МОТИВИ към Присъда № 161/04.04.2017г.

по НОХД №197/2017г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х.А.М. ЕГН ********** за в това, че за времето от 03.02.2006 г. до 31.12.2015 г. в с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, в гр. Лозница, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – Експертно решение № 3601 от 23.12.2005 г. и Експертно решение № 2070 от 21.10.2008 г., на които е придаден вид че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложени към заявление с вх. № 2201/03.02.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № 2202/03.02.2006 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), приложени към молби-декларации с вх. №№ 683/26.04.2006 г.; 55/08.01.2007 г. и 69/30.04.2009 г., за отпускане на месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени средства), както и към заявление-декларация с вх. № Л-51/18.12.2013 г. за предоставяне на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г., представени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лозница до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лозница е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер 19830.60 лв. собственост на Национален осигурителен институт гр. София; парични средства представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени средства) в общ размер на 941.25 лв. собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и и една едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г. на стойност 67.00 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 20838.85 лв. с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер към минималния, след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ София с ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител Бисер Петков за сумата 11830,61 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2015г. до окончателното изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Х.А.М. е родена на *** ***, български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Х.А.М. ***. Липсата на реализирани от същата парични средства, я мотивирали да потърси начин да си осигури получаването на системни такива. Затова, в началото на месец декември 2005 г. тя се сдобила, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице с неистински официален документ - експертно решение № 3601 зае. № 224 от 23.12.2005г., на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград. В същото било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници”, била й определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 22.12.2005г., а срок на инвалидността - три години - до 01.12.2008г. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград на името на подсъдимата било образувано медицинско експертно досие (МЕД), към което освен горепосоченото ЕР, били приложени Протокол на медицинска комисия ЛКК от отделението по «Съдова хирургия» при МБАЛ-АД - гр. Русе и Етапна епикриза от същото отделение за заболяванията и лечението й. Видно от направената справка в информационната система на МБАЛ АД - гр. Русе подс. X. М. не е постъпвала за лечение в болничното заведение и съответно не са й издавани медицински документи от там.

Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са й издавали ЕР, на 03.02.2006г. подс. X. М. подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № МП-2201/03.02.2006г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-2202/03.02.2006г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. М.О.С.. Към двете заявления бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. X. М. има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто от 22.12.2005г. със срок на инвалидността - три години - до 01.12.2008г., първоначално в размер на 81.90 лева месечно и лична социална пенсия за инвалидност /със същия срок/, първоначално в размер на 17.33 лева месечно. С разпореждане № ********** от 24.02.2006 г. на ТП на НОИ - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимата, като общият им размер за изплащане бил в размер на 99.23 лева месечно.

След като изтекъл срокът на валидност на горепосоченото ЕР, подсъдимата отново се сдобила, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице с друг неистински официален документ - експертно решение № 2070 зае. № 180 от 21.10.2008г., на който също бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В същото било посочено, че обвиняемата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници”, била й определена 74 % ТНР, като този път срокът на инвалидността бил определен за пожизнен. Новото ЕР било изпратено по служебен път до ТП на НОИ - Разград, където било приложено към пенсионната преписка на подсъдимата, а размера на пенсиите бил актуализиран. По този начин за времето от 03.02.2006г. до 31.12.2015г. подс. X. М. получила от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 19 830.60 лева, представляваща изплатени пенсии, които й били изплащани по разплащателен картон в пощенска станция 7239 в с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград. С разпореждане № 2146-16-108/03.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Разград, считано от 01.01.2016 г., отпуснатите на подс. X. М. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

На 26.04.2006г. подс. X. М., в изпълнение на решението си системно да получава парични средства по неправомерен начин, подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 683/26.04.2006г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени средства пред Й. Л. М. /починала/ - социален работник в отдел „Хора с увреждания и социални услуги” при Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Лозница. В същата подс. X. М. декларирала, че притежава експертно решение № 3601 зас. № 224 от 23.12.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложила. Като се запознала със същите, М. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, подс. X. М. има право да получи исканите месечни добавки за социална интеграция, както следва: за транспортни услуги в размер на 8,25 лева месечно и за диетично хранене и лекарствени продукти - в същия размер, или общо 16,50 лв. месечно считано от 01.04.2006 г. Впоследствие със заповед № 683/03.05.2006 г. на Директора на ДСП - Лозница горепосочените добавки били отпуснати, а сумите били изплащани по банкова сметка, ***. X. М.. По този начин за времето от 01.04.2006г. до 31.12.2006 г. подс. X. М. *** парична сума в размер на 148.50 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки, посочени по-горе.

На 08.01.2007 г. подс. X. М., отново в изпълнение на взетото решение, подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 55/08.01.2007г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги пред св. И.М.А. - социален работник в отдел „ХУСУ” при Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Лозница. В същата подс. X. М. декларирала, че притежава експертно решение № 3601 зас. № 224 от 23.12.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложила. Като се запознал със същите, св. А. преценил, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативната разпоредба на чл. 25 от ППЗИХУ, подс. X. М. има право да получи исканата месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 8.25 лева месечно. Впоследствие със заповед № 55/01.02.2007г. на Директора на ДСП - Лозница горепосочената добавка била отпусната, а сумите били изплащани по банкова сметка, ***. X. М.. По този начин за времето от 01.01.2007г. до 31.12.2008 г. подс. X. М. *** парична сума в размер на 198.00 лева, представляваща изплатена интеграционна добавка за транспортни услуги.

На 07.05.2009 г. подс. X. М. /отново в изпълнение на взетото решение/, подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 69/07.05.2009г. за отпускане на такава - за транспортни услуги пред св. Г.М.К. - социален работник в отдел „ХУСУ”, ДСП - гр. Лозница. В същата подс. X. М. декларирала, че притежава експертно решение № 2070 от 21.10.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложила. Като се запознала със същите, св. К. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативната разпоредба на чл. 25 от ППЗИХУ, подс. X. М. има право да получи исканата месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева месечно, считано от 01.04.2009г. Впоследствие със заповед № 69/07.05.2009г. на Директора на ДСП - Лозница горепосочената добавка била отпусната, а сумите били изплащани по банкова сметка, ***. X. М.. По този начин за времето от 01.04.2009 г. до 30.04.2014 г. подс. X. М. *** парична сума в размер на 594.75 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки за транспортни услуги.

На 18.12.2013г. подс. Х. М. подала заявление-декларация с вх. № Л-51/18.12.2013г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014г. до Директора на ДСП - гр. Лозница чрез св. Р.Б.М.. В същата подс. X. М. декларирала, че притежава лек автомобил и приложила неистинското експертно решение № 2070 от 21.10.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, както и др. документи. Като се запознал със същите, св. Р. М. преценил, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. X. М. има право да получи исканият винетен стикер, поради което я включил в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. X. М. лично получила винетния стикер на стойност 67.00 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза е видно, че:

Подписите, положени в графите «председател» и «членове» в ЕР № 3601/23.12.2005г. не са изпълнени съответно от П.И.И., В.К.Ш. и Р.Д.Д.. Подписът, положен на позиция № 5 в ЕР № 3601/23.12.2005г. е изпълнен от Я.С.П..

Подписът, положен в графа «получих решението» в ЕР № 3601/23.12.2005г. не е изпълнен от Х.А.М..

Подписите, положени в графите «председател» и «членове» в ЕР № 2070/21.10.2008г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б.Г.Б. и И.М.Н..

Отпечатъците от печат в ЕР № 3601/23.12.2005г. и в ЕР № 2070/21.10.2008г. вероятно са положени с печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-Разград.

Подписите за «Заявител» в заявления с вх.№ МП-2201/03.02.2006г. и заявление с вх.№ МП-2202/03.02.2006г. са изпълнени от Х.А.М..

Подписите за «декларатор» в молби-декларации с вх.№ 55/08.01.2007г., вх.№ 69/30.04.2009г. и в заявление-декларация с вх.№ 51/18.12.2013г. не са изпълнени от Х.А.М..

От заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че: подс. Х.А.М., ЕГН ********** *** за периода от 22.12.2005г. до 31.12.2015г. е получила от РУСО-гр.Разград изплатени пенсии в размер на 19830.60 лева, от Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, за периода 01.04.2006г. до 30.04.2014г. месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене в размер на 941.25 лева и безплатна едногодишна винетка за 2014г. в размер на 67.00 лева.

Преди даване ход на делото подсъдимата Мехмедова е внесла по банков път по сметка на ДСП - Разград сумата 941,25лв., както и сумата 67,00лв., представляваща стойността на годишен винетен стикер за 2014г., а по сметка на НОИ – София / ТП на НОИ – Разград/ сумата 8000,00лв.

Подс. М. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 3601 от 23.12.2005 г. и Експертно решение № 2070 от 21.10.2008 г., на които е придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, молба № 683/26.04.2006г., молба-декларация вх.№ 55/06.01.2007г., молба-декларация № 69/30.04.2009г., заявление-декларация вх.№ Л- 51/18.12.2013г., заявление №2201/03.02.2006г., заявление №2202/03.02.2006г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, заключението на вещото лице по назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза, от показанията на свидетелите С.И., С.В., Д.Й., Я.П., Р.М., Ир.Н., И.А., Б.Б., В.Ш., Р.Д., Пл.И., М.М., Г.К., М.С..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна – в периода от 03.02.2006г. до 31.12.2015г. в с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, в гр. Лозница, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – Експертно решение № 3601 от 23.12.2005 г. и Експертно решение № 2070 от 21.10.2008 г., на които е придаден вид че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложени към заявление с вх. № 2201/03.02.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № 2202/03.02.2006 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), приложени към молби-декларации с вх. №№ 683/26.04.2006 г.; 55/08.01.2007 г. и 69/30.04.2009 г., за отпускане на месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени средства), както и към заявление-декларация с вх. № Л-51/18.12.2013 г. за предоставяне на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г., представени чрез служители на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лозница до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лозница е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер 19830.60 лв. собственост на Национален осигурителен институт гр. София; парични средства представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени средства) в общ размер на 941.25 лв. собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и и една едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г. на стойност 67.00 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, всичко на обща стойност 20838.85 лв. с намерение да го присвои.

Подс. М. лично се е ползвала от неистински официални документи – процесните Експертни решения, на които е придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. не беше представила експертните решения, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 20838,85 лв. преминали във фактическата власт на подс. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата М., не са налице основанията за определяне на наказанието в условията на чл.55, ал.1 от НК, предвид относително значителната сума, предмет на престъпното посегателство, както и продължителният период от време през който е извършвано. Все пак съдът като съобрази възрастта на подсъдимата, чистото съдебно минало, факта на възстановяване на макар и малка част от причинените с престъплението имуществени вреди, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието, поради което наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и определи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 11830.60 от НОИ София с ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител Бисер Петков, е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимата Х.А.М., ЕГН ********** да заплати на НОИ – София, ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от Б. Х. П. управител, сумата 11830.60 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2015г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът постанови : оригинали на:

- Заповед молба № 683/26.04.2006 г., молба-декларация вх. № 55/06.01.2007 г., молба-декларация 68/30.04.3009 г., заявление-декларация вх. № Л-51/18.12.2013 г. – предоставени от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ДСП Разград.

- Заявление № 2201/03.02.2006 г., заявление № 2202/03.02.2006 г. – представени от ТП на НОИ гр. Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград.

- Медицинско експертно досие на Х. М. – приложено в отделна папка, представено от РЗИ гр. Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на РЗИ Разград.

- Експертно решение № 3601 от 23.12.2005 г. и Експертно решение № 2070 от 21.10.2008 г. на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК се отнемат в полза на държавата и следва да останат приложени по делото.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 315.71 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 493.23 лв. разноски в съдебното производство, от които 473.23 лв. държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: