Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 12.04.2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На дванадесети април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ХРИСТОВ

Секретар: П.Т.

Прокурор: Д. Н.

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 195 по описа за 2017 година

Р Е Ш И:

На основание чл. 162 от Закона за здравето ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване и стационарно лечение за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на И.С.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в ДПБ Бяла, при липса на способност на настанения да изразява информирано съгласие за лечението си.

СЪДЪТ постановява информирано съгласие за лечение на настаняемия да бъде изразявано от лице определено от кмета на гр. Бяла.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред РОС.

НА основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето обжалването на решението не спира изпълнението му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на ПБ гр. Бяла.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 186 от 12.04.2017 г. постановено по ч. н. д. № 195/2017 г. по описа на Районен съд Разград.

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от Районна прокуратура - Разград, с което се иска настаняване и лечение на лицето И.С.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в специализирано психиатрично заведение, предвид наличието на основанията по чл. 155 от ЗЗ.

В съдебно заседание представителят на РРП поддържа направеното искане, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Защитникът също намира искането за основателно.

Настаняемия намират искането за неоснователно. Сочи, че няма нужда от лечение.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е И.С.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Видно от показанията на свидетелите П.П., Й. А., М.С. и Д.Р., настаняемият проявява агресивност към околните. Показанията на свидетелите са пълни, последователни, логични и съвпадат в детайлите. Ето защо, съдът ги кредитира с доверие. Обясненията на настаняемия, че свидетелите лъжат, а самия настаняем няма нужда от лечение, са изолирани от останалите доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

От заключение на съдебно-психиатрична експертиза, което съдът прима като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е видно че: Настаняемият страда от параноидна шизофрения. Заболяването се включва в хипотезата на чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗ. Към заболяването и състоянието си, осв. Няма никаква критичност, поради което отказва категорично предложеното болнично лечение по доброволен ред, а поведението му изцяло е болестно мотивирано и носи сериозен риск за живота и здравето, както на околните, така и за освидетелствания. Поради тези причини вещото лице предлага освидетелстваният да бъде настанен в болнично заведение по задължителен ред. Предлага болничното лечение да бъде проведено в Държавна психиатрична болница гр. Бяла за срок от 6 месеца. Поради наличието на актуални сетивни измаме /налудности и халюцинации/, освидетелстваният не може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях /л. 62-64/. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като сочи, че настаняемият не може да изразява информирано съгласие за лечение.

Видно от горното е, че:

1) освидетелстваният страда от параноидна шизофрения, тоест същият попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, следователно, доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2) освидетелстваният представлява опасност за собственото си и на околните здраве и живот, доколкото от целия събран доказателствен материал, описан по-горе, се установява, че същият е агресивен спрямо околните, а и е опасен за себе си, тоест доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение.

Установените по горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно - освидетелстваният, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ, да представлява опасност за себе си или за околните.

Предвид горното, следва извод, че искането за задължително настаняване и лечение на освидетелствания следва да бъде уважено, като освидетелстваната бъде настанена на задължително лечение в Държавна психиатрична болница гр. Бяла за срок от шест месеца (предвид посоченото от вещото лице).

Тъй като настаняемият не може да дава информирано съгласие за лечението си, а живее сам /съпругът, децата му и брат му са се дезинтерисирали – очевидно същите не осъществят необходимия контрол, с оглед данни за предходно лечение, което е било неоснователно прекъснато/, с цел гарантиране в пълна степен правата на настаняемия, на основание чл. 162, ал.3, изр.2 ЗЗ, съдът постанови лице определено от Кмета на гр. Бяла, да изразява информирано съгласие за лечението на настаняемия.

На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: