Р Е Ш Е Н И Е

Номер 68 13.03.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На първи март две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2299/2016 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Универсал-НВГ“ООД със седалище гр.Д. О., с която при условията на обективно съединяване са съединени искове срещу ЕТ „Ира-Йордан Панчев“ със седалище гр.Р. за установяване, че същият дължи на ищеца сумата 5 753,94 лв. незаплатени стоки по фактура №1010018243 от 14.06.2016 г. и направените по ч.гр.д.№1905/2016 г. разноски в размер на 475,08 лв. Иска да му бъдат присъдени и направените в това производство разноски. В исковата молба ищецът твърди, че стоките са получени от купувача и приети от същия, като са доставени и монтирани на място от служители на продавача в базата на ответника, че същите са били фактурирани, но не са били платени, като за заплащане на тяхната стойност е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1905/2016 г., срещу която ответникът е депозирал възражение.

Ответникът в своя отговор оспорва иска. Твърди, че не е получавал описаните в процесната фактура стоки и услуги, че същата не е подписана от него, както и че подписите в протоколите не са негови и иска да бъде открито производство по оспорване на тяхната истинност по реда на чл.193 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът и и ответника са търговци по смисъла на ТЗ. Между тях е бил сключен договор за продажба на части за селскостопанска машина комбайн, като ищецът като продавач е поел и задължението да достави същите на място – в базата на ответника в с.П. и да осигури монтажа на част от тях чрез свои служители. В тази връзка на два пъти свидетелите Г. и П. са посетили базата на ответника по предварителна заявка от негови служители. Последните осигурили достъп на свидетелите до комбайна и в първия ден – 31.05.2016 г. те монтирали частите, които носели. На 03.06.2016 г. отново отишли и монтирали и другите части. Според двамата свидетели тези артикули, които са описани в двата протокола, приложени към делото, са монтирани на комбайна, като една част са монтирали самите свидетели, а друга част – служители на ответника. Никой от служителите в базата не се противопоставил на доставката и монтирането на тези части, накрая пробвали машината и тя вече била изправна. За доставените части във всеки от дните свидетелите съставили протокол /на 31.05.2016 г. – свид. П., а на 03.06. – свид.Г./. Този протокол бил подписан за клиент от един от служителите на ответника, на който свидетелите не могат да кажат името.

За двете посещения са съставени пътни листи от страна на ищеца и е издадена фактура от 14.06.2016 г. за доставените елементи на стойност 5753,94 лв. В нея е отразено, че плащането ще стане с платежно нареждане.

По реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал и по ч.гр.д.№1905/2016 г. РС Разград е издал заповед за изпълнение за сумата 5753,94 лв., ведно със законната лихва от 30.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 475,08 лв. за разноски.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 5753,94 лв. е основателен и доказан. В случая се касае за търговска сделка по см. на чл.286 от ТЗ, тъй като е сключена от търговци във връзка с упражняването на занятие. Съответно чл.293 от ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка е предвидена писмена или друга форма само във случаите, предвидени в закон. В случая се касае за две търговски продажби на движими вещи, за които е издадена обща фактура. Със свидетелски показания е установено, че стоката е получена от ответника и е одобрена от служителите, които са я приели от негово име. Следователно в съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ ответникът като купувач е длъжен да плати цената, в случая по банков път след издаване на фактурата за съответния период. Такова плащане не е извършено, следователно е дължимо и към настоящия момент.

Твърдението на ответника за неистинност на представените по делото доказателства – протокол за използване на сервизни части и пътен лист от 03.06.2016 г. и протокол и пътен лист от 31.05.2016 г. е недоказано. Напротив, при условията на пълно и главно доказване, ищецът със свидетелски показания, които са допустими за установяване на това обстоятелство, установи извършените доставки, както по дни, така и като артикули и не бяха представени никакви доказателства, които да опровергаят тези показания.

Искът за установяване задължението на ответника за заплащане на сумата 475,08 лв. е недопустим, а настоящият съдебен състав, като разглеждащ иска за съществуване на вземането, следва да се произнесе за дължимостта и на разноските, направени в заповедното производство, но с осъдителен диспозитив. В случая с оглед основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 475,08 лв.

На осн. чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по настоящото дело в размер на 124,58 лв. и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Ира-Йордан Панчев“, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.** че същият дължи на „Универсал – НВГ“ООД, ЕИК ** със седалище гр.Д. О.,, общ.Г. О., ул.** сумата 5753,94 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ по фактура №1010018243/14.06.2016 г., както и законна лихва върху главницата от 30.09.2015 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №3157/05.10.2016 г. по ч.гр.д.№1905/2016 г. на РРС.

ПРИЕМА за недоказано заявеното от ЕТ „Ира-Йордан Панчев“, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.** оспорване на представените по делото писмени доказателства протокол за използване на сервизни части и пътен лист от 03.06.2016 г. и протокол и пътен лист от 31.05.2016 г.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от „Универсал – НВГ“ООД, ЕИК ** със седалище гр.Д. О.,, общ.Г. О., ул.** срещу ЕТ „Ира-Йордан Панчев“, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.** за установяване на задължението за заплащане на сумата 475,08 лв. разноски по ч.гр.д.№ 1905/2016 г. на РРС.

ОСЪЖДА ЕТ „Ира-Йордан Панчев“, ЕИК ** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.** ДА ЗАПЛАТИ на „Универсал – НВГ“ООД, ЕИК ** със седалище гр.Д. О.,, общ.Г. О., ул.** сумата124,58 лв. / сто двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ разноски и сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по настоящото дело и сумата 475,08 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и осем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1905/2016 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1905/2016 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: