Мотиви към Присъда №163/04.04.2017г., постановена по НЧХД №28/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Д.М. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Д.Г.Н. *** за това, че на 25.12.2016г. в гр. Разград е нанесла на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 3000 лв, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата не дава обяснения, но в защитната си реч заявява, че не е извършила деянието по обвинението и моли да бъде оправдана. В този смисъл е й позицията на защитника й.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата Д.Г.Н. е родена на ***г. в с. Е., живее в гр. Разград. Същата е омъжена, неосъждана.

Тъжителят и подсъдимата живеят в гр. Разград, но двамата имали съседни имоти в с. Осенец, обл. Разград, където често пребивавали. На 25.12.2016г. около обяд тъжителят отишъл с автомобила си до имота си в с. Осенец за да нахрани животните които отглеждал. Излязъл на улицата за да изхвърли леда от поилките на животните - носел леда в тенджера. Видял подсъдимата на улицата до купчина нарязани дърва /струпани до къщата на тъжителя/. Понеже на мястото имало струпан боклук, тъжителят и подсъдимата се скарали относно това кой бил направил боклука. Подсъдимата се ядосала и взела една цепеница от купчината нарязани дърва, с която ударила тъжителя по дясното рамо, а след това му нанесла няколко удара с дървото в дясната ръка, докато тъжителят опитвал да се предпази, прикривайки се с ръката си. Тъжителят също се ядосал и замахнал срещу нея с тенджерата с леда при което я ударил в лявата теменна област и след това я ударил с плесница в дясната част на лицето. След това тъжителят се прибрал в дома си, а малко по-късно подсъдимата извикала полицията, твърдейки, че е нападната от тъжителя.

Назначена е съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя Д.М. , която установява, че в резултат на инцидента на 25.12.2016г. на Д.М. са причинени кръвонасядане, оток, болка и затруднено движение в дланно пръстовите стави на втори, трети и четвърти пръсти на дясна ръка и кръвонасядане по долна ос на трети пръст.По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Описаните увреждания са причинени от твърд/и тъп/и предмети и могат да са получени от нанесен удар с дървена цепеница, попаднал вертикарно върху гърба на дланта на дясна ръка. Не е изключено увреждането да е резултат от предпазване, при което вдигнатата ръка заема предно анатомично положение. Оздравителният процес е около две седмици.

Назначена е съдебномедицинска експертиза по отношение на подсъдимата Д.Н., която установява, че в резултат на инцидента на 25.12.2016г. на Д.Н. са причинени оток и кръвонасядане в лява теменна област на главата, кръвонасядане в дясна слепоочна област, болка в горен етаж на коремна стена – видимо б.о. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят болка и страдание. Описаните видими травми са причинени от твърд/и тъп/и предмети и могат да са получени от два самостоятелни удара – в лява теменна област с дъното на тенджера пълна с лед и с пестник в дясно слепоочие.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали. На първо място от значение са показанията на св. С.С., която минавала по улицата и видяла края на инцидента. По думите й, тя чула врява и като погледнала видяла подсъдимата наведена над купчината с дърва и тогава видяла тъжителят да я удря с тенджерата по главата. Свидетелката отишла при тях и тъжителят се прибрал. Тази свидетелка не е видяла подсъдимата да удря тъжителя, защото не е наблюдавала всичко от самото начало. Но е видяла подсъдимата приведена над дървата, което според съда косвено потвърждава твърденията, че подсъдимата е взела една цепеница от там – това се свързва с факта, че и в този момент подсъдимата била приведена над купчината дърва. На следващо място съдът отчита и показанията на св. Т.Т., който сочи, че видял как подсъдимата идва от къщата си „доста скоростно“ насочвайки се към тъжителя, като свидетелят не останал да види какво ще стане понеже мислил, че нищо няма да се случи, но след това чул как подсъдимата казва на висок тон „Сега ще ти кажа аз на теб“ и след това шум, а след това гласа на тъжителя който казвал „Абе жена върви си по пътя, не се занимавай с мен“. От показанията на тези двама свидетели съдът стига до извода, че действително подсъдимата първа е ударила тъжителя с цепеницата –св. С. не е видяла това, тъй като е видяла само края на инцидента, но св. Т. е чул заканителните думи на подсъдимата към тъжителя и увещанията на последния да го остави на мира. Това сочи, че именно подсъдимата е започнала първа да нанася удари на тъжителя. А такива удари несъмнено са нанесени на тъжителя, на което сочи и експертизата. И доколкото тези удари не са видени от св. С., то се налага изводът, че са нанесени преди това. Св. Д. Н., полицейски служител явил се на мястото, също е възприел нараняването на тъжителя, а също и съпругата на тъжителя /св. М. М. / и св. Н. Д. /живееща на семейни начала със сина на тъжителя/. С оглед на изложеното съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата се явява доказано. Тъжителят също е ударил подсъдимата /показанията на св. С. и заключението на експертизата/, но това е била негова реакция, следваща ударите нанесени му от подсъдимата. При тази си реакция тъжителят не е действал при самозащита, според съда, защото към този момент подсъдимата е била преустановила нанасянето на удари, поради което съдът намира, че и това ответно поведение на тъжителя е също крайно неправомерно. Факт е обаче, че именно подсъдимата първа е нанесла удари на тъжителя и с оглед на това съдът намира обвинението за доказано.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. Д.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 25.12.2016г. в с. Осенец , обл. Разград е причинила на Д.М. *** лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Подсъдимата е нанесла удари на пострадалия и му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Налице е явна причинна връзка между деянието на подсъдимата и констатираните от медицинската експертиза увреждания на пострадалия. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл –целенасочено. В случая от данните по делото се установява, че и тъжителят е причинил на подсъдимата лека телесна повреда, но изразяваща се в болка и страдание, поради което не може да се приложи института на реторсията, тъй като телесните повреди не са идентични.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимата очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата й е явно инцидентна, поради което й намира, че следва да й бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимата.

Частично основателен се явява предявеният от тъжителя граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания, причинено му е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди, подсъдимата следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 800 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата чу част до 3000 лв гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 100 лв за деловодни разноски. Също така подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалия направените от последния деловодни разноски.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: