Мотиви към Присъда №169/05.04.2017г., постановена по НЧХД №614/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от С.Г.М. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Х.Г., поданик на кралство Нидерландия за това, че на 19.07.2016г. в гр. Разград е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 500 лв, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият не дава обяснения, но в защитната си реч отрича виновността си и фактически отрича обстоятелствата по обвинението.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Х.Г. е роден на ***г. в Република Турция. Същият е женен, неосъждан. Поданик е на Кралство Нидерландия.

Подсъдимият е поданик на Кралство Нидерландия, но от години пребивава в Р България, тъй като извършва бизнес в страната, като съдружник в търговско дружество. Тъжителката С.М. извършвала дейност като представител на търговско дружество. С оглед търговската дейност двамата се познавали. Отношенията между подсъдимия и тъжителката се влошили, поради това, че в предходно дело заведено от друг съдружник срещу подсъдимия, тъжителката дала показания, с които подсъдимият не бил съгласен.

На 19.07.2016г. около 11,00 часа преди обяд тъжителката била в бизнес центъра, находящ се на ул. Иван Вазов №21 в гр. Разград за да се види със свидетелката П.Ц. - счетоводителката, която обслужвала фирмата „*******“, представлявана от тъжителката. Още при влизането в сградата, тя се срещнала с подсъдимия, който имал офис в същата сграда и двамата влезли в пререкание, по повод влошените им отношения във връзка с предходното дело. След това тъжителката отишла в офиса на св. П. Ц.. Тъжителката била седнала на стол срещу свидетелката в нейния офис и двете обсъждали служебни въпроси. Тогава в стаята влязъл подсъдимият и започнал да вика срещу тъжителката. Понеже говорил на турски език, свидетелката П. Ц. не разбрала какво казва. Накрая подсъдимият хванал с ръце тъжителката за лявата ръка /около мишницата/и стискайки я силно се опитал да я изтегли от стола на който седяла. Тъжителката се олюляла на стола, при което св. П. Ц. станала от своя стол. Подсъдимият целял да издърпа тъжителката извън от стаята, но когато св. П. Ц. станала той я пуснал. Подсъдимият и тъжителката разменили още няколко реплики, след което подсъдимият излязъл от стаята. Малко по-късно си тръгнала и тъжителката.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 19.07.2016г. на С.М. е причинена травма на лявата мишница – характерно групирани обловати кръвонасядания на лява мишница с палапторна болка на това място. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят болка и страдание. Травмата на лявата мишница може да бъде получена по начин, както се сочи– от упражнен натиск/стискане с пръсти на ръце. Това отговаря и на характерното групиране на кръвонасяданията, описано при освидетелстването на М. – травматична марка от стискане с първите четири пръста на ръката. Установените видими травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок от около седмица, без последици за физическото здраве на пострадалата.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетелката П. Ц., заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. В полза на подсъдимия показания дава св. Е. Г. – негова съпруга – която твърди, че присъствала на инцидента и отрича подсъдимият да е хващал с ръце тъжителката. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като ги намира за пристрастни с оглед това, че тя е съпруга на тъжителя, а и тези показания се оборват от останалите доказателства. Съдът обаче напълно кредитира показанията на св. П. Ц., която е явно безпристрастна и казаното от нея е достоверно. Същата свидетелка описва разигралия се инцидент и разказва изложената по-горе фактическа обстановка. Нейните показания намират опора и в съдебно-медицинската експертиза, която установява полученото от тъжителката увреждане. Затова и съдът намира, че изложеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е напълно доказано.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 19.07.2016г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.Г.М. ***, изразяваща се в болка и страдание. Подсъдимият е хванал пострадалата за ръката и започнал да я дърпа, с цел да я изтегли извън стаята в която била. При това и е причинил болка и страдание. Очевидно е налице явна причинна връзка между поведението на подсъдимия и констатираните от медицинската експертиза увреждания и доводи в обратния смисъл са лишени от основание. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна, поради което й намира, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди, подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 500 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и в този размер всъщност е предявен гражданския иск.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата извършените от нея разноски, а също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 250 лв за деловодни разноски.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: