 2-ри, л.43 от досъдебното
производство/ на подсъдимата била отпусната месечна добавка по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и
лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева, считано от 01.06.2010 г.
На 26.03.2014 г. подс.
X. И. подала пред св. Р. М. - социален работник при
Дирекция «Социално подпомагане», ИРМ гр. Лозница, Заявление-декларация вх. №
Л-60/26.03.2014 г. /том 2-ри, л.48 от досъдебното производство/ за отпускане на
месечни добавки за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно
решение № 1845/16.09.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван
Рилски-Разград» АД. Св. Р.М. приел представените от обв.
X. И. документи. Въз основа на тях със Заповед №
Л-60/07.04.2014 г. /том 2-ри, л.46 от досъдебното производство/ на подсъдимата X. И.
били отпуснати месечни добавки по чл.25 от ППЗИХУ /транспортни услуги/ и по чл.
29 от ППЗИХУ /диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 9,75 лева
всяка, общо в размер на 19,50 лева, считано от 01.03.2014 г.
Общо за периода 01.10.2008
г.-29.02.2016 г. подс. Х.И. получила от Дирекция
«Социално подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в
размер на 1438,50 лева, които й били изплащани през месеца, следващ този, за
който се дължат.
На 04.01.2011 г. подс.
X. И. се явила в Дирекция
«Социално подпомагане»-град Разград, ИРМ гр. Лозница и подала пред св. Р.М.-социален
работник Молба-декларация с № Л-95/04.01.2011 г. /том 2-ри, л.52 от досъдебното
производство/ за получаване на безплатен винетен
стикер за лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № ***,
който бил съпружеска имуществена общност. И в този случай тя приложила неистинското Експертно
решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св.
Иван Рилски- гр. Разград» АД с посочена 74 % ТНР и поради това й бил
предоставен безплатен винетен стикер за 2011 г. на
стойност 67,00 лева.
На 11.01.2012 г. подс.
X. И. отново се явила в
Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград, ИРМ гр. Лозница. Подала пред св. Ф.А.С. -
социален работник Заявление-декларация с № Л-137/11.01.2012 г. /том 2-ри, л.55
от досъдебното производство/ за получаване на безплатен винетен
стикер за лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № *** и приложила Експертно решение №
1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван
Рилски"- гр. Разград. С оглед на тези документи подс.
X. И. получила безплатен винетен стикер за 2012 г. на стойност 67,00
лева.
На 08.01.2013 г. подс.
X. И. се явила в Дирекция
«Социално подпомагане»-град Разград, ИРМ гр. Лозница и отново подала пред св. Р.М.
-социален работник Заявление-декларация с № Л-119/08.01.2013 г. /том 2-ри, л.58
от досъдебното производство/ за получаване на безплатен винетен
стикер за лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № ***.
Към заявлението подс. И. приложила Експертно решение
№ 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван
Рилски"- гр. Разград с посочена 74 % ТНР, поради което и в този случай й бил
предоставен безплатен винетен стикер за 2013 г. на
стойност 67,00 лева.
На 03.01.2014 г. подс.
X. И. се явила в Дирекция
«Социално подпомагане»-град Разград, ИРМ гр. Лозница и отново подала пред св. Р.
М. -социален работник Заявление-декларация с № Л-132/03.01.2014 г. /том 2-ри,
л.67 от досъдебното производство/ за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил «Опел Вектра»
с рег. № ***. Тъй като приложила Експертно решение № 1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК
за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски"- гр. Разград с
посочена 74 % ТНР й бил предоставен безплатен винетен
стикер за 2014 г. на стойност 67,00 лева.
На 12.01.2015 г. подс.
X. И. подала в Дирекция
«Социално подпомагане»-град Разград, ИРМ гр. Лозница Заявление-декларация с №
Л-51/12.01.2015 г. /том 2-ри, л.64 от досъдебното производство/ за получаване
на безплатен винетен стикер за лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № ***. Документите били приети и обработени
от св. Р. М. - социален работник. Тъй като приложила Експертно решение №
1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван
Рилски"- гр. Разград с посочена 74 % ТНР, на обв. X. И. получила безплатен винетен
стикер за 2015 г. на стойност 67,00 лева.
На 18.01.2016 г. подс.
X. И. отново се се явила в Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград,
ИРМ гр. Лозница. Подала пред
св. Р. М. -социален работник, Заявление-декларация с № Л-55/18.01.2016 г. /том
2-ри, л.61/ за получаване на безплатен винетен стикер
за лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № ***. Към
заявлението подс. И. приложила Експертно решение №
1845/10.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван
Рилски"- гр. Разград с посочена 74 % ТНР и въз основа на документите й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2013 г. на стойност 97,00 лева.
От заключението на назначената
комплексна експертиза е видно, че:
1 .Саморъчните подписи за
„председател" и „членове в ЕР № 2651/07.11.2006г. са изпълнени съответно
от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М. и П.И.И..
2.Саморъчните подписи за
„председател" и „членове" в ЕР № 1845/16.09.2008 г. не са изпълнени
съответно от М.К.М., Р.Д.Д., Б.Г.Б. и Р.Б.Х..
3.Саморъчният подпис от името на Х.С.И.
в ЕР № 2651/07.11.2006г., заявления с №№ 19058, 12817 и в молба-декларация с №
160 са изпълнени от Х.С.И..
3.1.Саморъчните подписи от името на Х.С.И.
в ЕР № 1845/16.09.2008г., в заявления с №№ Л-119, Л-137, Л-51, Л-132, Л-55,
Л-60 и в молби-декларации с №№ Л-95, Л-233, не са изпълнени от Х.С.И..
4. Отпечатъците от
печат в ЕР
№№ 2651/07.11.2006г. и 1845/16.09.2008г. вероятно са положени с
печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.
От заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза е видно,
че:
От данните по ДП и приложената
мед.документация на името на Х.И., вкл. и МЕД е установено:
1.С ЕР на ТЕЛК за общи заболявания №
2651/07.11.2006г. МБАЛ „Св.Ив.Рилски" А Д-гр.Разград, И. е освидетелствана
и й е определена 58 % трайно намалена работоспособност, за срок от 2 години -
до 01.11.2008г., с водеща диагноза „Варикозни вени на
долните крайници".
2.Преосвидетелстването на
16.09.2008г. е около 1 1/2 мес.преди изтичане срока на инвалидност от предходното ЕР -
до 01.11.2008г. и й е издадено ново ЕР№1845/2008г.
З.В МЕД по последното ЕР №
1845/16.09.2008г.
-не е приложен консулт от специалист-хирург за постоперативната евентрация пермагна, за която са
определени 30 % ТНР, въпреки, че в епикризата от МБАЛ
„Св. Анна" - ИЗ № 3665/2008г. е описана друга находка: умерено изразено ректоцеле /десцензус на задна
влагалищна стена/;
-лицевата страница на искането за образно
изследване е попълнено формално и непълно /липсват данни за изпращащо
звено/лекар, име на пациента, дата, амб.№/, като е
указана графия само на коленни стави, а в резултата
от образното изследване диагнозите са за коленни стави -двустранна гонаротроза и за тазобедрени стави - артрозни
изменения;
-за тези заболявания не е приложен
необходимият консулт с ортопед с задължителната ъглометрия
на ставите;
-няма задължителни инициали за
авторство на документа в долния ляв ъгъл на втората страница;
-определеният пожизнен срок
инвалидност не отговаря на характера и тежестта на основното заболяване;
липсват мотиви за посочения срок, което е в противоречие на действащата тогава
НМЕР 2005 г.;
-никой от членовете на експертният
състав не е подписвал това ЕР, видно от експертна справка № 24/2016 г. на НТЛ
ОДМВР-Разград
При събраните данни по ДП и анализа
на медицинските документи експертизата счита, че:
1.ЕР № 1845/16.09.2008 г. не е
издадено от компетентния орган - ТЕЛК;
В него са посочени мотиви:
Съгл.Ч.8, Р.З т.3.2 - 50 % за варици на двете подбедрици с ХВН
4.1, Р.9 т.30.2 - по 20 % за всяка колянна става и т. 17.2.2 - 50 % за двустранната коксартроза и
4.8, Р.8 т.1 - 30 % за
постоперативната евентрация
Крайна оценка: 74 % ТНР
2.От приложените медицински
документи във връзка с освидетелстването на 16.09.2008г. може да се предположи,
че към тази дата Х.И. страда от варикозни вени на
долните крайници /приложен консулт със съдов хирург и доплерова
сонография/, но окончателният % ТНР следва да се
определи при непосредствен преглед пред комисия на ТЕЛК. За това заболяване
НМЕР предвижда 30-50 % ТНР.
З.В МЕД са приложени рентгенови графии на тазобедрени и коленни стави и е поставена рентгенологична диагноза: Деформираща двустранна гонартроза. Коксартроза.
Тъй като рентгенологичната
диагноза не винаги кореспондира с функционалния дефицит, който е водещо
състояние при определяне % ТНР и не са приложени консулт със специалист-ортопед
и задължителната ъглометрия, не могат да се направят
изводи, че освидетелстваната страда от това заболяване.
4.Липсва консулт със
специалист-хирург за определения % ТНР по повод постоперативната евентрация.
5.Ако Х.И. се беше явила за
преосвидетелстване пред комисия на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Ив.Рилски"-гр.Разград
на 16.09.2008г. по реда определен от НМЕР,
би получила 30-50 % ТНР за срок от две години -предвид характера на
заболяванията и възможността за положителна динамика в състоянието.
От заключението по назначената по ДП
съдебно-икономическа експертиза е видно, че:
1.3а периода от 01.10.2008 г. до
01.05.2015 г. подс.Х.С.И., ЕГН **********, е получила
суми като пенсия /лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия/, в
размер на 14 283,57 лева.
2.3а периода от 01.11.2008 г. до
29.02.2016 г. /вкл./, подс. Х.С.И., ЕГН **********, е
получила суми като интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, в размер, както
следва:
-по чл.25 от ППЗИХУ - 814,50 лева;
-по чл.29 от ППЗИХУ - 624,00 лева;
ОБЩО: 1 438,50 лева
3.Размерът на получени 6 броя винетни стикери е 432,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по
несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, заключенията на назначените експертизи,
приложените писмени доказателствени материали. Съдът
приема за безспорен факт че подсъдимата лично е подала пред съответните институции
заявленията си и молби – декларациии за отпускане на пенсии,
добавки за социална интеграция, винетни стикери– това
обстоятелство не се оспорва и това е бил установеният ред за подаване на такива
документи в съответните институции, както сочат свидетелите в показанията си.
Посоченият извод не се променя от обстоятелството, че някои от подадените
заявления и молби не са подписани от подсъдимата /както установява комплексната
експертиза/ - фактът, че съответните
институции са приемали заявления и молби
подавани лично от заявителите е неоспорим. Съществен е факта, че подсъдимата сама се е ползвала от
неистинското експертно решение с което се била снабдила, а не дали сама е подписала
тези заявления и молби. Всичко това, сочи, че подсъдимата сама е инициирала отпускане на процесните пенсии, добавки и безплатен винетен
стикер и в този смисъл съзнателно се е ползвала от
неистинското експертно решение с което се била снабдила. Че подсъдимата сама се е явила за да подаде
тези заявления и молби-декларации, както
се каза за съда е безспорен факт, а това означава и че подсъдимата лично е
приложила и неистинското експертно решение, към тези молби. Също така за съда е
несъмнено, че подсъдимата е била наясно, че това експертно решение е неистински
документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки е наясно, че за да се снабди с експертно
решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това очевидно е било
ясно и на подсъдимата, което е видно и от обясненията й. Твърденията й, че само
разгледали документите й през 2008 г. ,
без да се събира комисия, след което й дали експертното решение са несериозни. Подсъдимата
твърди, че получила решението лично от д-р Д. Тези й твърдения освен че не
намират потвърждение в показанията на св. Д. са лишени и от всякаква
логика. Подсъдимата без съмнение не се е явила пред такава комисия през 2008 г.–
липсва валидно експертно решение в този смисъл, поради което и твърденията й се
приемат от съда за защитна теза и не се кредитират. Експертното решение, с което е разполагала подсъдимата е неистинско, както сочи почерковата
експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/, а фактът,
че подсъдимата не е била реално освидетелствана означава, че тя самата е била
наясно, че решението от което се ползва е неистинско, защото не е издадено по
съответния ред и от съответните
компетентни лица. Подсъдимата страда от съответни заболявания, но същите в
никакъв случай не са от характер да обусловят намалена работоспособност в
процентите от неистинското решение, както сочи вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза. В никакъв случай срокът на инвалидизация
не би бил пожизнен. Подсъдимата е била наясно с тази ситуация – несериозно е да
се правят изводи в обратен смисъл. Подсъдимата е била наясно с реда по който й
е издадено предходното експертно решение и с отразената в него степен на
намалена работоспособност и при всички случаи е била наясно и с това, че процесното
/неистинското/ експертно решение не е издадено по този ред и отразява очевидно
изгодна за нея степен на намалена работоспособност, което без съмнение е било
целено от нея. Същественото е, че не се е стигнало до освидетелстване и
подсъдимата е получила процесното експертно решение
по друг начин, което опровергава всякакви доводи, че подсъдимата не била наясно, че получава едно неистинско
решение. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение
подсъдимата го е представила пред съответните длъжностни лица. В този смисъл
съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е
доказана.
Изложените фактически обстоятелства обуславят
следните правни изводи: С деянието си подс. Х. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
“документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в за времето от 16.09.2008
г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград, гр. Лозница, обл.
Разград и в с. Веселина, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ –
Експертно решение № 1845 от 16.09.2008 г., на който е придаден вид че
представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, а не на лицето което
действително го е съставило, представен пред служители на Районна управление
„Социално осигуряване“ гр. Разград „понастоящем ТП на НОИ“ и Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална
пенсия за инвалидност в общ размер на 14283.57 лв., собственост на Национален
осигурителен институт – гр. София; месечни добавки за социална интеграция в
размер на 1438.50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София
и 6 бр. годишни винетни стикери на обща стойност
432.00 лв., собственост на Агенция „пътна инфраструктура“ гр. София, „Областно
пътно управление“ гр. Разград, всичко на обща стойност 16154.07 лв., с
намерение да го присвои. Подсъдимата е използвала
неистински официален документ - процесното
експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни
длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични
средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, социална пенсия за
инвалидност, добавки за социална
интеграция, а също така са й предоставени безплатни винетни
стикери. Фактът, че подсъдимата е имала заболявания не означава, че подсъдимата
би имала право да получи част от изплатените й суми. Всъщност в ситуация като
разглежданата не фактическите заболявания, а конкретното експертно решение е
прякото юридическо основание за получаване на пенсии, добавки, безплатни винетни стикери. Точно това пряко основание не е било
налице, поради което и подсъдимата не е имала право да получи процесните плащания. Вследствие
на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените
лица на подсъдимата са изплатени парични средства и са й предоставени винетни стикери без за
това да е налице действително правно основание. От субективна
страна подс. И. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма
основание да получи тези плащания – действала
е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични
средства. Налице са редица присвоителни деяния,
извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични
суми, които присвоила. Процесното неистинско
експертно решение е използвано на няколко пъти. Извършените
от подсъдимата деяния са от един и същ
вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината и
следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимата Х.И. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство
фактът, че подсъдимата не е осъждана, социалното й положение очевидно е нелеко.
Отегчаващо обстоятелство обаче е твърде високият размер на присвоените суми и
крайно продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на
подсъдимата. При това съдът намира, че
на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на три години лишаване
от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с
оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не
е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на
така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Основателни са и предявените граждански
искове и същите следва да бъдат уважени
в размерите в които са предявени. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати
на НОИ гр. София сумата от 14283,57 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на Агенция “Социално подпомагане” гр. София
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1438,50 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а
на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати сумата от 432,00
лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и
държавна такса върху уважените граждански искове.
Съдът се произнесе и относно
приложените като веществени доказателства медицински документи.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: