Р Е Ш Е Н И Е

Номер 93 28.03.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар С.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2402 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу И.Н.Б., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 2 812,80 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.06.2016 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 1 261,75 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 07.09.2016 г. и сумата 162,98 лв. разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2032/2016 г. на РС Разград. Сочи, че ½ от имота ответникът е получил по наследство, но не е заплатил ползваната в имота топлоенергия. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът прави възражение за давност досежно сумите, отнасящи се за периода от 31.08.2008 г. до 12.06.2013 г. Признава задължението за заплащане на главница в размер на 905,07 лв. и за сумата 276,36 лв. обезщетение за забава. Иска присъждане на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. Не се спори между страните, че ответникът е собственик по наследство на ½ идеална част от имот с административен адрес гр.Разград,****, както и че през процесния период от 31.01.2008 г. до 13.06.2016 г. сградата е била топлоснабдена.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2032/2016 г. е издадена заповед за изпълнение №3365/19.10.2016 г. срещу П. Н.Б. и И.Н.Б. ***ЕАД за сумата 5 625,59 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.01.20008 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 18.10.2016 г. и за сумата 2 523,49 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 07.09.2016 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 18.10.2016 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представената по делото справка за задълженията за заплащане на топлинна енергия на процесния имот за периода след 18.10.2013 г. са начислени съответно 1 810,14 лв. за отопление на целия имот.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Тъй като ответникът е собственик на топлофициран имот, той е абонат на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, но тъй като правото на собственост принадлежи едновременно на две лица, то ответникът носи отговорност за заплащане само на ½ от сумите за топлоенергия. Т.е. за процесния период задълженията на ответника са за заплащане на сумата 2 812,80 лв. главница и 1 261,75 лв. обезщетение за забава.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.10.2016 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са вземанията, възникнали преди тази дата, а именно задълженията на ответника за заплащане на топлоенергия в размер на 1907,73 лв. главница и мораторната лихва върху тази сума, тъй като с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 от ЗЗД/.

В останалата си част за размера от 905,07 лв. главница и 276,36 лв. обезщетение за забава, искът е основателен и доказан. Тези задължения са в рамките на тригодишния период преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не са представени доказателства същите да са погасени чрез плащане или друг правнодопустим способ.

Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 118,73 лв.

Съответно ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 213 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№404/2015 г. разноски в размер на 81,49 лв. ответникът следва да заплати 23,63 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 162,98 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Б., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК**** сумата 905,07 лв. /деветстотин и пет лева и седем стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 18.10.2013 г. – 13.06.2016 г. ведно със законната лихва от 18.10.2016 г. и 276,36 лв. /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 18.10.2013 г. – 07.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3365/19.10.2016 г. по ч.гр.д.№2032/2016 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 31.01.2008 г. – 18.10.2013 г. до размера от 1907,73 лв. главница лв. и 984,39 лв. мораторна лихва върху нея за периода 02.03.2008 г. – 07.09.2016 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ***** срещу И.Н.Б., ЕГН ********** *** установяване на задължението за заплащане на сумата 162,98 лв. разноски по ч.гр.д.№2032/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата 118,73 лв. /сто и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки / за направените по гр.д.№2402/2016 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 23,63 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2032/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата 213,00 лв. /двеста и тринадесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2032/2016 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: