МОТИВИ към решение № 180/10.04.2017г., постановено по АНД №205/2017г. на РРС

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство с нарушители: Я.П.С. и Р.Й.С., в който се сочи, че на 12.03.2017 г. около 19,00 часа в гр.Разград на ул.”Странджа” пред № ***, Я.С. влиза в пререкание с Ц. К.. Втората взема ключовите от управлявания от първата лек автомобил-джип. Я. дърпа Ц. за косата, събаря я на земята и й нанася удари. На помощ на майка си се отзовава 15 годишната Г. Р. С.. Р.Й.С. се опитва да ги разтърве-дърпа дъщеря си Г. за ухото и я събаря на земята.

Нарушителката Я.С. дава обяснения, като не отрича, че е дръпнала за косата Ц. К., след като тя е взела ключовете от джипа, с който отишли двете с дъщеря си Г. пред дома на Р., нейн бивш съпруг и съжителник. Твърди, че тогава се намесва Р.С., който е започнал да я души и да я удря. Детето Г. се опитва да спре баща си, но той я хваща за ухото и детето пада на земята. Отрича да е отправяла обидни думи по адрес на Ц..

Нарушителят Р.С. дава обяснения, в които заявява, че Я., слизайки от джипа е започнала да обижда самия него и сегашната му съжителтица Ц. К. с думите”мухльо”, „педераст”, „курво” и „мършо”, че Я. е хванала за косата Ц. и я дръпнала силно, при което тя паднала по гръб на земята и си ударила главата, че той се опитал да разтърве двете жени за да не се бият, че Я. се е спънала и паднала на земята, но не отрича,че е хванал дъщеря си Г. за ухото и тя се дръпнала.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Двамата нарушители са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 07.07.2001 г.е прекратен с влязло в сила решение на 06.06.2006г. От брака си имат дете Г., спрямо което родителските права са предоставени на майката. Независимо развода бившите съпрузи са продължили да живеят съвместно до 14.10.2016 г. По време на съвместното съжителство им се ражда второ дете-Р., в момента на четири години. След раздялата Р.С. заживява на семейни начала със Ц. К., а Я.С. заживява с лицето А. С., бивш съпруг на Ц..

На 12.03.2017г. Р.С. се обажда по телефона на дъщеря си Г., като е пожелал да се видят и да разговарят. Около 19 часа на същата дата детето Г. отива заедно с майка си Я. с джип, предоставен за ползване на А. С. от майката на Ц., пред дома на Р.С. ***. Детето звънва по телефона на баща си, че е отпред пред дома му. Бащата излиза отпред, придружен от съжителницата си Ц.. Вижда, че детето Г. е слязла от джипа, като вижда Ц., от джипа слиза и Я., която започва да обижда и двамата на висок глас. Ц. грабва ключовете от джипа, Я. я дърпа за косата и тя пада на земята. Намесва се Р., удря Я., която също пада на земята. Детето Г. се опитва да спре баща си, за да не удря майка й, но бащата я хваща за ухото, Г. се дръпва и също пада. През това време Ц. успява да се обади на телефон 112 и виждайки приближаването на полицейския автомобил всички преустановяват разправията. Свидетели на инцидента стават 11 годишното дете на Ц., което е наблюдавало през прозореца на терасата, през прозореца са гледали и наблюдавали и други съседи: далия обяснения К. В. Р. и съсед на име К.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на административното производство гласни доказателствени средства, съпоставяйки ги с обясненията на двамата нарушители, дадени в съдебно заседание.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си двамата Я. и Р. С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в употреба на псувни и неприлични изрази от страна на жената, нанасяне на удари от страна на мъжа. Деянието е извършено на публично място – на улицата в жилищен квартал на града, в присъствието на непълнолетни лица. С посочените по-горе действия и двамата са осъществили състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението им се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същите изразяват пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на нарушителите е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя ангажиране на административната отговорност на двамата нарушители по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че и двамата нарушители с поведението са допринесли за настъпване на инцидента, и двамата като родители не са осигурили спокойна и провокираща обстановка за провеждане на среща между баща и дъщеря. От друга, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе пред вид и поведението на Ц. К., която е държала да присъства на срещата и е грабнала ключовете от превозното средство, с което Я.С. и дъщерята Г. са дошли пред дома на Р.С.. Така при относителна равностойност на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи второто от алтернативно предвидените наказания в указа-„глоба” в размер на 200 лева за всеки един от нарушителите.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: