Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр. Разград, 03.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, наказателен състав, в публичното заседание на 02.03.2017 г., в състав:

Председател: Атанас Христов

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от председателя АНД № 92 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН - образувано по жалба на А.О.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление № 16-1873-000064 от 04.01.2017 г. на Началник РУ на МВР гр. Разград, към ОДМВР Разград, с което на основание чл. 178д ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. - за това, че в нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП на 17.11.2016 г. в около 15.10 ч. в гр. Разград, на ул. Кирил и Методий до жилищна сграда № 2, е паркирал собствения си лек автомобил “Санг Йонг Рекстон РЖ“, с рег. № ******* на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак „Д 21“ и пътна маркировка.

В жалбата се сочи, че НП е изцяло за незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Излагат се подробни мотиви.

В о.с.з. нарушителят при редовност в призоваването не се явява.

Явява се защитника адв. Е.С. ***. Поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

АНО, при редовност в призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратена жалбата и административно наказателната преписка е отразил искане НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Съдът, след като обсъди възраженията срещу наказателното постановление и доказателствата по делото, прие от фактическа страна следното:

На 17.11.2016 около 15.10ч. полицейските служители – свидетелите Й.И. Й. и М. И. М., констатирали, че в гр. Разград, на ул. Кирил и Методий до жилищна сграда № 2, е паркиран лек автомобил “Санг Йонг Рекстон РЖ“, с рег. № ***** на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак „Д 21“ и пътна маркировка. Свидетелите констатирали липсва обозначаване на автомобила с карта по чл. 99а ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с увреждания.

След справка в базата данни на КАТ, било установено че автомобила е собственост на жалбоподателя. Последният бил призован да се яви на 27.12.2016г., в РУ МВР Разград. При явяването си на цитираната дата, жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, с която декларирал, че на горепосочено време и място е паркирал процесния автомобил /л.7/.

След това на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушаване на забраната за паркиране по чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Изложеното съдът прие за установено въз основа на процесния АУАН, Декларация по чл. 188 ЗДВП и показанията на свидетелите И., М. и С., които съдът кредитира като пълни, последователни, логични и съвпадащи в детайлите. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля О.О. /син на жалбоподателя/, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.

При така установеното като факти от правна страна съдът прие, че жалбата е неоснователна и обжалваното НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението.

Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП - паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания, е забранено, а съгласно чл. 99а ал.1 ЗДвП - карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец.

Съобразно изложеното и с оглед установеното по делото, че, въпреки забраната за това, жалбоподателят паркирал управлявания от него автомобил на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без да разполага с карта по чл. 99а ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания – законосъобразно е прието от адм. нак. орган, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 178д ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

По възражението на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като автомобила е бил паркиран преди пътен знак „Д 21“.

Безспорно е че автомобила е бил паркиран преди този знак, но е безспорно установено и че преди този знак местото е било обозначено с пътна маркировката, означаваща мястото като предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания. На осн. 55, ал.10 ППЗДвП, поставения пътен знак „Д 21“, указва местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи инвалиди – находящи се след този знак, но пътен знак „Д 21“ не отменя пътната маркировка преди него, според която местото на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, също е предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания. В случая не е налице противоречие между поставения пътен знак и хоризонтална маркировка, по смисъла на чл. 7, ал.3 ЗДвП.

По възражението, че не е посочено паркоместото на което се е намирал автомобила.

Съдът намира, че местото на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, както в УАУН, така и в НП - в гр. Разград, на ул. Кирил и Методий, до жилищна сграда № 2. Несъстоятелни са твърденията за допуснато нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретно паркомясто на паркинга, тъй като липсват данни за налична номерация, а това безспорно е било сигнализирано и обозначено място за паркиране на автомобили, обслужващи или управлявани от хора с трайни увреждания и именно това е предизвикало намесата на контролните органи. Не съществува задължение за номериране на паркоместата на паркинги, което не изключва необходимостта от създаване на облекчени условия за предвижване на хора с увреждания, изпълнили процедурата по придобиване на разрешение за паркиране на определени за целта места. Така и Решение № 283 от 28.11.2016 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 250/2016 г.

По възражението, че жалбоподателят е имал право да спира на места, определени за хора с трайни увреждания, тъй като разполага с Екпертно решение.

Действително жалбоподателя разполага с Екпертно решение № 0550 от 043 от дата 05.03.2015г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД, с 58 % ТНР, с водеща диагноза „Хипертонична болест на сърцето“, общо заболяване: “хипертонично сърдечна боелст ІІ-ІІІ стадий, умерена към тежка степен. Хипертонично сърце. ХСН ІІ-ІІІ ФК по НИХА. ИБС.АП. Захарен диабет тип 2/НИЗТ/. Диабетна полиневропатия. Ангиопатия диабетика с тромбоза на лява а.дорзалис педис.“.

Наличието на телково решение за определена група инвалидност не дава автоматично право на лицето да заема място, определено за паркиране на автомобили, обслужващи или управлявани от хора с трайни увреждания. За целта е необходимо и издаване от компетентните органи по установения ред на съответна карта за паркиране, удостоверяваща наличието на това право. Няма каквито и да е данни или твърдения за предприети от лицето действия, насочени към изпълнение на изискванията на закона за снабдяване на автомобила със изискуемия по  чл. 99а ал. 1 от ЗДП знак, даващ право за паркиране на определените за целта места. Така и Решение № 283 от 28.11.2016 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 250/2016 г. и Решение № 6575 от 3.11.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 6426/2014 г. Вж и Решение № 8074 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2015 г., VII о., Решение № 13918 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2014 г., VII о.,, Решение № 9215 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2015 г., VII о.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от съставения АУАН, е че жалбоподателят работи на длъжност „******“ в „Юнион Ивкони“ ООД.

По възражението, че деянието представлява маловажен случай, по см. на чл. 28 б. „а“ ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН позволява на административно – наказващият орган и на съда да не налага наказание, като конкретните обстоятелства по случая не налагат извод за наличие на маловажен случай. Преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. В случая липсват обстоятелства, от които може да се направи извод, че конкретното административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и липсата на каквато и да е критичност на жалбоподателя към поведението си, станало причина за образуване на административно наказателно производство. Така и Решение № 283 от 28.11.2016 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 250/2016 г. Решение № 310 от 24.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2527/2016 г., Решение № 699 от 10.02.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 10210/2014 г.

Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1873-000064 от 04.01.2017 г. на Началник РУ на МВР гр. Разград, към ОДМВР Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: