Р Е Ш Е Н И Е

Номер 84 07.04.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети март две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№750 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Депозирана е искова молба от П.К.М. чрез процесуален представител К.М.К., с която е предявен иск срещу С.Х.И., с който се иска от съда да приеме за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 61710.501.601.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р. с предназначение друг вид производствена складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ 129 кв.м., брой етажи 1, ведно със съответните части от правото на строеж върху поземлен имот - общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.501.601 с адрес на поземления имот гр. Р., ул. ** и да осъди ответника да предаде владението на имота на ищеца.

В писмения отговор ответникът оспорва иска. Твърди,че от 07.10.1996 г. владее имота необезпокоявано, явно и несмущавано като ЕТ „Красена-С.И.“, като на тази дата е поискал да го закупи по реда на ЗППДОбП. Сочи, че е получил фактическата власт върху имота от „Хърсате“ЕООД и през 2003 г. след пожар изградил отново сградата. Иска от съда да отмени констативния нотариален акт на праводателя на ищцата.

Според процесуалния представител на ищцата праводател на ищцата е друго лице, а не ТПК „Стоян Иванов“, легитимирал се с констативния нотариален акт, поради което в това производство не може да се разглежда въпроса за неговата отмяна. Вече в писмените бележки заявява, че от закупуването на имота е изтекла кратката придобивна давност. Счита, че по делото е установено и правото на собственост на ТПК“Стоян Иванов“ върху имота към 2010 г., както и че ответникът не е установил явно, необезпокоявано и непрекъснато владение.

Според процесуалния представител на ответника по делото не е доказано правото на собственост на ТПК“Стоян Иванов“ върху процесния имот, а до 1996 г. е действала правна забрана за придобиване на вещи държавна или общинска собственост. По отношение на твърдението за кратката придобивна давност в писмените си бележки процесуалния представител на ответника заявява, че това основание за възникване на право на собственост се въвежда за пръв път от ищцата в писмените бележки, както и че ищцата не е установила владение върху имота. Твърди, че председателя на ТПК „Стоян Иванов“ и последващите купувачи са знаяли, че той стопанисва имота и не са се противопоставили на това.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

За процесния имот сграда с идентификатор 61710.501.601.3 кооперация „Трудово-производителна кооперация “Стоян Иванов“ се е снабдил с нотариален акт за собственост №**, н. **, д. **, от *** г. на нотариус Р.И. с рег.№378 и район на действие РС Разград /л.46/. В този нотариален акт е посочено, че тази сграда и още две – с идентификатори 61710.501.601.1 и 61710.501.601.2 са придобити от кооперацията по давностно владение, правоприемство и извършено строителство. При издаване на този нотариален акт молителя „Трудово-производителна кооперация“Стоян Иванов“ е представил протокол за дадена строителна линия и определено ниво/л.79/, строително разрешение /л.80/, удостоверение, издадено от Община Разград за това, че поземлен имот №61710.501.601 по кадастралната карта на гр.Разград е общинска собственост, а построените в него сгради не са актувани като общинска собственост /л.82/, както и удостоверение за идентичност на този имот с имот пл.№195 кв.266 по отменения регулационен план на гр.Разград от 1960 г. /л.83/. Към същото нотариално дело е приложено удостоверение, издадено от Областния управител на Област Разград /л.84/ за това, че сгради с идентификатори 61710.501.601.1, 61710.501.601.2 и 61710.501.601.3 не са държавна собственост, както и удостоверение, издадено от ТПК“Стоян Иванов“ гр.Разград за това, че имотите, намиращи се на бул.**/**/ са заведени като активи на кооперацията в сметка 203 като производствен обект от 241 кв.м., производствен обект 241 кв.м. и гараж 129 кв.м./л.87/. Също така е приложен годишен договор за строителство от 26.08.1966 г. /л.88/, с който е възложен строеж на бояджийски цех и декларация за историята на ТПК „Стоян Иванов“ /л.89/. Преди издаването на нотариалния акт нотариусът е изслушал трима свидетели, служители на кооперацията за установяване на владението върху имота. И тримата са заявили, че не са чували да е имало спорове за собствеността на трите сгради /л.123/.

С н.а от 04.04.2011 г. на нотариус Б.К. /л.47/„Трудово-производителна кооперация „Стоян Иванов“ е продала на К.М.К. правото на собственост върху трите горепосочени сгради общо за сумата 26 000 лв. Продавачът е удостоверил правото на собственост с представяне на нотариалния акт за собственост от 29.12.2010 г. С нотариален акт от 12.02.2015 г. на нотариус В.Т. /л.50/ К.М.К. е продал на С. Й.Х. правото на собственост върху трите сгради за сумата 26 000 лв. С н.а. от 08.03.2016 г. на нотариус Р.К. С.Й. Х. и О.Х. Х. са продали на ищцата П.К.М. правото на собственост върху сграда с идентификатор 61710.501.601.1, сграда с идентификатор 61710.501.601.2 и сграда с идентификатор 61710.501.601.3. При всяка от сделките прехвърлителят се е легитимирал като собственик с нотариалния акт от предходната. Съответно при първата от сделките – тази от 04.04.2011 г. – с нотариалния акт за собственост от 2010 г.

Ответникът е регистриран като ЕФ, респ. ЕТ „Красена –С.И.“ с предмет на дейност автотенекеджийски и автобояджийски услуги и др. с решение по гр.д.№1378/1990 г. на ОС Разград /л.39/. Същият е бил наемател по договор, сключен с „Хърсате“ЕООД от 08.02.1995 г. /л.42 и 43/ Ответникът е поискал за стопанисваната от него велоремонтна работилница, находяща се в индустриалния квартал на гр.Р.да бъде обявен търг или конкурс, тъй като не се е възползвал от възможността да я закупи в срока по чл.35, т.2 от ЗППДОП /л.44/, като това свое искане е адресирал до Общински съвет гр.Разград. С друга молба до Кмета на Община Разград /л.45/, на която е посочил дата 07.10.1996 г. ответникът е поискал да му бъде предоставен за покупка обекта, който същият ползва под аренда от 1989 г. Сочи, че този обект е към Ф „Хърсате“.

На 24.07.2003 г. в този имот е регистриран пожар. В телефонограмата на РСПБЗН - Разград е записано, че пожара е в обект автотенекеджийска работилница, собственост на С.Х.И. /л.68/.

За периода от 2000 г. до 2015 г. за процесната сграда са плащани местни данъци от 2009 г., като за тази и следващата година вносител е ТПК“Стоян Иванов“. За периода 2011 – 2014 г. същите са платени от К.м.К.. За периода от 01.01.2015 г. – 28.02.2015 г. данъкът не е платен, а за 2015 г. е платен от С.Й.Х. и О.Х. Х..

Във връзка с противоречивите твърдения на страните относно строежа, упражняването на фактическата власт и субективното отношение на ответника съдът дописна и разпита свидетелите В.А., Ив. А., М.Й., П. П. и П.П.. Според свидетелите А. и А. трите сгради в имота са били гараж, бояджийски цех и кожухарски цех и същите са построени през 1965-66 г. до 1970 г. За известен период процесния гараж е бил ползван от П“В.Коларов“ /“Хърсате“/. Според свид.А. през целия период от време кооперацията е заплащала данъците за имота. Същата не знае у кого са ключовете за имота и не й е известно някой да е плащал наем за сградата. Според свид.А. през 1982 г. ТПК“Стоян Иванов“, на който той е бил председател продължавал да ползва процесната сграда, наричана от него „гаражите“. На този свидетел не му е известно как ответникът се е настанил в сградата, но между двамата имало уговорка да пази сградата, а след пожара – да възстанови сградата. Според същия в продължение на десет години кооперацията водила дела за тези сгради с „Хърсате“, които били настанени там от „Стопанска дирекция“ и след като извадили протокола на бившата бояджийна през 2010 г. се снабдили с нотариален акт. Според показанията на свид.Й. процесната сграда е построена от ДПУ“Свежест“ след 1977- 78 г. и ТПК“Стоян Иванов“ нямат сгради там. Според същият ответникът осъществява дейността си в този гараж след 1987 г., тъй като до тази година свидетелят е работил в ДПУ“Свежест“ и си спомня, че те са ползвали сградата. След като се е настанил в тази сграда, ответникът не го е напускал, а свидетелят редовно го виждал, когато минавал от там. Според свид.Й. гаражите, за които спорят ТПК“Стоян Иванов“ са били на пътното платно и отдавна ги няма. Според показанията на свид.П. П. ответникът е работил в „Промкомбината“ „В.Коларов“ и имал сервиз за мотоциклети, като докато е съществувал промкомбината ответникът е работел по трудово правоотношение. След 1989 г. промкомбината бил преобразуван в „Хърсате“, а преди това ответникът се настанил в процесната сграда, която била построена специално за ремонт на автомобили – с канал и помещение за обезопасяване на оксижени. Този свидетел, както и свид.П. П. помогнали на ответника да възстанови сградата след пожара. От 1989-1990 г. до 2006 г. последният свидетел ползвал услугите на ответника. На въпроса за коя сграда говорят свидетелите А. и П.П. посочват на приложената по делото скица сграда с идентификатор 61710.501.601.3. От извършените по делото очна ставка и оглед съдът установи, че свидетелите А. и Й. говорят за една и съща сграда, въпреки че показанията им за времето на строеж и за организацията, която е осъществила строежа се разминават.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза липсва строителна документация за процесната сграда в Техническата служба на Община Разград, ТПК „Стоян Иванов“ и „Хърсате“ЕООД в ликвидация, поради което не може да се установи кога е построена сградата. Строителното разрешение №95/30.08.1966 г. на ОбНС Разград и Протокол за строителна линия и определено ниво от 30.08.1966 г., които са приложени към нотариалното село от 2010 г. във връзка с издаването на нотариалния акт за собственост са издадени за сграда с идентификатор 61710.501.601.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., а не за процесната сграда. Според същото заключение по процесната сграда се забелязват следи от опушване в горната част на стените в складовото помещение, възстановен е покривът на сградата, монтирани са дограмите и са остъклени прозорците, боядисана е работилницата и стаята, направен е ремонт на ел. инсталацията. Покривът е изпълнен от метални ферми, покрити с ламарина. Прозорците частично са остъклени, а по-голямата площ е затворени с ламарина.Стойността на възстановителните ремонтни дейности вещото лице е изчислила към третото тримесечие на 20003 г. и според нея стойността е 8 139,53 лв. В о.с.з. вещото лице пояснява, че в плана от 1979 г. сградата е била отразена в пунктир, което означава, че по това време същата е била в строеж.

В периода от 1994 г. до 13.04.2004 г. ТПК „Стоян Иванов“ гр.Разград е водил ревандикационен иск срещу ОФ“Хърсате“ гр.Разград за дворно място в строителен квартал 265, имот пл.№195 и постройките в него. Това дело е приключило с определение за прекратяване, влязло в сила на 19.10.2005 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така подаденият иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен. За да бъде уважен същият е необходимо да бъде доказано наличието на трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, тази вещ да се владее от ответника и това владение да е без основание.

Разпоредбата на чл.77 от Закона за собствеността регламентира начините, по които се придобива правото на собственост – чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая ищецът се позовава на правна сделка – покупко-продажба като деривативен способ за придобиване. Покупко-продажбата е сключена в предвидената от закона форма – нотариална и като договор същата не е обявена за нищожна, не е унищожена и не е развалена. С тази сделка продавачът е заявил, че прехвърля правото си на собственост. За да настъпи вещнопрехвърлителния ефект на сделката, е необходимо самият той /в случая продавачите/ да е собственик на имота. Правото на собственост на прехвърлителите на ищцата, както и на техния праводател е обусловено от правото на собственост на ТПК „Стоян Иванов“, по отношение на който е съставен нотариален акт за оригинерен способ за придобиване на право на собственост. Същият е издаден по реда на чл.587 от ГПК и не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост В този нотариален акт са посочени две правни основания за придобиване на правото на собственост – давностно владение, правоприемство и извършено строителство. В случая е извършена обстоятелствена проверка, т.е. самият нотариус е преценил, че ТПК „Стоян Иванов“ не разполага с надлежни писмени доказателства или че същите не са достатъчни, за да издаде нотариален акт по реда на чл.587, ал.1 от ГПК. В съответствие с Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ВКС, ОСГК ответникът при условията на пълно и главно доказване установи, че към 2010 г. ТПК“Стоян Иванов“ не е владял процесния имот. Същият не е упражнявал фактическата власт, както лично, така и чрез ответника, тъй като последният е получил този имот от трето за делото и за горепосочените сделки с имота лице – ОФ“Хърсате“. Тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че ТПК“Стоян Иванов“ не е упражнявал непрекъснато владение върху сграда с идентификатор 61710.501.601.3 в продължение на 10 години към 29.12.2010 г., то същият не е придобил право на собственост на основание чл.79 от Закона за собствеността. След като той не е бил собственик, то последващите сделки с имота не са имали вещнопрехвърлителен ефект и ищцата като купувач по последната от тези сделки не е собственик на имота.

По отношение на твърдението на ищцата, че е придобила имота с кратката придобивна давност, присъединявайки правата на праводателите си по договорите за покупко-продажба, същото освен че е преклудирано / заявено една в писмените бележки/, е и невярно. Съществен елемент на придобиването по давност е владението върху имота, а нито ищцата, нито нейните праводатели са установили такова владение.

Тъй като ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесната сграда, съдът не следва да обсъжда въпроса за упражняваната на фактическата власт върху имота ответника и правното основание за това фактическо положение като предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от Закона за собствеността.

На основание чл.537 ал.2 от ГПС съдът следва да отмени частично нотариален акт №**, т.**, рег.№**, дело №** г. на нотариус Р.И. досежно сграда с идентификатор 61710.501.601.3. Основание за тази отмяна е обстоятелството, че спора за собствеността е разрешен по исков ред с участие на ищцата, която към настоящия момент е лице, което се ползва от този акт по смисъла на чл.537, ал.2, изр. второ. Твърдението на ищеца, че отмяната не може да бъде постановена, тъй като ТПК“Стоян Иванов“ не са страна по делото е неоснователно, тъй като към настоящия момент ищцата е негов правоприемник относно правата, които е имал при издаването на нотариалния акт.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от П.К.М., ЕГН ********** ***, представлявана от своя баща и пълномощник К.М.К., ЕГН ********** срещу С.Х.И., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ищцата П.К.М., ЕГН ********** е собственик на сграда с идентификатор 61710.501.601.3 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, шестстотин и едно, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р. с предназначение друг вид производствена складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ 129 кв.м., брой етажи 1, ведно със съответните части от правото на строеж върху поземлен имот - общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.501.601 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АК , с последно изменение – Заповед №КД-14-17-207/03.06.2009 г. на началника на СГКК Разград с адрес на поземления имот гр. Р., ул. **, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план – квартал 10 , при граници и съседи на целия имот имот №61710.502.7002, имот №61710.501.40, имот №61710.501.503, имот №61710.501.41 и имот №61710.501.500 и за осъждане на ответника С.Х.И., ЕГН ********** да й предаде владението върху имота.

ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот от ** г. с №*, т.*, рег.№*, дело №* г. на нотариус Р.И. с рег.№378 и район на действие РС Разград в частта досежно сграда с идентификатор 61710.501.601.3 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, шестстотин и едно, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р. с предназначение друг вид производствена складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ 129 кв.м., брой етажи 1, ведно със съответните части от правото на строеж върху поземлен имот - общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.501.601 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АК , с последно изменение – Заповед №КД-14-17-207/03.06.2009 г. на началника на СГКК Р. с адрес на поземления имот гр. Р., ул. **, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план – квартал 10 , при граници и съседи на целия имот имот №61710.502.7002, имот №61710.501.40, имот №61710.501.503, имот №61710.501.41 и имот №61710.501.500.

ОСЪЖДА П.К.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.И., ЕГН ********** *** сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: