№ 127
гр. Разград, 12.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският районен
съд, наказателен състав, в
публичното заседание на 16.03.2017
г., в състав:
Председател: Атанас Х.
при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от председателя АНД № 158 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Р.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 16-1075-000098
от 12.02.2016 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Разград.
В жалбата се сочи че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за
неговата отмяна.
В открито съдебно заседание при
редовност в призоваването /л. 28/, жалбоподателят не се явява
Въззиваемата страна ОДМВР -
Разград, редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо с
което е изпратила преписката в съда е инкорпорирано становището й за
неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на наказателното
постановление.
Контролиращата страна районна
прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не изпраща представител и
не депозира становище.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По
искането на жалбоподателя, за отлагане на делото, предвид представения болничен
лист /л. 29-30/.
Призовката до жалбоподателя е връчена на
10.03.2017 г. Представеният болничен лист е издаден от 08.03.2017 г. и е до
17.03.2017 г. Въпреки, че е издаден на 08.03.2017 г., а жалбоподателят е научил
за делото на 10.03.2017 г., когато е бил призован, процесният болничен лист с
молбата за отлагане, се депозира в съда едва в деня на заседанието
/16.03.2017г./ в 8.37 ч. – 53 минути преди започване на съдебното заседание.
Същевременно, видно от болничния лист е, че режимът на лечение е „Свободен без право да напуска населеното
място“.
Съгл. чл. 101, ал. 3
ЗЗдр.
при извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка
и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред органите
на съдебната власт. Чл. 103, ал. 3
ЗЗдр.
предвижда особена форма за това освидетелстване - медицинско удостоверение по
образец, и особена компетентност - освидетелстване не може да се извършва от
лекуващия лекар. Чл. 18, ал. 2
НМЕ
уточнява, че домашният амбулаторен и свободният режим на лечение не са
несъвместими с явяване пред съд или разследващ орган. Създадени са следователно
принципен ред и форма, наличието на които е достатъчно и достоверно, за да се
приеме, че са налице медицинските противопоказания за участието на дадено лице
по делото.
Нито в болничния лист, нито в нарочен
документ - медицинско удостоверение, е отбелязано, че заболяването не позволява
явяването пред съда на осигуреното лице. Така и Решение № 11434 от 27.10.2016
г. на ВАС по адм. д. № 9546/2016 г., 5-членен с-в.
Както е посочено в Решение № 88 от
19.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6440/2014 г., III г. о., ГК и Решение № 127 от
13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1106/2014 г., I т. о., ТК: „При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение -
домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето
да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско
удостоверение по образец, с което се установява противното.“
Както е посочено и в Определение № 647
от 7.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4651/2015 г., IV г. о., ГК: „Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НМЕ
гласи, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е
длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите
на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност. От това задължение той се освобождава само при представяне
на "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването
на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите
на съдебната власт.“
Вж. и Решение № 4536 от 18.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 6833/2015 г., VII о., Определение № 13593 от 14.12.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 9341/2015 г., IV о.
Такава е и константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 298 от 22.02.2012 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 3006/2011 г., Решение № 288 от 9.06.2015 г. на ОС - Плевен
по в. гр. д. № 253/2015 г. Решение № 2492 от 11.06.2014 г. на ОС - Благоевград
по в. гр. д. № 322/2014 г., Решение № 49
от 26.06.2015 г. на РС - Добрич по н. а. х. д. № 306/2015 г., Решение № 550 от 27.03.2013 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 342/2013 г.
В случая не е представено медицинско
удостоверение по образец, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не
позволява явяването му пред органите на съдебната власт, съгласно изричното
изискване на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата.
Приложеният към молбата болничен лист е
бил подписан от един лекар и при определен „Свободен
без право да напуска населеното място“ не може да удостовери наличие на
уважителни причини за неявяване на жалбоподателя в съдебно заседание, тъй като
не отговаря на императивните изисквания на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза и чл. 103, ал. 3
от Закона за здравето.
След като жалбоподателят е могъл да се
яви на регистратурата на РРС за да подаде молбата си за отлагане, само 53 минути преди откритото съдебно
заседание /в 8.37 ч./, то е житейски
нелогично същият да е бил в невъзможност да се яви в самото открито съдебно
заседание, започнало 53 минути след подаването на молбата за отлагане в /09.30ч./.
Относно
възражението, че жалбоподателят все още не си е ангажирал адвокат, поради което
заседанието следва да се отложи.
Жалбата против НП е депозирана още на
14.02.2017г. /л.4/. Призовката до
жалбоподателя за насроченото о.с.з. му е връчена на 10.03.2017г. /л.28/.
Липсват каквито и да е било доказателства за наличие на обстоятелства
възпрепятствали жалбоподателя да ангажира адвокат в този срок.
Ето защо, съдът остави без уважение
искането на жалбоподателя за отлагане на делото.
По
въпроса на коя дата е връчено процесното НП.
В разписката за връчване на процесното
НП, на гърба на същото, е посочено че е връчено на жалбоподателя на
13.02.2017г. /л. 6 гръб/
Действително в лявото поле на НП /л.6/,
се съдържа текст: „обр. р-ка. 18.02.16“.
Нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН изисква изрично служебно документиране върху НП,
за да се приема законовата фикция и НП да се счита за връчено от деня на
отбелязването. Така и Решение № 2498 от 20.02.2013г. по адм. дело № 74/2013г.
на Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение,
докладчик съдията Лозан Панов. В случая отбелязания текст „обр. р-ка. 18.02.16“, не може да се приравни на документиране по
чл. 58, ал.2 ЗАНН, поради което съдът приема, че НП е връчено лично на
жалбоподателя на 13.02.2017г., както е отразено в разписката за връчване, а не
по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.
Процесната жалба е депозирана на
14.02.2017г. /л.4/.
Жалбата е подадена в 7 -мо дневния
преклузивен срок от лице имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят на 02.02.2016 г. около 08.10
ч. в гр. Разград на бул. Априлско въстание до дом № 56, управлявайки собствения
си т.а. Пежо Боксер с рег. № ***, в посока ул. Странджа – Автогара, не оставил
достатъчно странично разстояние минавайки покрай необозначен по установения
начин аварирал л.а. Сузуки Самурай с рег. № *** и го блъснал с предна дясна
част в негова задна лява част като му нанесъл материални щети. След ПТП-то
жалбоподателят спрял, огледал щетите, но не останал на място до пристигане на
контролните органи, нито се обадил по тел.112.
Водачът на л.а. Сузуки Самурай, подал
оплакване за причинените му щети. На место бил изпратен екип на КАТ – св. Х. и В.
Тъй като жалбоподателя не бил на место, полицейските служители след като
изгледали записите от камерите на РЗ СОД, които заснели ПТП –то, установили
автомобила на жалбоподателя, а след справка по рег. №, установили и самият
жалбоподател.
При извършена проверка се установило, че
т.а. Пежо Боксер с рег. № *** не е предоставен за ГТП през 28.10.2014г., видно
от знак за ГТП № 5185330. Жалбоподателят не предоставил на органите на КАТ и
контролния талон към СУМПС.
Св. Х., в присъствието на свидетеля В. и
жалбоподателя, съставил против последния акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия Г, бл. № 098816
от същата дата, в който описал възприетата по горе фактическа обстановка, за
нарушение на чл. 25, ал.1, чл. 123, ал.1,
т.3, 147, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, връчен на жалбоподателя и подписан от
последния /л. 7/.
Органите на КАТ съставили и Протокол за
ПТП от същата дата /л.25/.
Срещу този АУАН, жалбоподателят
депозирал писмено възражение /л.8/. В него посочил, че на 02.02.2016г. около
08.00 часа сутринта, се движел по ул. Априлско въстание с личния му автомобил
Пежо боксер. На пътното платно имало спряла кола – джип, която видял в
последния момент, защото бил заслепен от
слънцето и не успял да отреагира, поради което ударил джипа в задната лява
част. Спрял, огледал колите, но през това време собственика на джипа не дошъл и
понеже имало само леки щети по автомобилите, тръгнал тъй като имал ангажименти.
Джипа бил паркиран на главен булевард, където е забранено спирането. В
последствие разбрал, че е оставен там поради повреда, но нямал обозначение.
Въз основа на така съставения акт, от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Разград е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя са наложени съответните административни
наказания:
-
за
нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДВП - Глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 179,
ал.2, във вр. чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП,
-
за
нарушение по чл. 123, ал.1, т.5 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месец, на осн. чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП,
-
за
нарушение по чл. 147, ал.1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на осн. по чл. 181,
т.1 ЗДвП,
-
за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., на осн. по чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приложените към делото писмени и гласни
доказателства - АУАН /Нормата на чл. 189, ал.2 от
ЗДвП
придава доказателствена сила на редовно съставения акт относно отразените в
него констатации до оборването им със съответните доказателствени средства –
така и Решение № 23 от 03.02.2016 г. по КАН дело № 5/2016 г. по описа на
Разградски административен съд/, както и показанията на свидетелите Х. и В., както и възражението на
жалбоподателя против АУАН.
Съдът кредитира с доверие
показанията на горецитираните свидетели, като пълни, логични, последователни и
съвпадащи в детайлите.
От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо
място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е
компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на
конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и като необходима предпоставка за
законосъобразно развитие на административно-наказателното производство.
Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на извършването и
установените обстоятелства, при които са извършени.
Всяко едно посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното производство
безспорно се установи, че всяко едно констатирано в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
По
нарушението на чл. 25, ал.1 ЗДвП.
Според § 6, т. 30 от ДП
на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие"
/ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Съгласно чл. 25, ал.1 ЗДвП при
предприемане на маневра водачът на пътно превозно средство следва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението преди да започне
маневрата и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение.
Събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят не е съобразил
местоположението на другия автомобил преди да започне маневрата и именно поради
това е последвал и ударът между двете превозни средства.
Доказателствата, събрани по делото
потвърждават описаната фактическа обстановка и установяват нарушение на чл. 25, ал.1
ЗДвП,
довело до ПТП, което е наказуемо по чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП.
Относно възраженията на жалбоподателя, в които сочи, че е видял
паркирания джип в последния момент, защото бил заслепен от слънцето, следва да
се посочи, че съгласно чл. 77 ЗДвП: „При
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре”.
По
нарушението на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" ЗДвП.
Доказателствата по делото установяват по
категоричен начин извършването и на второто нарушение. При настъпване на ПТП
водачите са длъжни да спазват правилата на раздел ХХІІІ от ЗДвП. Съобразно чл. 123, ал.1,
т.3, б."в" от ЗДвП ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Липсват каквито и да било доказателства,
че между участниците в произшествието е имало съгласие относно обстоятелствата,
при които е настъпило то - липсва съставен двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяване на службата за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието. Напротив - полицаите са
пристигнали на местопроизшествието след подаден сигнал от водача на увреденото
МПС. Поради това правилно административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, вменени му от цитираната по-горе разпоредба на чл. 123, ал.1,
т.3, б."в" от ЗДвП и така е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Вж. и Решение от 22.10.2012 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 163/2012 г., Решение
от 23.01.2014 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 184/2013 г., Решение № 890 от 19.02.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9991/2014 г. Решение № 6315 от 23.10.2014 г. на АдмС - София
по адм. д. № 5512/2014 г. Напускането на местопроизшествието не се и оспорва от
жалбоподателя, а това е единственият правно-релевантен факт, пораждащ
отговорността му по чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП.
Така и Решение от 15.02.2010г. на АдмС - София по адм. д. № 6366/2009 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.
6 ЗАНН.
Твърди се, че в описаното в т.2 от НП нарушение не е цифрово посочена
нарушената законна разпоредба, тъй като чл. 123, ал.1,
т.3 от ЗДвП
има три хипотези, описани в подточки от
"а" до "в". Действително, административнонаказващият орган
не е посочил нарушението на жалбоподателя под коя от буквите следва да се
подведе, но словесното описание на нарушението "След ПТП водачът С. не остава на мястото до пристигане на контролните органи" сочи
недвусмислено на хипотезата на чл. 123, ал.1, т.3, б "в". Нарушението е подробно описано в
обстоятелствената част на НП и в АУАН /където
цифрово е посочена нарушената разпоредба – чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП/, поради което съдът приема, че правото на
нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и адекватно да се защити, е
ненакърнено; след като не е нарушено правото на защита, нарушението не
съществено.
Така и Решение от 1.07.2016 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 157/2016 г.
Трайно в съдебната практика се приема, че при наличие на коректно словесно
описание на нарушението, съответстващо на състава по административнонаказателната
разпоредба, дори грешно да е посочена нарушената материалноправна разпоредба,
то това не представлява основание за отмяна на наказателното постановление, ако
се установява съответствие на описания словесно състав на нарушението със
състава на административнонаказателната разпоредба. В случая, не е налице
неяснота коя е приложимата към деянието на жалбоподателя хипотеза на чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП, респ. не е налице неяснота, която да затруднява правото на
защита на наказаното лице и да е основание за отмяна на наказателното
постановление. Така и Решение по кас. адм. нак. д. №1493/2016г. по описа на
Административен съд – Варна.
Относно
нарушението на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 181, т. 1,
пред. 1 от ЗДВП изисква санкцията да се наложи на собственика на МПС, който не
е представил същото за технически преглед в законоустановения срок. Между
страните не се спори относно собствеността на автомобила, нито има подобно
възражение от страна на жалбоподателя. Както и не се спори, че без уважителни причини жалбоподателят не
представил в определения срок процесното превозно средство за технически
преглед. Освен това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В този смисъл тежестта на доказване е на собственика на автомобила,
а не е на административния орган. Така и Решение №
1896 от 25.10.2013г., по к.н.а.х.д
№ 1083/2013 г. по описа на Административен съд – гр.Бургас,
петнадесети състав.
По
нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според правилото на цитираната норма
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Нарушаването на тази норма е скрепено с глоба в размер на 10
лева, която е регламентирана в чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП. В процесния случай
жалбоподателят не е представил на проверяващия орган контролен талон, поради което правилно е
санкциониран. Същият е следвало да установи пред първоинстанционния съд с
допустимите от закона доказателствени средства, че към момента на проверката е
носил контролния талон и по този начин да обори презумптивната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение, създадена с нормата
на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Това обаче не бе сторено. Съставомерните факти са
намерили отражение както в акта, така и в наказателното постановление.
По
размера на наказанията.
Размера на наказанията за първото и
второто нарушение, наистина е в законовия максимум. Жалбоподателят има 25 /двадесет и пет/ броя влезли в сила
наказателни постановления и 41
/четиридесет и един/ броя фиша, за извършени нарушения на ЗДвП, видно от
Справка картон на водача /л.9-14/. Горното характеризира жалбоподателя, като
личност трайно незачитаща установения правов ред, демонстрираща упоритост при
извършване на административни нарушения, поради което АНО законосъобразно е
индивидуализирал наказанията с оглед изискванията на чл. 12 и чл. 27, ал.2 и
ал.3 ЗАНН.
Относно третото и четвъртото нарушение,
наказанията са определени от Законодателя в абсолютен размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1,
ЗАНН,
съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 16-1075-000098 от 12.02.2016 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Разград.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.