Р Е Ш Е Н И Е

№ 198 20.04.2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На двадесети април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС Х.

Секретар: Г.М.

Прокурор: ДЕСИМИРА НЕДКОВА

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 255 по описа за 2017 година

Р Е Ш И:

На основание чл. 162 от Закона за здравето ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване и стационарно лечение за срок от ТРИ МЕСЕЦА на П.В.Х., ЕГН **********,***, в отделение по психиатрия към МБАЛ гр. Търговище, при липса на способност на настанения да изразява информирано съгласие за лечението си.

СЪДЪТ постановява информирано съгласие за лечение на настаняемия да бъде изразявано от баща му – В.П.Х., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред РОС.

НА основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето обжалването на решението не спира изпълнението му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на МБАЛ гр. Търговище.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към Решение № 198 от 20.04.2017 г. постановено по ч. н. д. № 255/2017 г. по описа на Районен съд Разград.

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от Районна прокуратура - Разград, с което се иска настаняване и лечение на лицето П.В.Х., ЕГН **********,***, в специализирано психиатрично заведение, предвид наличието на основанията по чл. 155 от ЗЗ.

В съдебно заседание представителят на РРП поддържа направеното искане, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Защитникът също намира искането за основателно.

Настаняемият не изразява становище. Дори и при опита на съда да извърши разпит, на осн. чл. 158, ал.5 ЗЗ, само мълча.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е П.В.Х., ЕГН **********,***.

Видно от показанията на свидетеля В.Х. /баща на настаняемия/, е че на 15.01.2017г., се прибрали у дома заедно със сина си – настаняемия, от вилата си. Свидетелят легнал да спи. През това време настаняемия се прострелял в ръката с газовия пистолет на баща си. След това събудил баща си и му обяснил за стореното. Баща му се обадил на бърза помощ и настаняемия бил заведен в МБАЛ гр. Разград. Там обаче се отказал лечение. В резултат се наложила ампутация на трети пръст на лявата му ръка /л. 31/.

От заключение на съдебно-психиатрична експертиза, което съдът прима като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е видно че: Настаняемият страда от параноидна шизофрения. Заболяването се включва в хипотезата на чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗ. Към заболяването и състоянието си, осв. няма никаква критичност, а поведението му изцяло е болестно мотивирано и носи сериозен риск за живота и здравето, както на околните, така и за освидетелствания. Поради тези причини вещото лице предлага освидетелстваният да бъде настанен в болнично заведение по задължителен ред. Предлага болничното лечение да бъде проведено в Отделение по психиатрия към МБАЛ – Търговище. Поради наличието на актуални сетивни измаме /налудности и халюцинации/, освидетелстваният не може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях /л. 57-59/. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като сочи, че настаняемият не може да изразява информирано съгласие за лечение.

Видно от горното е, че:

1) освидетелстваният страда от параноидна шизофрения, тоест същият попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, следователно, доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2) освидетелстваният представлява опасност за собственото си и на околните здраве и живот, доколкото от целия събран доказателствен материал, описан по-горе, се установява, че същият е агресивен спрямо околните, а и е опасен за себе си, тоест доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение.

Установените по горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно - освидетелстваният, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ, да представлява опасност за себе си или за околните.

Предвид горното, следва извод, че искането за задължително настаняване и лечение на освидетелствания следва да бъде уважено, като освидетелстваната бъде настанена на задължително лечение в Отделение по психиатрия към МБАЛ – Търговище за срок от три месеца. Този срок съдът намира за подходящ, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.2 ЗЗ.

Тъй като настаняемият не може да дава информирано съгласие за лечението си, на основание чл. 162, ал.3 ЗЗ, съдът постанови информирано съгласие за лечение на настаняемия да бъде изразявано от баща му – В.П.Х., ЕГН **********,***.

На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/А. Х./