МОТИВИ към присъда № 213/ 27.04.2017г. постановена по НЧХД № 822/2016 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от А.А.Х. ЕГН ********** ***, с която К.Р.Х. ЕГН ********** от с.с. е обвинена в това, че на 26.05.2016г. му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимата за причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като претендира и за сторените по делото разноски.

Подсъдимата, редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Р. М. от АК – Сливен. По същество отрича да е извършила деянието. Отправя възражение, че частния тъжител й е нанесъл лека телесна повреда.

Защитникът, пледира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се установява как и двете страни са нанесли един на друг една и съща по степен и характер лека телесна повреда. Моли съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото обвинение, алтернативно да приложи разпоредбата на чл. 130, ал.3 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител и подсъдимата се познавали, нешо повече и живели в с. Манастирско, обл. Разград и били съседи. По делото не е спорно, че от около няколко години отношенията между двамата силно се влошили. На 26.05.2016г. около 16,00ч., подс. Х. пуснала свободно на п. пред дома си, бременната си крава. Кравата, пасейки отишла пред дворната порта на частния тъжител, който се ядосал, че кравата може да изцапа пред вратата му, взел една пръчка и излязъл да я прогони. Това не останало незабелязано от подсъдимата, която също се отправила към кравата си. Частният тъжител пръв стигнал до кравата и , за да я прогони я ударил с пръчката, въпреки, че тя била бременна. Подсъдимата се развикала и се спуснала към кравата, като приближавайки се до частния тъжител, последният и нанесъл удар с пръчката, която държал в ръцете си по главата. Подсъдимата отвърнала със същото, като на свой ред ударила частния тъжител по главата. От главата на чатния тъжител потекла кръв. Подсъдимата отвела кравата, а частният тъжител се прибрал в дома си измил кръвта от главата си, сложил си шапка и отишъл до магазина в селото, да помоли накой да извика бърза помощ. На автобусната спирка на селото била свидетелката Р.Х., която видяла А. с окървавена шапка и дрехи, той от своя страна споделил с нея, че са се сбили с комшийката, като тя ударила него, а той нея. В магазина на селото била свидетелката В. М. / съпруга на кмета – св. Р.М./, А. отишъл при нея и я помолил св. М. да се обади в бърза помощ. Св. М. се обадил на национален телефон за спешни повиквания и подал сигнала. На място пръв пристигнал полицейският служител Е.Х., който видял А. на улицата с окървавено лице и дрехи. При разговор с него св. Х. узнал, че бил ударен от съседката си с тояга по главата. Св. Х. в изпълнение на правомощията си потърсил и открил подсъдимата пред дома й да пасе кравата. Разговарял с нея и тя също му разказала, че двамата с А. си разменили удари с пръчки по главите, като в потвърждение свалила забрадката си и показала цицината на главата си на полицейския служител. В този момент се върнал и съпруга на подс. Х., св. Хасанов, който узнал от подсъдимата какво се е случило. Малко по – късно на място пристигнал и екип на ЦСМП – Лозница в състав от св. М. П. – фелдшер и св. И. И. – шофьор на линейката. Св. М. П. прегледал А. и решил да го откара в СПО при МБАЛ - Разград за наблюдение, но преди това прегледал и подсъдимата Х.. Извършените прегледи св. М. П. отразил в медицинския журнал на службата, като под № 1512 вписал името на А.Х. с диагноза контузио капитис, а под № 1513 вписал името на подс. К. Х. със същата диагноза контузио капитис. А. бил транспортиран до СПО при МБАЛ – Разград, където /съгласно т.ІІ от заключението на вещото лице по СМЕ/ бил прегледан и съставен амб. Лист № 8653/26.05.2016г. в 18,00ч.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че следствие нанесения от подс. Х. удар с пръчка по главата, ч. тъжител Х. е получил лека телесна повреда, изразяваща се в травма на главата – кръвонасядане и оток на меките тъкани високо в теменната област, върху което – разкъсно контузна рана. Това е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Уврежданията търпят пълно обратно развитие за срок от около две седмици, без последици за физическото здраве. Възможно е с оглед разположението на наряванането Х. в момента на удара да е бил приведен.

Подсъдимата е неосъждана.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие многобройни косвени гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Н. Х., Ет. Х., Р. М., В. М., Р. Х., М. П. и И. И., включително и обясненията на подсъдимата Х., които освен средство за защита са и източник на гласни доказателства. Ценени отделно и в съвкупност, тъй като са непротиворечиви по същество, логични, последователни и взаимнодопълващи се, съдът ги намира за истинни и гради заключението си на тях. Всички свидетели без изключение са възприели кръвта по лицето и дрехите на частния тъжител Х., на двама от тях св. Ет. Х. и св. Р. Х. той е споделил, че също е нанесъл удар с пръчка по главата на подсъдимата, нараняване, което е въприето лично от св. Ет. Х., св. М. П. и св. И. И., както и документално отразено в медицинския журнал на ЦСМП – Лозница. Характера и степента не телесната повреда, причинена на ч. тъжител Х. освен от свидетелските показания, се установява и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, изслушано и прието в съдебно заседание, като и подсъдимата не отрича да му е нанеслъ удар с пръчко по главата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдиматат е причинила на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимата пострадалия е получил лека телесна повреда, изразяваща се в травма на главата – кръвонасядане и оток на меките тъкани високо в теменната област, върху което – разкъсно контузна рана. Това е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимата със своите действия е нарушила неприкосновенноста на здравето на пострадалия, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Безспорно установен се явява личния мотив за извършване на деянието, което го прави престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар с пръчка по главата на пострадалия и, че това ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата.

Доколкото обаче по делото категорично и безспорно се установи, че частният тъжител е отвърнал, като е причинил същата телесна повреда на подсъдимита, то предвид разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, подсъдимата следва да бъде освободена от налагане на наказание.

Съставомерността на деянието на подсъдимата води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимата деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалия, причинната връзка между поведението на подсъдимата и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 2 000 лв., се явява прекомерна. По делото не бяха събрани доказателства, които да сочат на претърпяна от пострадалия изключителна болка или страдание. Отделно от това оздравителния период е относително кратък и изтичането му води до пълно възстановяване на здравето без остатъчни последици. На следващо място, предвид развоя на събитията, доколкото по делото са налице доказателства, че действията на подсъдимата са предизвикани от действия на гражданския ищец, то съдът намира като справедлив размера на обезщетението – 1000,00лв. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Съдът намери претенциите на двете страни за заплащане на разноските по водене на делото за неоснователни. Възрастни хора, които един на друг са си причинили неимуществени вреди, вместо добросъвестно, като съседи да се разберат помежду си, за да живеят занапред в мир и разбирателство, водени от користни подбуди и чувство за мъст, решили да доказват един на друг, кой е по – прав. Съдът намира, че не следва да толерира едно такова поведение, поради което отхвърли претенциите на двете страни за заплащане на съдебни разноски и постанови те да останат в тяхна тежест така, както са ги сторили по делото.

Подс. Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Разград и сумата от 50,00лв., представляваща ДТ върху уважения граждански иск, както и 5,00лв. за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: