Р Е Ш Е Н И Е

Номер 85 21.03.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На петнадесети март две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2332 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Ю.С.М., с която е предявен иск срещу А.С.К. за заплащане на сумата 3000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от датата на деликта и разноските по делото. Сочи, че ответникът е признат за виновен, че на 02.05.2014 г. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.1301, ал.2 от НК, пострадал от което е ищецът. Сочи, че е претърпял болки и страдания, резултат от престъплението, страхувал се да излиза вечер, ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си и изпитвал тревога да не бъде нападнат и убит, като тези оплаквания съществували и към датата на депозиране на исковата молба.

Ответникът оспорва иска. Счита, че към исковата молба не са представени доказателства, които да установяват твърдените от ищеца обстоятелства.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

С решение от 15.09.2015 г., постановено по АНД №458/2015 г. по описа на РС Разград ответникът по настоящото дело е признат за виновен в това, че на 02.05.2014 г. в гр.Разград е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно – лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в контузия в областта на главата, мозъчно сътресение, леко изразено по тежест, без изпадане в кома, с краткотрайно замъгление на съзнанието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и лека телесна повреда на трето за настоящото дело лице, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78А от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1500 лв. решението на РС Разград е изменено с решение по в.а.н.д.№389/2015 г. по описа на ОС Разград, като обвиняемия А.С.К. е признат за невинен да е извършил деянието по хулигански подбуди и е оправдан за тази квалификация, като размера на наложеното наказание е намален на 1000 лв.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение за преглед от 07.05.2014 г. и епикриза, издадена от отделението по хирургия на 05.05.2014 г. След анализ на така представените доказателства съдебномедицинската експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидент от 02.05.2014 г. пострадалият е получил болезненост в тилната част на главата, палпаторна болезненост в областта на брадата и клинични данни за сътресение на мозъка. Тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Непосредствено след инцидента, в болнични условия, са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика и към момента на дехоспитализацията М. е бил в задоволително общо състояние, без данни за отпадна неврологична симптоматика. Според вещото лице при закрита черепно-мозъчна травма оздравителния срок е около 1 месец и няма данни за последващо лечение и проследяване на състоянието от специалист – невролог /психиатър или общопрактикуващ лекар.

Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания са разпитани свидетелите Н. и М.. Първият от тях е бил с ищеца, когато същият е бил нападнат от ответника. Разговарял е с него след нападението. Ищецът изглеждал като човек, който не знае какво се случва – питал за приятелката си, какви са тези хора, защо са го ударили. Около седмица и половина след инцидента не излизал, бил притеснителен, месец два не ходил на народни танци, спрял да ходи и на тренировки по борба. Последното било по предписание на лекарите според свид.М., баща на ищеца. Тези предписания включвали и това, че ищецът следва да стои на тъмно, но той пък изпитвал страх от тъмното. Според втория свидетел една седмица след инцидента ищецът не ходил на училище. Имал и други оплаквания, според свидетеля свързани с инцидента, но ищецът не потърсил лекарска помощ. Все още изпитвал тревожност и си намалил успеха.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено с влязло в сила решение по НАХД №458/2015 г. на РС Разград, което е задължително за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая се касае за лека телесна повреда, което предполага като последица неимуществени вреди – болки и страдания.

Размерът на обезщетенията за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, причинените морални страдания. В случая ищецът е преживял временно разстройство на здравето, неопасно за живота, имал е болки в тилната област и в областта на главата, бил е лекуван в болнично заведение. Същевременно социалният му живот е бил ограничен в значителна степен за седмица и смутен за около месец, за който период съдът въз основа на експертното заключение, приема, че е приключил оздравителния период. Липсват писмени доказателства за влошено здравословно състояние, респ. страхови изживявани след нормалния оздравителен период за това увреждане. За обезщетяване на тези негативни изживявания, съдът счита, че ответникът следва да заплати обезщетение на ищеца сума в размер на по 2 000 лв.

В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени убедителни доказателства за трайни здравословни проблеми и страхови изживявания. Показанията на свидетелите за отказ от спорт по предписания на лекарите не кореспондират с представените по делото писмени документи.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 160 лв.

Ответникът също има право на разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая е представен списък от процесуалния представител на ответника, но към него не са приложени доказателства за това, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение, което се претендира като разход /представено е само пълномощно, но не и договора за правна помощ/.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса 4% върху уважената част на иска, а именно 80 лв., както и направените по делото разноски в размер на 180 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И

ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.М., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв. / две хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за което е определено наказание по НАХД №458/2015 г. по описа на РС Разград, осъществено на 02.05.2014 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 160 лв. /сто и шестдесет лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 3000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 80 лв. /осемдесет лева/ държавна такса и сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: