Решение по Гражданско дело 2385/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 74 31.03.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 02.03.2017 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2385 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86и чл. 84 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., чрез пълномощника адвокат С.Д. ***, с която при условията на кумулативно обективно и субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК, че всеки един от ответниците:

1. Д.В.Р., ЕГН **********, адрес ***,

2. С.В.Р., ЕГН **********, адрес ***

3. Р.В.Р., ЕГН **********, адрес ***

ДЪЛЖИ на ищеца:

- сумата 587.30 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, за топлинна енергия за периода 31.11.09г.-09.06.16г. на адрес гр.Разград, бул.Априлско въстание 23, ап.09-10, ведно със законната лихва от 10.10.2016 г. до заплащане на вземането,

- сумата 236.63 лв. /двеста тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.12.2009 г. - 23.08.2016 г.,

за които суми е издадена Заповед № 3235 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2016г. по ч.гр.д. № 1964/2016г. по описа на районен съд - Разград

Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски.

Ответниците Д.В.Р. и С.В.Р., чрез пълномощникът си адв. Д.П. *** депозират отговор на ИМ. Намират исковите претенции за процесуално допустими. По основателността – намират исковете за главниците за основателни за сумите от 192.45 лв. за всеки от ответниците. Относно иска за мораторна лихва, намират същия за погасен по давност за периода от 30.12.2009г до 09.10.2013г. Правят възражения за погасителна давност както за главницата така и за лихвите. Претендират разноски.

Ответникът Р.В.Р., при редовно връчени книжа лично на 12.12.2016г. /л.31/ не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адв. С.Д. *** поддържа изцяло исковите претенции и излага подробни съображения.

В съдебно заседание тримата ответника, при редовност в призоваването не се явяват. За тримата ответника се явява пълномощникът им адвокат Ю. В. Й. от АК – Разград. Поддържа отговора на исковата молба от първите двама ответника, прави възражение за изтекла погасителна давност и спрямо ответникът Р.В.Р., който не е подал отговор на исковата молба. Излага допълнителни съображения. Другият пълномощник на тримата ответника – адв. Д.Р.П. ***, депозира в срока по чл. 149, ал.3 ГПК, подробна писмена защита.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори

по делото, че от преди процесния период между ищеца и В.Р.Р., ЕГН **********, е съществувало валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот собственост на Р., за който е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по т. 2 от Протокол от 10.11.2005г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Разград“ ЕАД и одобрени с решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, на осн. чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката и чл. 298, ал.1 ТЗ.

Видно от удостоверение за наследници /л.6 от заповедното производство/, е че В.Р.Р. е починал на 16.08.2011г. и е оставил за свои единствени наследници трите си деца – ответниците по делото.

Съгласно чл. 5, ал.1 ЗН: „Децата на починалия наследяват по равни части“. Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС: „Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.“

Т.е. всеки ответник отговаря за 1/3 от дължимите в полза на ищеца суми.

Според нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ "Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия". Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден и че същият е бил собственост на наследодателя на ответниците, а след смъртта му е собственост на ответниците, като всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. Поради гореизложеното, ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148/ и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване количеството топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените на ответниците суми за доставена топлинна енергия, и е прието като обективно и пълно заключение на съдебно- счетоводна експертиза /л. 63-81/. Съгласно същото, ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до имота на ответниците.

Вещото лице сочи, че сумите които се дължат за процесния апартамент, е изчислена съобразно нормативните разпоредби и е в следните размери:

І.

За периода от 30.11.2009г. до 08.08.2013г. - главница – 1 186.18 лв.,

За периода от 03.01.2010г. до 23.08.2016г. – мораторна лихва в размер на 592.34 лв.

ІІ.

За периода от 10.10.2013г. до 23.08.2016г. - главница – 404.99 лв.,

За периода от 01.02.2014г. до 23.08.2016г. – мораторна лихва в размер на 114.70 лв.

По възражението за изтекла погасителна давност.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъде разгледано по същество направеното възражение за изтекла погасителна давност, от страна на ответниците направили същото в срока за отговор.

В случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД, с оглед на периодичността на плащането, съобразно ТР № 3/2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. В случая, меродавна е датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.10.2016 г., поради което, до дата 10.10.2013г, задълженията на ответниците Д.В.Р. и С.В.Р., които са направили възражение за изтекла погасителна давност в срока за отговор по чл. 131 ГПК, са погасени по давност.

Възражението за изтекла погасителна давност направено от представителя на ответника Р.В.Р., в провелото се о.с.з. от дата 02.03.2017г., при положение че преписа от отговора на исковата молба му е връчен на 12.12.2016г /л.31/, не следва да се разглежда, с оглед преклузията на чл. 133 ГПК. Както е посочено и в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК: „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“

Поради гореизложеното ответниците Д.В.Р. и С.В. дължат по 1/3 от главницата от 404.99 лв.,за периода 10.10.2013г. до 23.08.2016г., т.е. всеки един от тях дължи по 135 лв., като за разликата до претендирания размер от 587.67 лв., както и за периода от 30.11.2009г. до 09.10.2013г., иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно мораторната лихва, същите ответници дължат по 1/3 от общата сума в размер на 114.70 лв. за периода 01.02.2014г. до 23.08.2016г., т.е. всеки един от тях дължи по 38.23 лв., като за разликата до претендирания размер от 236.63 лв., както и за периода от 30.12.2009г. до 09.10.2013г., иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Ответникът Р.В.Р. от общо дължимата главница в размер на 1 591.17 лв., следва да заплати 1/3 или 530.39 лв., като за разликата до претендирания размер от 587.67 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. От общо дължимата мораторната лихва 707.04 лв. следва да заплати 1/3 или 235.68 лв., като за разликата до претендирания размер от 236.63 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските.

По възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Ищецът е сключил с пълномощника си 3 договора за правна защита и съдействие /л.22-24/, като всеки едни от тях касае по един от ответниците. Във всеки от тези договори е уговорено възнаграждение от по 300 лв., което е изплатено по банков път, видно от извлеченията от сметка /л. 87-88/.

Тъй като се касае за субективно съединени искове, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно. Уговореното възнаграждение по всеки един от договорите е минималното по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв. Ето защо, съдът намери възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователно.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, всеки един от ответниците Д.В.Р. и С.В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 108.34 лв., за направени разноски по исковото производство, съразмерно с уважените части от исковете, като претенцията за заплащане до пълния размер от 515.53 лв. следва да се отхвърли като неоснователна. Тези двама ответника следва да заплатят на ищеца и разноски за заповедното производство в размер на 3.46 лв., съразмерно на уважената част от исковете, като претенцията за заплащане до пълния размер от 16.47 лв., следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът Р.В.Р. следва да бъде осъден да заплати на ищеца 479.11 лв., за направени разноски по исковото производство, съразмерно с уважените части от исковете, като претенцията за заплащане до пълния размер от 515.53 лв. следва да се отхвърли като неоснователна. Този ответник следва да заплати на ищеца и разноски за заповедното производство в размер на 15.31 лв., съразмерно на уважената част от исковете, като претенцията за заплащане до пълния размер от 16.47 лв., следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Д.В.Р. и С.В. по 236.95 лв. за деловодни разноски, като претенците до пълния размер от 300 лв., следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Р.В.Р. 14.13 лв. за деловодни разноски, като претенцията до пълния размер от 200 лв., следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ПРОТИВ :

1. Д.В.Р., ЕГН **********, адрес ***,

2. С.В.Р., ЕГН **********, адрес ***,

3. Р.В.Р., ЕГН **********, адрес ***,

с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1ЗЗД,

че:

І. Д.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***:

- сумата 135.00 лв. /сто тридесет и пет лева/, за топлинна енергия за периода 10.10.2013 г.- 09.06.16 г. на адрес гр.Разград, бул. Априлско въстание ***, ап.09-10, ведно със законната лихва от 10.10.2016 г. до заплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 587.30 лв., както за периода 31.11.09 г.-09.10.13 г., като неоснователен,

- сумата 38.23 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.02.2014г. до 23.08.2016г. г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 236.63 лв., както и за периода от 30.12.2009г. до 09.10.2013г., като неоснователен,

ІІ. С.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***:

- сумата 135.00 лв. /сто тридесет и пет лева/, за топлинна енергия за периода 10.10.2013 г.-09.06.16 г. на адрес гр.Разград, бул.Априлско въстание ***, ап.09-10, ведно със законната лихва от 10.10.2016 г. до заплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 587.30 лв, както за периода 31.11.09г.-09.10.13г., като неоснователен,

- сумата 38.23 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.02.2014г. до 23.08.2016г. г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 236.63 лв., както и за периода от 30.12.2009г. до 09.10.2013г., като неоснователен,

ІІІ. Р.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***:

- сумата 530.39 лв. /петстотин и тридесет лева и тридесет и девет стотинки/, за топлинна енергия за периода от 30.11.2019г.- 09.06.16г. на адрес гр.Разград, бул.Априлско въстание ***, ап.09-10, ведно със законната лихва от 10.10.2016 г. до заплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 587.30 лв, като неоснователен,

- сумата 235.68 лв. /двеста тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода от 30.12.2009г. до 23.08.2016г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 236.63 лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., сумата:

- 108.34 лв. /сто и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 515.53 лв., като неоснователно,

- 3.46 лв. /три лева и четиридесет и шест стотинки/ - разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 16.47 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., сумата:

- 108.34 лв. /сто и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски по па настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 515.53 лв., като неоснователно,

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., сумата:

- 479.11 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 515.53 лв., като неоснователно,

- 15.31 лв. /петнадесет лева и тридесет и една стотинки/ - разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 16.47 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, сумата:

- 236.95 лв. /двеста тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 300 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, сумата:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Р., ЕГН **********, адрес ***, сумата:

- 14.13 лв. /четиринадесет лева и тринадесет стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 200 лв., като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 1964/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: