МОТИВИ

към Присъда № 173 от 06.04.2017 г. постановена по НОХД № 166/2017 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е повдигнала обвинение срещу К.П.Ж., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, женен, осъждан

ЗА ТОВА, ЧЕ:

В периода от м.ноември 2012г. до м.януари 2015г. включително, в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, след като е осъден с решение № 55/28.02.2007г. по гр.дело № 1403/2006г. по описа на РС-гр.Разград, влязло в сила на 28.03.2007г., да издържа свои низходящи – малолетните си деца П.К.П. и М.К.П., родени на ***г., като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лева за всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител Т.М.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно:

-за периода от м.ноември 2012г. до м.октомври 2013г., в размер на 12 месечни вноски, на стойност 720 лева за детето П.К.П. и 12 месечни вноски, на стойност 720 лева за детето М.К.П., на обща стойност 1 440 лева и

-за периода от м.януари 2014г. до м.януари 2015г., в размер на 13 месечни вноски, на стойност 780 лева за детето П.К.П. и 13 месечни вноски, на стойност 780 лева за детето М.К.П., на обща стойност 1 560 лева, всичко на обща стойност 3 000 лева, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание РРП поддържа обвинението.

Поверениците на частните обвинители се присъединяват към изложеното от държавното обвинение. Самите частни обвинители не вземат становище.

Защитникът, моли за оправдателна присъда. Сочи че действително са събрани доказателства за неплащане на процесната издръжка от страна подсъдимия, но се акцентира, че това е в резултат на обективната невъзможност на подсъдимия да я заплаща. Сочи се че в хода на процеса подсъдимият изцяло е изплатил визираната в обвинението издръжка, поради което деянието представлява маловажен случай по см. на чл. 9, ал.2 НК.

Производството се разви в отсъствието на подсъдимия, на осн. 269, ал.3 НПК

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

От съвместното си съжителство обв.К.П.Ж. и св.Т.М.Г. имат две деца – П.К.П. и М.К.П., родени на ***г. През 2003г. родителите се разделили, като двете деца останали да живеят и да се отглеждат от майката.

С Решение № 55/28.02.2007г. по гр.дело № 1403/2006г. по описа на Районен съд-гр.Разград, влязло в сила на 28.03.2007г., обв. К.Ж. бил осъден да заплаща на децата си П.К.П. и М.К.П. месечна издръжка, в размер на 60 лева за всяко от децата, чрез тяхната майка и законна представителка – Т.М.Г..

В периода от м.ноември 2012г. до м.януари 2015г. включително, в гр.Разград, обвиняемият не изпълнил задължението си да заплаща ежемесечна издръжка на децата си П.К.П. и М.К.П., в размер на повече от две месечни вноски,като не е заплатил:

-за времето от м.ноември 2012г. до м.октомври 2013г. - 12 месечни вноски, на стойност 720 лева, за детето П.К.П. и 12 месечни вноски, на стойност 720 лева, за детето М.К.П., на обща стойност 1 440 лева.

С деянието си, при пряк умисъл, обв.К.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

- за времето от м.януари 2014г. до м.януари 2015г. включително - 13 месечни вноски, на стойност 780 лева, за детето П.К.П. и 13 месечни вноски, на стойност 780 лева, за детето М.К.П., на обща стойност 1 560 лева.

С деянието си, при пряк умисъл, обв.К.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Общата дължима от обвиняемия парична сума за издръжка на двете деца е в размер на 3 000 лева.

Видно от неоспорените заключения на съдебно-икономическите експертизи, които съдът кредитира като пълни, обосновани и компетентно изготвени, че :

За периода от 01.11.2012г. до 31.12.2016г. обв.К.Ж. е дължал общо по 50 месечни вноски за всяко едно от децата М. и П.,като общо дължимата от него сума за периода е в размер на 6 000 лева.

Към настоящият момент той е заплатил изцяло дължимата от него за посоченият период парична сума.

Установено е,че има закъснели плащания на вноските за месечна издръжка през два периода:

-м.ноември 2012г.-м.октомври 2013г., за който обвиняемият е дължал по 12 месечни вноски за всяко едно от децата, на обща стойност 1 440лева.Плащанията на дължимите от обвиняемия парични суми за този период са извършени посредством пощенски записи от 28.05.2014г. и от 29.08.2014г.

-м.януари 2014г.-м.януари 2015г., за който обвиняемият е дължал по 13 месечни вноски за всяко едно от децата,на обща стойност 1 560лева. Плащанията на дължимите от обвиняемия парични суми за този период са извършени посредством пощенски записи от 03.02.2015г. и от 23.02.2015г.

Общата парична сума за издръжка на двете деца за двата периода,в които е имало закъснение на плащанията е в размер на 3 000 лева.

Извършените от обв.К.П.Ж. деяния, са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Съгласно чл.82, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

С присъда №391/15.10.2008г. по НОХД№447/2008г. по описа на РС-гр.Разград,влязла в сила на 31.10.2008г.,обв.К.Ж. е признат за виновен за извършено от него,в периода от м.март 2007г. до м.април 2008г. престъпление по чл.183,ал.1 от НК по отношение на децата си М. и П..

С присъда №156/06.04.2010г. по НОХД№153/2010г. по описа на РС-гр.Разград,влязла в сила на 22.04.2010г.,обв.К.Ж. е признат за виновен за извършено от него,в периода от 01.05.2009г. до 31.12. 2009г. престъпление по чл.183,ал.4 във вр. с ал.1 от НК по отношение на децата си М. и П..

С присъда №353/15.06.2012г. по НОХД№396/2012г. по описа на РС-гр.Разград,влязла в сила на 03.07.2012г.,обв.К.Ж. е признат за виновен за извършено от него,в периода от 01.06.2011г. до 31.03. 2012г. престъпление по чл.183,ал.4 във вр. с ал.1 от НК по отношение на децата си М. и П..

Обв. К.Ж. има сключен брак със С. Г.Г.. От брака си с нея той има още две деца-Г.,родена на ***г. и М.,роден на ***г.

При така описаната фактическа обстановка, с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща процесните издръжки.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява задълженията си към децата си да заплаща месечните издръжки повече от 2 /два/ месеца, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, а именно, че ги лишава от средства за съществуване, и е искал тяхното настъпване.

Обвинението се доказва от: показанията на свидетелката Т.Г. дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК /л.38-39, 40-41, 46-47, 141-143, 144-145, 147-148 – от ДП/, показанията на св. А. Г., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК, документи, за изплатени пощенски записи /л.42-45, 146, 149-150 – от ДП /, съдебно-икономическа експертиза /л.235-242 – от ДП/, допълнителна съдебно-икономическа експертиза /л.246-251 – от ДП/, справка за съдимост /л.212-214 – от ДП/ и др.писмени доказателства.

По възражението на защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като неплащането на издръжката се дължи на обективна невъзможност на подсъдимия поради тежко имотно положение, както и по възражението, че са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал.2 НК.

Видно от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 86, том.5, рег. № 6751, дело 784/2012г. от 29.09.2012г. на нотариус Роска И., с рег. № 378 на НК /л. 26 ДП/, е че подсъдимият е продал недвижим имот, като заедно с другия съсобственик продавач е получил сумата от 9 900 лв., само по - малко от два месеца преди инкриминирания период.

Видно от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 119, том.4, рег. № 3249, дело 346 от 02.10.2012г. на нотариус Бойчо Костов, с рег. № 282 на НК /л. 24-25 ДП/, е че подсъдимият отново е продал недвижим имот, като заедно с другия съсобственик - продавач при равни права са получили сумата от 9 600 лв., месец преди инкриминирания период.

Видно от писмо от ДСП-Разград, е че подсъдимият не е регистриран в база данни на дирекцията, не е подавал молби-декларации и не е получавал социални помощи /л.32, 159 ДП/.

Видно от справка то НАП /л.74-82 ДП/, е че подсъдимият е реализирал трудови доходи.

Видно от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение е че трудовото правоотношение на подсъдимия е прекратено по взаимно съгласие /л.95-96 ДП/ - т.е. подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реализира трудови доходи.

Видно от писмо от дирекция Бюро по труда гр. Разград, е че подсъдимия няма регистрация в ДБТ гр. Разград /л. 58/.

Поради горното съдът счита, че неплащането на процесната издръжка не се дължи на обективна невъзможност поради липса на парични средства или имущество, а единствено на упорития умисъл на подсъдимия да не го стори, което оборва приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК за това му деяние. В този смисъл вж. и Решение № 228 от 23.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 627/2012 г., I н. о., НК

Следва да се изтъкне, че се касае за неплащане на издръжка, не на едно, а на две деца, и то за изключително дълъг срок –общо повече от две години. Според настоящия съдебен състав не може да се приеме че липсва обществена опасност на деянието или че обществената му опасност е явно незначителна. Факта, че в хода на наказателното производство процесната издръжка е изплатена, представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не води до приложение на чл. 9, ал.2 НК.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в съдебната практика, обективирана в Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК е посочено че: „Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции И. не е реализирала в продължение на близо седем години, през които не е плащала дължимата на детето си А. А. издръжка.

Посоченото и най-вече изключително дългия период на неплащане на дължимата издръжка, както и възприетите от инстанциите по фактите смекчаващи обстоятелства, обосновават извода за справедливост на наложеното на И. наказание. Добрите й характеристични данни, чистото й съдебно минало и здравословното й състояние са отчетни в достатъчна степен от въззивния съд. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не се сочат. През инкриминирания седемгодишен период подсъдимата не е предприела нещо, за да намери работа в друго населено място. Ето защо доводът, свързан с липсата на работни места в населеното място, в което живее И., не може да се противопостави на отговорността на родителя да издържа своите деца.“

По възражението на защитата, че не са настъпили други вредни последици за пострадалите.

Дори и да се приеме че не са настъпили други вредни последици за пострадалите, то отново не може да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, защото е неприложима при повторно извършване на същото престъпление. Така и Решение № 517 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 557/2008 г., III н. о., НК.

Относно наложеното наказание.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – дългият период през който не е плащал издръжката, както и предходните осъждания в т.ч. отново за пр. по чл. 183 НК, извън осъждането му обуславящо повторността.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства относно подсъдимия съдът отчете добрите характеристичн данни, заплащането на порцесната издръжка в хода на процеса, тежкото имотно положение и семейно положение.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът, на осн. чл. 13 КЗПЧОС наложи на подсъдимия по- лекото от двете алтернативно предвидени наказания в чл. 183, ал.1 НК, а именно наказанието ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни марки:

1. Наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки:

А/ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Б/ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ.

В/ БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото от 320 часа ГОДИШНО за срок от ТРИ ПОРЕДНИ ГОДИНИ,

и

2. Наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

С цел пълното репариране на вредите причинени на подсъдимия от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът не наложи мерките: ограничения в свободното придвижване; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; поправителен труд.

Ако не беше нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

По разноските.

На осн.чл. 189, ал. 3 във вр. с ал.1 НПК, подсъдимия бе осъден, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 109.94 лв. (сто и девет лева и 94 ст.) лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 60.00 лв. (шестдесет) лева за разноски в съдебното производство, както и сумата 5 лв. (пет) лева, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/