Р Е Ш Е Н И Е

№ 87, 13.04.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1751 по описа за 2016г. на РРС:

Искът е с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 във вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от А.М.Т., Н.Х.М. и М.Х.Т., с която молят съда да приеме за установено, че сключеният между тях и ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен, като симулативен, като действителната воля на страните е била да прикрият дарение, за което има издаден от тях контра летер, подписан от страните по договора –а покупко-продажба. Всички страни, с изключение на втората ответница са кръвни роднини. Ищците са съответно баба, леля и баща на първия ответник, който към момента на изповядването на покупко-продажбата е бил в брак с втората ответница. Впоследствие бракът е прекратен. В началото на м.август 2016г. ответницата е предявила иск за делба с ответника, в който като СИО е описан процесният имот. Образувано е гр.д.№1524/16г. на РРС. В срока за отговор отв.М.Т. оспорва иска, като твърди, че недвижимият имот не е СИО, тъй като в действителност в му е дарен. Твърди наличието на симулация. Иска спиране на делбата до произнасянето на съда относно симулацията. Ищците се позовават на направеното признание на иска от страна на отв.М.Т.. Позовават се и на наличието на непълно обратно писмо, подписано от всички участници в нотариалното производство, в присъствието на свидетеля Ибрямов, след изповядване на продажбата на сделката, още на същата дата. Ищците твърдят относителна симулация, като твърдят, че между тях и ответниците действа договор за дарение, а не са покупко-продажба. Ищците твърдят, че при симулативните сделки има интелектуална и материална симулация, като двете може да не съвпаднат по време. Дори и да се приеме, че ищцата А.Т. не е подписала обратното писмо, то с потвърждаването на действията на процесуалния си представител, тя на практика е сторила това /материална симулация/.

Отв.М.М.Т. признава иска, като твърди че действително е налице един привиден нищожен договор за покупко-продажба, прикриващ договор за дарение.

Отв. Ф.М.М. оспорва иска, като твърди, че обратното писмо е нищожно, като противоречащо на закона. Твърди, че по време на изповядването на сделката със съпруга си не са били в лоши отношения и тя е знаела за сделката. Оспорва обратното писмо като твърди, че то няма действие спрямо нея тъй като същото се отнася за факт, който е общ за съпрузите и следва да е налице обратен документ и по отношение на нея, макар и да не е страна по договора. Оспорва съдържанието на обратното писмо и иска откриване на производство по оспорване на истинността му, по отношение на това къде, кога и от кои лица е съставен. С оглед направеното оспорване на авторството на документа на ищците е предоставена възможност да заявят дали ще се ползват от обратното писмо, като им е указано, че носят доказателствената тежест относно авторството, но не е открито производство по чл.193 ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Всички страни, с изключение на втората ответница са кръвни роднини. Ищците са съответно баба, леля и баща на първия ответник, който към момента на изповядването на покупко-продажбата е бил в брак с втората ответница. Впоследствие бракът между ответниците е бил прекратен с решение №212/04.07.16г. по бр.д.№544/16г. на РРС. На 06.04.15г. ищците са продали на първия ответник собствените си ид.ч. от поземлен имот с кад.№184 вкв.54 по плана на с.Езерче, с номер по предходен план II-184, ведно с построените в имота сгради за сумата от 4000лв., която сума е напълно изплатена от купувача. Ищците представят обратно писмо, подписано от тях и ответника на същата дата, като твърдят, че това е станало след изповядването на сделката, в едно барче в гр.Разград, близо до кантората на адв.К.. По делото е разпитан И.И., който е посочен и като свидетел на подписването на обратното писмо. Същият твърди, че е закарал А., съседа на М. и още един човек на нотариус в гр.Разград за да прехвърлят къщата в с.Езерче, в която живее М.. Бабата искала да продаде къщата. Тъй като нямали документ за собственост, първо минали свидетелите, а след това и сделката. След като излезли от нотариуса, двамата с М. отишли в кантората на адв.К. за да вземат документа, който по-късно бил подписан в барчето. Според свидетеля на едната маса седели тримата ищци и ответника, а на другата маса останалите. Свидетелят бил на втората маса. Видял, че на първата маса си приказвали и след това подписали документа, който преди това взели от адв.К.. Свидетелят твърди, че баба А. не знае български, но знаела че дарява на М. ***. Свидетелят твърди, че подписът му на обратното писмо е положен от него в барчето. За това, че къщата е дарена, а не продадена знаел дори и брата на свидетеля.

По делото като свидетели са разпитани и родителите на ответницата, които твърдят, че зетя и дъщеря им купили къщата от баба А. за 4000лв., които имали спестени. Зетя ходил на нотариус в Разград да купи къщата, като бабата трябвало да живее в къщата докато е жива. Според св.Е.Ю. баба А. все казвала „децата вече си имат къща“. Никога не е казвала, че подарява къщата. Според свидетелката дъщеря й не отишла за сделката тъй като родила със секцио. Св.М. Ю. твърди, че първо зет му се похвалил, че купил къщата за 4000лв. След това започнали проблемите между дъщеря му и зет му. Причината за това била любовницата, която имал зет му.

По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, която установява чии са подписите положени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №140/06.04.15г., в обратно писмо от същата дата и в адвокатско пълномощно от 12.09.16г. Вещото лице е категорично, че подписите в нотариалния акт са положени от А.Т., Н.М. и М.Т.. Подписът на А.Т. в обратното писмо и в адвокатското пълномощно не е положен от нея. Подписите на Н.М. и М.Т. в обратното писмо и в адвокатското пълномощно са положели от тях. Според вещото лице не е възможно в един и същи ден ищцата А.Т. да е положила подпис пред нотариус с иска степен на обработеност и структурна сложност, а след това да положи подпис в обратното писмо с по-висока степен на обработеност и структурна сложност.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявен е иск за установяване на нищожността на привиден договор за покупко-продажба по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и по чл.17 ал.1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация. Ищците твърдят, че сключеният между тях и ответника договор за покупко-продажба е нищожен, тъй като не са желаели да бъдат обвързани от настъпващите с него последици. Тази нищожна покупко-продажба в действителност прикрива договор за дарение, сключен между страните.

Привидността на договора за продажба и действителността на прикритото съглашение е било установено с нарочно съставения за целта документ „обратно писмо” по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК. С него  напълно е разкрита, както относителната симулация, така и съдържанието на прикритата сделка, но само по отношение на продавачите Н.Х.М. и М.Х.Т.. От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че ищцата А.Т. не е подписала обратното писмо, като липсва нейна воля за симулацията. Разпитаният свидетел И. твърди, че е бил на съседна маса, когато страните са подписвали обратното писмо, като реално не е чувал какво си говорят страните. Същият свидетел твърди, че обратното писмо е било написано на български език, какъвто баба А. не владее. Ето защо в тази част /относно авторството на А.Т./ съдът, не кредитира обратното писмо. Предвид липсата на изрично определение на съда за откриване на производство са оспорване истинността /авторството/ на обратното писмо по чл.193 ал.2 ГПК, съдът не може да се произнесе по истинността му, но няма пречка да изложи мотиви дали кредитира същото, респ. в кои части и по отношение на кои лица. Предвид събраните доказателства, съдът не кредитира обратното писмо единствено по отношение на авторството от страна на А.Т.. По отношение на другите лица съдът приема, че е налице подписан от авторите си частен диспозитивен документ.

В обратното писмо страните по сделката са посочили изрично, че не са броени пари по сделката и не желаят последиците на договор за продажба, а на такъв за дарение. Обратното писмо е действително и съдържа всички необходими елементи за това. Доколкото ответницата Ф.М. не е била страна по сделката, тя не е страна и по разпоредителния документ – пълен обратен документ „обратно писмо” и не е следвало да участва в него. Затова, оплакванията й в тази връзка са несъстоятелни. За разкриването на симулацияна принципно е без значение времето на съставяне на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката- преди, след или заедно с явния договор. В тази насока са ирелевантни възраженията на ответницата, относно липсата на достоверна дата на обратното писмо, която съобразно разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК следва да се приеме за датата на представяне на документа по настоящото дело./в тази насока е решение №763/04.02.2011г. по гр.д. № 356/2010 г. на  ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда чл.290 от ГПК/. За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на втория и третия ищци и първия ответник е налице достоверна дата-06.04.15г.

Обратното писмо е диспозитивен документ и в случая съдържа изявленията на двама от продавачите и купувача по договора /на втория и третия ищци и първия ответник/ относно всички елементи от фактическия състав на прикрития договор, като напълно го доказва и заедно с това напълно доказва привидността на явната сделка. Именно, защото обратното писмо е нарочно съставен за разкриване на привидността диспозитивен документ, изявленията на страните в него са действителните такива и разкриват привидноста на изявленията в договора за продажба.

Като страна по договора за покупко –продажба е участвал само единия съпруг - първия ответник по делото и затова бившата му вече съпруга – втори ответник по делото няма собствено придобивно основание, а следва това на съпругът по силата на съпружеската имуществена общност. В случая е установено по делото, че ответниците са бивши съпрузи, както и че по повод развода им са обсъждани имуществени отношения касаещи и процесната сделка. Имайки предвид това, следва да се приеме, че прикритата сделка е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг и затова съпругата има качеството на трето лице и може да оспорва с всички доказателствени средства симулацията. Във връзка с това оспорване са изслушани и двамата свидетели на ответницата. Извън обстоятелството, че като нейни родители са заинтересовани от изхода на делото, тези свидетели изобщо не доказват факта на плащането на цената по договора за продажба, а показанията им за събрани пари от работа и ходене при нотариус за дарението, не са конкретни и не почиват на директно и непосредствено възприети факти. Т.е. оспорването не е било проведено успешно от ответницата и предвид пълният обратен документ, относителната симулация на привидната сделка и действителността на прикрития договор са доказани по делото.

Разноски се претендират както от ищците, така и от ответницата. Ищците са направили разноски в размер на 316.88лв., а ответницата 530лв. Съобразно уважената част, респ. отхвърлената част, страните имат право на разноски. Ищците имат право на разноски в размер на 150.65лв., а ответницата в размер на 353.32лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения договор за покупко-продажба между Н.Х.М., ЕГН ********** ***, М.Х.Т.,*** в качеството на продавачи на собствените си по 1/6 ид.ч. и М.М.Т., ЕГН ********** ***, като купувач на тези 2/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 27156.501.185 по КККР на с.Езерче, с административен адрес с.Езерче, *******, с площ от 630кв.м. по нотариален акт, и с площ от 658кв.м. по скица, при граници на имота: 27156.501.193, 27156.501.192, 27156.501.186, 27156.501.495, 27156.501.184, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.501.185.1 със застроена площ от 55кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.2 с площ от 39кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.3 с площ от 25кв.м., по нотариален акт за покупко-продажба №140 т.1 рег.№651 д.90/06.04.15г. на нотариус Б. К. при РРС, като привиден.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД по отношение на 4/6 ид.ч. от имота, собственост на А.Т. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключеният договор за дарение между Н.Х.М., ЕГН********** ***, М.Х.Т.,*** в качеството на дарители на собствените си по 1/6 идеални части и М.М.Т., ЕГН ********** *** като надарен с тези 2/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 27156.501.185 по КККР, с административен адрес с.Езерче, ******, с площ от 630кв.м. по нотариален акт, и с площ от 658кв.м. по скица, при граници на имота: 27156.501.193, 27156.501.192, 27156.501.186, 27156.501.495, 27156.501.184, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27156.501.185.1 със застроена площ от 55кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.2 с площ от 39кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 27156.501.185.3 с площ от 25кв.м., по нотариален акт за покупко-продажба №140 т.1 рег.№651 д.90/06.04.15г. на нотариус Бойчо Костов при РРС, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.17 ал.1 ЗЗД по отношение на 4/6 ид.ч. от имота, собственост на А.Т. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА Ф.М.М. да заплати на А.М. Т., Н.Х.М. и М.Х.Т. сумата от 150.65лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА А.М. Т., Н.Х.М. и М.Х.Т. да заплатят на Ф.М.М. сумата от 353.32лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: