Р Е Ш Е Н И Е

 

№190                                      25.04.2017г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на осемнадесети април                                             две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  Г.А.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №149 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.Х.Д., срещу Наказателно постановление № 37-0000029  от 16.01.2017г. на началник областен отдел «АА» - гр. Разград, с което на основание чл.93в ал.4 от ЗАвП за нарушение на чл.27, § 2 изр.1 пр.1, Регламент/ЕС/ №165/2014 е наложена глоба от 1500 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок и от легитимирана страна жалбата е допустима, а разгледана по същество  е неоснователна.

С обжалваното НП, на жалбоподателя е наложено наказание, за извършено нарушение отразено от фактическа страна по следния начин: «На 05.12.2016г.  около 14,20 часа  на път I-2 км.79+391 да крайпътно заведение „Момин рид“, след извършена проверка на товарен автомобил «МАН ТГА 12.240БЛ» с рег. №****** от категория ППС №2, управляван от водача Д. , извършващ обществен превоз на товар за собствена сметка със Заповед №29/05.12.201г. с маршрут Разград-Варна-Разград, превозващ дрехи втора употреба, търговско оборудване, с монтиран в автомобила дигитлен тахограф „ Siemens VDO 1381.1050, сериен №0001357686, водачът Д. Д., притежава повече от една валидна карта на водач за дигитален тахограф. При проверката в слот -1 се намираше карта на водач №0000000114176010, а в слот-2 карта на водач №0000000114176000, като и двете карти са със срок на валидност до 08.11.2020г. и са на водача .

По делото е разпитан свидетелят М.И. - актосъставител, който чрез показанията си потвърждава констатациите отразени в акта и НП. Същият ден спрял за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, койтоизвършвал превоз за собствена сметка с маршрут Разград-Варна-Разград. При проверката установил, че водачът Д. е титуляр на повече от една валидни карти на водач на дигитален тахограф. В слот 1 се намирала  карта на водач №0000000114176010, а в слот 1 , за втори водач-карта №0000000114176000, двете карти със срок на валидност до 08.11.2020г. За това съставил процесния АУАН. Жалбоподателят обяснил, че е загубил картата, която било във втори слот. Направил справка, че е подадена декларация за изгубена карта на 24.10.16г., в последствие подадено заявление на 25.10.16г. за издаване на нова карта. В първия слот била новата карта, въвв втория-изгубената карта. При наличие на две карти в тахографа прави изчисления по съвсем друг начин, на базата на това, че автомобила има двама водачи. Тахографа не регистрира само управлението на автомобила в картата, а също почивки, прекъсвания, които се променят, когато в тахографа са две карти. При вадене на разпечатка се вижда, че в тахографа имало две карти, това можело да се направи и от водача. Жалбоподателят бил изненадан, че в тахографа има друга карта.Като възражение в акта, жалбоподателят е посочил, че загубената карта е намерена в №2 на диг. тахограф.

От справка на ОА АА Разград/вх.№Ш3746/13.04.17г. и приложените разпечатки от извлечена информация от картата на водач №0000000114176000 относно използване на карта на водач №00000000114176000 след 20.10.16г. се установява, че в редица случаи е задействан механизма на превключване на тахографа и отразяване време на разположение. Била е изправна и е работено с нея. Поставяне на персонализирана карта на водач в тахографа/без значение в кой от двата слота/ е използване на картата. Само от извлечена информация от тахографа на автомобилите, с които е използвана картата, може да се установи в кой слот е поставена. С такава информация ОО «АА» не разполага.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица по предвидения в закона ред.

Съгласно чл.27 §2 пр.1 изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача. В разпоредбата на чл.93в ал.4 от ЗАП е предвидена санкция за  водач, който притежава повече от една валидна карта на водача. В случая безспорно е установено, че на името на жалбоподателя са били издадена две карти на водач, съответно с №0000000114176010 и №0000000114176000. Безспорно е също така, че жалбоподателят на 24.10.16г. е подал декларация, че е изгубил картата си, а на 25.10.16г. заявление за издаване на нова карта. При извършената проверка, в тахографа е установена обявената за изгубена карта, т.е. са били налични две валидни карти на водача. Съдът намира обаче, че не е доказано виновно поведение от страна на жалбоподателя. Същият е подал декларация, че е изгубил карата си, поради което е издадена нова, това се установява и от показанията на св.И.. Последният в показанията си сочи, че при проверката водачът бил изненадан, че изгубената карта се намирала в слот 2. В АУАН като обяснение жалбоподателят е посочил същото обстоятелство. Единствено при извадена разпечатка се вижда, че в тахографа има две карти. Дали такива разпечатки е правил жалбоподателят не е доказано безспорно, а и св. И. също сочи, че не може да знае, дали това е правено от водача. Само от извлечена информация от тахографа може да бъде установено, в кой слот е поставена картата на водача. Възможно е автомобила да е бил управляван и от друго лице, използвало картата поставена в слот 2, но това не е установено. Поради което съдът намира, че не се доказа безспорно, което е в тежест на наказващия орган, че жалбоподателят е знаел, че обявената от него за изгубена карта е налична и се намира в слот 2 и че притежава две валидни карти на водач, т.е. деянието да е извършено виновно от него. В противен случай не е логично същата да се намира в тахографа, където да бъде установена при проверка от контролните органи, както е в случая. На следващо място съгласно чл.36 ал.3 от Наредба №Н-3 от 7.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 04.02.2014г., изпълнителния директор на ИААА със заповед обявява за невалидна издадена карта за дигитален тахограф, когато същата е изгубена. В случая това явно не е сторено, поради което и наказващия орган е приел, че карта №0000000114176010 е валидна. Ако бе изпълнено това задължение няма как водач, който е подал декларация за изгубена карта и на когото е издадена нова, да се окаже с две валидни карти на водач.

На следващо място съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая съдът намира, че наказващия орган не е извършил задълбочена преценка на събраните доказателства, с оглед и възражението на жалбоподателя вписано и в акта, че обявената от него за изгубена карта е намерена при проверката в слот 2, това, че е възможно евентуално ползването и управлението на МПС-то от друго лице. Макар, че това процесуално нарушение, не е съществено, наказващия орган би могъл в този случай да направи различна преценка, като приложи чл.28 от ЗАНН.

Поради изложените съображения съдът намира, че НП е не законосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №37-0000029 от 16.01.2017г. на началник областен отдел «АА» - гр. Разград, с което на Д.Х.Д. ***, на основание чл.93в ал.4 от ЗАвП за нарушение на чл.27, § 2 изр.1 пр.1, Регламент/ЕС/ №165/2014 е наложена глоба от 1500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                     Районен съдия: