№130 28.04.2017г.
град Разград
Разградският районен съд
на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №43 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от “Теленор България” ЕАД - гр. София срещу Наказателно постановление № В-0042649 от 14.11.2016г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото
дружество е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите за нарушение на чл.113,
ал.1 от същия закон. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
моли съда да го отмени.
В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не
се явява представител.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите – гр.
Варна, не изпраща представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление В-0042649
от 14.11.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите
на обжалващото дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв на основание чл.222а от Закона за
защита на потребителите за нарушение на
чл.113, ал.1 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено на
основание Акт за установяване на административно нарушение 2016 № К – 0042649
от 12.09.2016г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор
при КЗП РД – Варна в резултат на извършена на
01.09.2017г. проверка в обект –
магазин за промишлени стоки в гр. Разград, стопанисван от обжалващото дружество.
Констатациите
от тази проверка са отразени в акта и
впоследствие в наказателното постановление.
В същото се сочи, че ““Теленор България” ЕАД извършва търговска дейност в обект
– магазин «Теленор Каса», находящ се в гр. Разград, Бул. «България» 21. По
време на проверката обектът работи и се обслужват клиенти. Проверката е по
повод потребителска жалба В-03-1745/05.07.2016г., която е от Станислав Христов
Станев и е относно рекламация на мобилен телефон SAMSUNG GALAKSY S7. От приложените
към жалбата документи и при проверката се установи следното: Телефонът SAMSUNG GALAKSY S71 е закупен на 21.06.2016г.. 2. Със сервизен
протокол №501798822 от 27.06.2016г. телефона обект на жалбата е оставен за
ремонт. Предявената рекламация е заведена във въведения в обекта регистър за
рекламации. В представения протокол в графа „Описание на повредата“ е отразено:
„Проблем с OF/ON“, „Проблем със зареждането“ и „Проблем с дисплея“. В графа „Особени белези
при приемане на телефона“- „Следи от употреба“, няма описано, че телефонът „SAMSUNG GALAKSY S7“ е мокрен. 3. Представен
е протокол за ремонт 201456974 от 01.07.2016г. със заключение- „Прекратено
гаранционно обслужване поради неспазване условията по сертификат Р 68“. 4. Към
27.06.2016г. в оформения протокол не е отразено дали телефон „SAMSUNG GALAKSY S7“ е мокрен. На
документалната проверка на 12.07.2017г. не се представят доказателства, че
търговецът е привел стоката в съответствие с договора за продажба.”. Прието е,
че “Теленор България” ЕАД не е изпълнил административното си задължение да
приведе стоката - посочения мобилен
телефон в съответствие с договора за продажба, „с което на 01.07.2016г., когато
се произнася с отказ да приведе стоката в съответствие с договора“ е нарушил
разпоредбата на чл.113, ал.1 т ЗЗП.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя потвърждава
обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че до края на проверката, включително и документалната
такава не са представени документи от които да е видно, че на стоката е извършен ремонт.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Данните по делото дават
основание на съда за извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
На първо място следва да се каже, че е основателен доводът в жалбата, че в
текста на наказателното постановление е допусната неяснота относно датата на
нарушението. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП,
който текст общо регламентира задължението на продавача да приведе
потребителската стока в съответствие с договора. Приложението на същата
разпоредба обаче не може да бъде отделено от следващата я разпоредба на чл.113, ал.2 от ЗЗП, според който текст това
задължение на продавача следва да бъде изпълнено в едномесечен срок, считано от
предявяване на рекламацията. В НП обаче е посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2016г.,
когато търговецът се произнася с отказ
да приведе стоката в съответствие с договора. Датата 01.07.2016г. обаче е само
няколко дни след датата на рекламацията, т.е. тя не предполага изтекъл
едномесечен срок. От
текста на НП не може да се разбере, дали наказващият орган приема, че този
едномесечен срок е нарушен. Всъщност този, установен от закона срок, изобщо не се споменава в НП. Проверката
е извършена след изтичането на този срок поради което и е следвало да е налице ясна
констатация – налице ли е неизпълнено задължение в установения законов срок. И
доколкото такава констатация липсва, то за съда е неясно какво приема
наказващия орган от фактическа страна, а също и от правна, доколкото законовият
срок е неизменен елемент от състава на разглежданото нарушение. Посочването, че
нарушението е извършено на 01.07.2016г. съдът счита за невярна констатация, тъй
като тази дата противоречи на установеният законов срок – отказът на търговеца,
доколкото срокът не е бил изтекъл, не прекъсва течението на същия срок и едва с
изтичането на същия може да се говори, че е налице нарушение, а не на
01.07.2016г. Преди изтичане на
законовият срок не е налице довършено нарушение – разглежданото нарушение се
осъществява чрез бездействие в определен срок, а не чрез действие /отказ/. С
оглед създадената неяснота съдът счита, че е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко
това означава, че правата на жалбоподателя в административнонаказателната процедура
са нарушени, тъй като и обжалващата страна няма как да е наясно какво и се
вменява. Това опорочава наказателното постановление от формална страна и налага
отмяната му без въпросът да се разглежда по същество.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №
В-0042649 от 14.11.2016г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за
защита на потребителите, с което на обжалващото дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв на основание чл.222а от Закона за
защита на потребителите за нарушение на
чл.113, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: