В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2212 по описа за 2016 г.:

Искът е с правно основание чл.1 във вр. с чл.2 т. 1 и т.2 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от Т.Н.Б., с която е предявен иск за заплащане на сумата 850 лв. имуществени вреди за адвокатска защита по повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България обвинение срещу ищцата. Сочи, че е била привлечена като обвиняем по ДП №23/2009 г. по описа на ОСлО при ОП Разград и че ОП Разград е внесла срещу нея обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №305/2010 г. по описа на ОС Търговище, че с присъда №3 от 03.02.2015 г. ОС Търговище я признал за невиновна по повдигнатото й обвинение и тази присъда е била потвърдена по ВНОХД №96/2015 г. За защита на досъдебното производство заплатила адвокатско възнаграждение 150 лв., за производството пред ОС – 500 лв. и за производството пред Апелативния съд – 175 лв. Претендира и за законната лихва върху исковата сума от 05.06.2015 г. и за направените по делото разноски.

Ответникът в законоустановения срок депозира отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата Т.Н.Б. е привлечена като обвиняем по д.п.№23/2009 г. по описа на ОСлО Разград за престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По това обвинение е образувано и водено НОХД №305/2010 г. по описа на ОС Търговище. С присъда, постановена на 03.02.2015 г., влязла в сила на 05.06.2015 г. след потвърждаването й от АС Варна, ищцата, е призната за невиновна за повдигнатото й от ОП обвинение в престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 12.06.2009 г. – 11.08.2009 г. в област Разград, в съучастие като съизвършител с други лица въпреки задълженията й, регламентирани в чл.4, ал.2 на Устройствен правилник на областните администрации, чл.29, ал.2 от Закона за администрацията и заповед №168/12.06.2009 г. в качеството си на длъжностно лице – член на комисия, не е положила достатъчно грижи за възложената й работа със заповед №168/12.06.2009 г., като не изпълнила задълженията си, произтичащи от т.2.1 от цитираната по –горе заповед и от това са последвали значителни щети за държавния бюджет и Област Разград в размер на 84 634,46 лв. с ДДС, представляващи актувани, но неизвършени количества СМР, завишени такива спрямо договорените цени и извършени СМР за обекти, които не са молитвени домове, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

По време на досъдебното производство, както и в съдебното производство, ищцата е била представлявана от упълномощения от нея адв.С. П., а след смъртта на последната – от адв. Пл.Х. пред Апелативен съд Варна. Според представените договори за правна помощ на първия адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 150 лв. на 08.09.2010 г. и 500 лв. на 17.02.2011 г. На втория адвокат е заплатена сумата 175 лв. на 21.05.2015 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

По реда на ЗОДОВ се реализира отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази отговорност от държавата.

По силата на чл.127, т.1 от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление и поддържането на обвинението при наказателни дела от общ характер е възложено на прокуратурата. Именно за това НПК възлага на прокурора ръководството и надзора върху органите на предварителното разследване. В случаите, в които лицето е оправдано за престъплението, за което е обвинено, се касае за незаконно обвинение, като незаконосъобразно действие на прокуратурата, което е основание за отговорността по чл.2, т.3 от ЗОДОВ.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2,т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие е оправдана. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган и дали е налице нарушение на задълженията от страна на конкретен орган на разследване.

Обема на задължението на държавата за обезвреда е очертан в чл.4 от ЗОДОВ – всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Фактът, че срещу ищцата е повдигнато обвинение, срещу което същата се е защитавала ангажирайки адвокат и същото е приключило с оправдателна присъда е достатъчен, за да се приеме, че тя е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение

В случая се касае за по един адвокат за всяка от инстанциите. Съответно за първия адвокат е уговорен и платен отделно хонорар за защита по досъдебното производство и по съдебното такова. Възнагражденията, уговорени между ищцата и нейните адвокати, съответно заплатени от същата, са в размер, който не съответства на сложността и продължителността на делото, но с обратен знак. Съдебното производство пред ОС Търговище е продължило повече от четири години с повече от десет заседания.

Тъй като ответната страна не е оспорила представените по делото договори за правна помощ, в които е отразено извършеното плащане, съдът счита, че за ищцата това са реално претърпени имуществени вреди в резултат на обвинението, по което е оправдана, поради което същите следва да й бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 05.06.2015 г.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски от ищеца, както и заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено в целия размер от 350 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата 825 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/ обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.2, т.3 от Закона за отговорност на държавата и общината за вреди, ведно със законната лихва от 05.06.2015 г., сумата 10 лв. /десет лева/ разноски по делото и 350 лв. /триста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: