№ 153
06.04.2017г. град Разград
Разградският районен съд
на тридесети март две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №133 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от «ФРУИТ МАКС» ЕООД-гр. Разград срещу Наказателно постановление
№242660-F283315 от 27.01.2017г. на Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – Варна, с което на обжалващото дружество за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС представителят на
жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление на обжалващото дружество за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. АN № F283315/28.11.2016г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена
проверка на 15.11.2016г. в ТД на НАП гр. Варна, офис Разград е установено, че «ФРУИТ МАКС» ЕООД-гр. Разград, като данъчно задължено лице съгласно чл.3 от
ЗДДС не е подало в ТД на НАП – Варна,
офис Разград справка - декларация по ЗДДС
за данъчен период 01.10.2016г. до 31.10.2016г. в законоустановения срок до
14.11.2016г. На лицето била изпратена покана от 31.10.2016г. за подаване на
справка – декларация и съставяне на АУАН за неспазен срок. Справката –
декларация била подадена на 28.11.2016г.. Посочено е, че е налице закъснение от 14 дни. Посочено е
още, че нарушението е първо.
По делото е разпитана свидетелката К. С. /актосъставител/.
Тя сочи, че след приключване срока за подаване на декларации извършили проверка
по програмния продукт и установили кои задължени лица не са подали справки в срока, тогава на
жалбоподателя била отправена покана да подаде декларация и такава била
подадена. Данък не бил начислен.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното: Съдът намира, че в
случая обжалващото юридическо лице е неправилно санкционирано. Наистина не е
спорно, че в случая санкционираното дружество, като задължено лице по ЗДДС е
следвало да подаде декларация за процесния данъчен период /01.10.2016г. -
31.10.2016г./ до 14.11.2016г. Декларацията обаче е подадена на
четиринадесетия ден след изтичане на този срок. При това от формална страна
действително е осъществен съставът на административното нарушение по чл.179 от
ЗДДС. Съдът обаче намира, че разглежданият случай се явява маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, поради което обжалващото дружество не е следвало да бъде санкционирано. Вярно е, че в случая жалбоподателят е подал
дължимата декларация едва след като е поканен за това от наказващата
институция. Това обаче не променя факта, че става дума за минимално закъснение,
свързано с крайно незначителни вредни
последици. Самият наказващ орган дължи мотиви в самото НП, досежно преценката
за маловажност, а в случая такива мотиви
липсват в НП. Преценка за маловажност следва да се прави дори в случаи като
настоящия, визиращи нарушение на просто извършване. В крайна сметка съдът
приема, че разглежданото деяние е маловажно, а маловажността в случая се обуславя от редица
обстоятелства. На първо място самото закъснение е минимално. Закъснение от
около две седмици, според настоящия състав,
е приблизителният предел до който може да се говори за маловажност. В случая закъснението не надхвърля този
приблизителен предел. Отделно от това не е начислен данък за внасяне. При това е
очевидно, че краткото закъснение, което е допуснато не води до някакви реални
неблагоприятни последици. Отделно от това обжалващото дружество явно не е
наказвано до сега за нарушения на данъчното законодателство /данни в обратен
смисъл няма, а и в самото НП се сочи, че това е първо нарушение/, което също
смекчава положението му. Общо казано случаят се изразява в това, че е направен
един неволен пропуск за подаване на декларация в срок, който пропуск обаче
бързо е поправен. При това положение очевидно е неуместно точно в случай като
този да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Случаят
очевидно е маловажен /с оглед критериите на чл. 93, т.9 от НК/, което
наказващият орган е следвало да прецени и след като не го е направил е издал
едно незаконосъобразно Наказателно постановление, което по тази причина следва
да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №242660-F283315 от 27.01.2017г. на Директор на
Офис -
Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
Варна, с което на обжалващото дружество «ФРУИТ МАКС» ЕООД-гр. Разград за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: