В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети март, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1749 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два иска: първият- на основание чл. 286 и сл. от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД с цена 7 980 лева.; втория- по чл. 86 от ЗЗД с цена 1 214,58 лева.

Ищецът- “Домремонтстрой-99”ЕООД- гр.Силистра, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - община Цар Калоян, да му заплати сумата от 7 980 лева, представляваща стойността по фактура № 469/17.12.2014 г., издадена въз основа на договор за упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол № 38 от 09.06.2014 г. за обект „Разширение на СОУ ”Христо Ботев” гр.Цар Калоян и сумата 1 214,58 лева изтекла лихва за забава за периода от 18.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба - 16.06.2016 г. Ищецът претендира още законна лихва върху главницата и разноски по делото.

Ответникът оспорва иска, настоява за отхвърлянето му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмения си отговор заявява, че договора за консултантска услуга, по който ищецът е изпълнител, е обвързан със стойността на изпълнените СМР на обекта по договор № 53/02.07.2014 г., сключен между община Цар Калоян и ЕТ”Гарант-Т.К-П. П.”. По този договор изпълнените СМР, съгласно издадената от ЕТ фактура са на стойност 224 518 лева и на ищеца по договора за строителен контрол се полагат 2 435,03 лева, а не фактурираните 7 980 лева. Оспорва и втория иск относно търсената изтекла лихва за забава. Също претендира разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Страните по делото са сключили договор за консултантска услуга „Упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол” на обект „Разширение на СОУ ”Христо Ботев” гр. Цар Калоян” № 38/09.06.2014 г. На същата дата те сключват и втори идентичен договор № 39 относно обект „Изграждане на спортен център гр. Цар Калоян”. По двата договора ищцовото дружество е „изпълнител” и като такъв по всеки договор е издал две фактури съответно № 469/17.12.2014 г. на стойност 7980 лева и № 468/15.12.2014 г. на стойност 7980 лева. И двете фактури са издадени на основание чл.3 ал.2 т.2 от всеки договор и представляват междинно плащане от 70% на изцяло договореното възнаграждение в размер на 11 400 лева с ДДС.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която депозира заключение, видно от което и двете фактури са осчетоводени и от двете страни по делото, като ищецът като данъчно задължен по ЗДДС е внесъл дължимия ДДС по всяка от тях. Съгласно заключението, а видно и от представените два договора, възнаграждението на изпълнителя е в зависимост от изпълнените СМР на двата обекта. По договор № 38 изпълнените СМР са на стойност 224 518,03 лева и следващото се междинно възнаграждение по чл. 3, ал. 2, т. 2 е в размер на 2 435,04 лева с ДДС. По договор №39 изпълнените СМР са на стойност 2 466 966,23 лева с ДДС и следващото се възнаграждение за договорената консултантска услуга е на стойност 5 315,82 лева. Независимо това с преводно нареждане от 04.02.2015 г. ответникът е платил на ищеца цялата стойност по фактура №468/15.12.2014 г. в размер на 7 980 лева.

Предмет на настоящия иск е сумата по фактура №469/17.12.2014г., издадена по договор №38 за обект „Разширение на СОУ ”Христо Ботев”.

Съдът възприе изцяло заключението на вещото лице, като компетентно и точно извършено и въз основа на до тук изложеното намира от правна страна следното: Относно първия предявен иск. Категорично се установи, че следващото се възнаграждение на ищеца, съгласно сключения договор е в размер на 2 435,04 лева с ДДС. Неправилно същият е изготвил и издал фактура на стойност 7 980 лева и независимо осчетоводяването на същата при ответника, то той не дължи повече от договореното и повече от реално свършената от изпълнителя работа. Това е така пред вид основния принцип на българското гражданско право-недопускане на неоснователно обогатяване. Неоснователно ищецът твърди позовавайки се на чл. 301 от ТЗ, че приемайки и осчетоводявайки процесната фактура ответникът се е съгласил с промяна на договорените цени и плащания в раздел ІІІ от договора. Налице е писмен договор и неговото изменение може да стане само писмено. Затова първия иск следва да бъде уважен за сумата 2 435,04 лева с вкл.ДДС.

Относно иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение т.н. законна мораторна лихва. Втория иск съдът счита за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. До настоящия момент, вземането по договор № 38 е неизискуемо и неликвидно, ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за това, още повече, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, а по делото не се представиха и събраха доказателства, че ищецът е канил ответника да плати. Ответникът е изпаднал в забава след постъпване на исковата молба в съда, затова той дължи законна лихва върху самата от 2 435,04 лева, считано от 17.06.2016 г. до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца на направените от него разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска. Видно от представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК същите са в размер на 1 879,20 лева, от тях ответника дължи съобразно изхода на процеса 497,68 лева.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Съдът определя възнаграждението на юрисконсулта на ответника в размер на 200 лева-чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, или направените от ответника разноски по делото са в общ размер на 450 лева-200 лева юрисконсултско възнаграждение +250 лева платен депозит за вещо лице. Дължимите от ищеца разноски, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска са в размер на 162,11 лева.

Пред вид изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЦАР КАЛОЯН с ЕИК-*** с административен адрес: гр. Цар Калоян, обл. Разград, пл. ”Демокрация” № *** да заплати на “ДОМРЕМОНТСТРОЙ-99” ЕООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. ”Добрич” № *** сумата от 2 435,04 лева, дължима на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от договор № 38/09.06.2014 г. за консултантска услуга „Упражняване на строителен надзор и инвестиционен контрол” на обект:”Разширение на СОУ ”Христо Ботев” гр. Цар Калоян”, ведно със законна лихва, считано от 17.06.2016г. до окончателното плащане, както и 497,68 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 7 980 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД в размер от 1 214,58 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА“ДОМРЕМОНТСТРОЙ-99” ЕООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. ”Добрич” № *** да заплати на ОБЩИНА ЦАР КАЛОЯН с ЕИК-*** с административен адрес: гр. Цар Калоян, обл. Разград, пл. ”Демокрация” № *** разноски по делото в размер на 162,11 лева, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: