Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. Разград, 15.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 16.02.2017 г., в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието на секретаря С.Р., сложи за разглеждане гр. дело № 2300 по описа за 2016 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба от "УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление област В. Т., община Г. О., гр. Д. О. 5130, ул. , тел.: , факс: , Електронна поща: office@universal-nvg.com, законен представител Д. Г. Г. и Н. В. Г. - управители, начин на представляване заедно и поотделно, чрез пълномощника адвокат Н.К.И. *, ПРОТИВ "АРГОС" ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Р. 7200, бул. **, законен представител – управителя Й. Й. П..

С исковата молба е предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

сумата 14 113,91 лв. /четиринадесет хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима сума за доставка на стоки и услуги по следните фактури издадени от ищеца:

- Фактура № 1010015333/03.07.2015г., на стойност 416.58 лв.,

- Фактура № 1010015909/27.08.2015г., на стойност 12 859.20 лв.,

- Фактура № 1010018421/23.06.2016г., на стойност 203.33 лв.,

- Фактура № 1010018434/23.06.2016г., на стойност 634.80 лв.,

за която сума е издадена заповед № 3188 от 06.10.2016 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1904/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

Ищецът сочи, че вземането произтича от горепосочените фактури издадени от ищеца.

Претендира деловодни разноски, както в исковото така и сторените в заповедното производство. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание за ищеца се явява пълномощника му адв. Н.К.И. ***, който поддържа исковите претенции и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез управителя си, депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, а по същество – неоснователен. Излага подробни съображения. Претендира разноски. Оспорва автентичността на подписите за клиент в трите Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати : 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г., като прави искане за откриване на производство за оспорването им по см. чл. 193, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1904/2016 г. по описа на РРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3188/06.10.2016 г. за исковите суми. В срока по чл. 414 ГПК ответното дружество е възразило срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се, че между страните е сключен неформален Договор за доставка на стоки и услуги, по силата на който ищецът – като доставчик е предоставял на ответника – като купувач, стоки и услуги посочени в процесните фактури.

По делото като писмени доказателства са приети двустранно подписани Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати : 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г. /л.6,9,14/, от които се установява, че на горецитираните дати ищецът е предоставил, а ответника е получил посочените в протоколите стоки и услуги. Протоколите са подписани без забележки и възражения от представител на ответника.

Установява се от приетите по делото фактури стойността на стоките и услугите посочени в горецитираните протоколи.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. и М. /по искане на ищеца/.

От разпита на свидетеля К. се установява, че същият работи в ищцовото дружество, на длъжност електрончик. Сочи, че той е съставил протокол за използвани резервни части в сервизно обслужване от дата 31.08.2015г., подписа под „Клиент“ е на служител на ответника /л.9/. Протокола бил съставен в базата на ответника в с. П. във връзка с монтаж на апликатор за микрогранулат и съответно пускането му в експлоатация. Сочи, че фактура № 1010015909 от 27.08.2015г. /л.8/ е издадена във връзка с горецитирания Протокол. Относно протокола от 21.06.2015г. /л.14/ сочи, че е изготвен от колегата му М., в присъствието на св.К. като помощник, а подписа под „Клиент“ е на служител на ответника. Сочи че фактура с № № 1010018421/23.06.16 г. /л. 12/ и фактура № 1010018434/23.06.16 г. /л. 13/, са за вложени материали при ремонт на комбайн Лексион 750, за които е съставен протокола за използвани резервни части в сервизно обслужване от дата 21.06.16 г.

От разпита на свидетеля М. се установява, че същият работи в ищцовото дружество, на длъжност ел. техник. Сочи, че той е съставил протокол за използвани резервни части в сервизно обслужване от дата 02.07.2015г. /л.6/, подписа под „Клиент“ е на служител на ответника – комбайнера който карал комбайна. Въпросния протокол бил съставен за комбайн Лексион 750. Сочи, че фактура № 1010015333 от 03.07.2015г. /л.5/ е издадена във връзка с горецитирания Протокол, като фактурата отговаря на транспорта, труда и резервните части, които с вложени в ремонта. Показанията на същите са допустими и относими, съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК.

Процесните фактури, са осчетоводени от ищеца и са посочени в Справка – извлечение от счетоводните му книги, на осн. чл. 182 ГПК и чл. 55, ал.1 ТЗ /л.9 от заповедното дело/.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на съществуване на валидни облигационни отношения между страните по делото по Договор за доставка на стоки и услуги, както и че е изправна страна по тези договори. Ищецът следва да докаже размера и падежите на задълженията, произтичащи от описания договор по издадените фактури.

Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения.

По делото по безспорен начин се установява, че между страните от е имало облигационна връзка по неформален Договор за доставка на стоки и услуги.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че за на датите 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г., ищцовото дружество е предоставило на ответника сочените от ищеца стоки и услуги. Установява се също, че същите са били приети от представител на ответника, който е подписал Протоколите, без възражения.

От приетите по делото фактури, се установява, че стойността на извършените от ищеца и приети от ответника стоки и услуги, възлизат на стойност 14 113,91 лв. Макар процесните фактури да не са двустранно подписани, безспорно от показанията на свидетелите и от приетите по делото двустранно подписани Протоколи, както и от извлечението на счетоводните книги на ищеца се установява, че описаните във фактурите стоки и услуги са доставени на ответника и приети от последния. Този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

Не се представят доказателства за направени възражения по повод качеството и количеството на доставените стоки и услуги, и приемане на същите от страна на ответника. При липса на доказателства за подобни възражения от страна на ответника, то следва да се приеме, за установено, че ищецът е предал на ответника стоките и услугите по процесните Протоколи. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства – чрез разпита на свидетелите, се установява, както съществуването на облигационни правоотношения между страните по делото, но се установяват и извършените от ищцовото дружество доставки на описаните в процесните Протоколи стоки и услуги, и съответно тяхното приемане от страна на представител на ответника без възражения. Съдът кредитира свидетелските показания, при преценка по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелите работят при ищцовото дружество, като достоверни, еднопосочни и кореспондиращи на всички събрани по делото доказателства. Техните показания се подкрепят, както от двустранно подписаните Протоколи и фактури, така и от Справката от счетоводството на ищеца по чл. 182 ГПК и чл. 55, ал.1 ТЗ.

Съдът намира за неоснователно поддържаното от ответника възражение за доказателствената стойност на процесните протоколи и фактури, доколкото липсвали данни за надлежно упълномощаване на лицето, подписало протоколите. Достатъчно е Протоколите, с които е приета работата, да са подписани от представител на ответното дружество, без да е необходимо това да непременно управителят на дружеството, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, в случай, че последният – в качеството му на представляващ търговско дружество, не се противопостави веднага след узнаването на действията на лицето, действало от негово име без представителна власт, се смята, че е потвърдил действията.

Ето защо и предвид изложеното, съдът намира, че във връзка с изпълнението на процесните договори за ответника са останали неизплатени задължения по Фактура № 1010015333/03.07.2015г., на стойност 416.58 лв., Фактура № 1010015909/27.08.2015г., на стойност 12 859.20 лв., Фактура № 1010018421/23.06.2016г., на стойност 203.33 лв., Фактура № 1010018434/23.06.2016г., на стойност 634.80 лв., или в общ размер на 14 113,91 лв.

Сумата се дължи ведно със законната лихва считано от 04.20.2016г. /подаването на Заявлението за издаване на заповед/, до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Следователно предявения иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Относно искането на ответната страна с правно основание чл. 193 ГПК, по оспорване от истинността на Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати: 02.07.2015 г., 31.08.2015 г. и 21.06.2016 г.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК: „Многократно ВКС е изразявал становище, че установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. В горепосочения смисъл са решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 94/02.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК.“

Ето защо, съдът не следва да се произнася по същество по искането на ответника по реда на чл. 193 ГПК, същото следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по същото – прекратено като процесуално недопустимо.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 882.28 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 899.92 лв.

Ето защо, с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски както в заповедното така и в настоящото исково производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „АРГОС" ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. ***, законен представител – управителя Й. Й. П., ДЪЛЖИ на "УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление област В. Т., община Г. О., гр. Д. О. 5130, ул. **, тел.: *, факс: *, Електронна поща: office@universal-nvg.com, законен представител Д. Г. Г. и Н. В. Г. - управители, начин на представляване заедно и поотделно, сумата от 14 113,91 лв. /четиринадесет хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима сума за доставка на стоки и услуги по следните фактури издадени от ищеца:

- Фактура № 1010015333/03.07.2015г., на стойност 416.58 лв.,

- Фактура № 1010015909/27.08.2015г., на стойност 12 859.20 лв.,

- Фактура № 1010018421/23.06.2016г., на стойност 203.33 лв.,

- Фактура № 1010018434/23.06.2016г., на стойност 634.80 лв.,

ОСЪЖДА „АРГОС" ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. Р. 7200, бул. **, законен представител – управителя Й. Й. П., ДА ЗАПЛАТИ на УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление област В.Т., община Г. О., гр. Д.О. 5130, ул. **, тел.: **, факс: **, Електронна поща: office@universal-nvg.com, законен представител Д. Г. Г. и Н. В. Г. - управители, начин на представляване заедно и поотделно:

- сумата 882.28 лева /осемстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - представляваща деловодни разноски по ч.гр.д. № 1904/2016г. по описа на Районен съд – Разград,

- сумата от 899.92 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ – представляваща деловодни разноски по настоящото исково производство.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника „АРГОС" ЕООД, ЕИК **, с правно основание чл. 193 ГПК, по оспорване на истинността на Протоколи за използвани резервни части в сервизно обслужване от дати: 02.07.2015г., 31.08.2015г. и 21.06.2016г., и ПРЕКРАТЯВА производството по същото, като процесуално недопустимо.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 1904/2016 г. по описа на Районен съд - Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: