Р Е Ш Е Н И Е

№ 79, 05.04.2017г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На десети март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 2004 по описа за 2016г.

Предявени са искове по чл.200 КТ.

Депозирана е искова молба от Ф.И.Х. против Областта администрация-Област Разград, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1628.28лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 23371.72лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна от него трудова злополука, считано от датата на увредата и разноските по делото. Твърди, че е бил в трудовоправни отношения с ответника от 14.06.2014г. На 27.06.14г. по време и по повод изпълнение на служебните си задължения е получил фрактура бинкондилие табия синистре, или счупване на големия пищял на левия крак. Твърди, че по време на злополуката и след това е търпял множество интензивни болки и страдания, вкл. и в резултат на неадекватното поведение на кмета на с.Б.. Наложила се е сложна операция в гр.Русе, с поставяне на скъпоструващи импланти. След операцията е бил обездвижен, а след това се е налагало да ходи с патерици и с придружител. Всичко това допълнително се е отразило на психиката на ищеца. Настъпилата злополука е обявена за трудова. Ищецът има искане за разпит на свидетели, назначаване на СМЕ и прилагане на адм.дела. Представя съдебни решения, епикриза, решение на ТЕЛК, фактури с касови бонове, рецептурни бланки за лекарства, болнични листи, касови бонове.

Ответникът Областна администрация на Област Разград оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Ищецът е бил назначен на длъжност „пазач-сътрудник по опазване на обществения ред“ по Национална програма „Сигурност“ за срок от 8 месеца и място на работа с.Б.. Възлагането на конкретните задачи е ставало от ръководителя на длъжността-кмета на с.Б.. Областния управител е делегирал част от правомощията си изпълнение от общинската администрация, респ. кметовете на кметства. Със заповед № 569/17.06.14г. кметът на Община-Кубрат е определил кметовете на кметства да изпълняват всички права и задължения в т.4.6, т.4.7 и т.4.8 от подписаното между Общината и Областния управител споразумение по НП“Сигурност“. На 27.06.14г. ищецът се е явил на работа в 08ч., подписал се е подписал в книгата за инструктаж. Към 16ч. кметът се е обадил на ищеца да съдейства при отстраняването на клони на дърво, вплели се в ел.проводници в резултат на минала буря. Ищецът не се е противопоставил на задачата. Кметът му предоставил моторен трион, а съсед-алуминиева стълба. Кметът като пряк ръководител е допуснал ищецът да извършва работа с моторен трион, без да е правоспособен и обучен, инструктиран и екипиран за такъв вид дейност. По този начин кметът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ответникът оспорва предоставените платежни документи-разходи за лечение, тъй като от тях не може да се установи за какво са направени. Според ответника съгласно чл.200 ал.1 КТ той отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника. Ищецът е с 34% трайна неработоспособност до 01.07.2017г.

Ответникът оспорва и размера на обезщетенията, като счита същия за неоснователно завишен. Според ответника делегирането на правомощия на кмета на Община-Кубрат по организацията и контрола на изпълнение на НП“Сигурност“ го освобождава от отговорността по чл.200 КТ. Ответникът счита, че е налице съпричиняване както от страна на ищеца, който знаейки, че страда от хипертрофична болест е приел да изпълни задачата. Също така е проявил груба небрежност. Бившия кмет на с.Б. от своя страна е поставил задача без да проведе инструктаж и да предостави лични предпазни средства на ищеца. Предвид на това в условията на евентуалност счита, че ако неговата отговорност не отпадне, то следва да бъде намалена. Оспорва и направените от ищеца разноски за лечение.

Има искане за привличане на трети лица-помагачи: Община Кубрат и И.М.А., в качеството си на бивш кмет на с.Б., явяващ се пряк ръководител на ищеца. Ответникът обосновава наличието на интерес с факта, че Община Кубрат в качеството си на партньор, носи отговорност за свои действия/бездействия, както и за действия/бездействия на лицата, на които е възложила изпълнението на задълженията си по споразумението, в резултат на които е възникнала злополуката. Има искане по чл.176 ГПК. Представя писмени доказателства-договор, възражение, споразумение, заповед, длъжностна характеристика, служебна бележка. Има искане за назначаване на СМЕ.

Третото лице-помагач на страната на ответника Община-Кубрат оспорва исковете, като твърди че не е осъществен състава на чл.200 КТ тъй като не е установено наличието на трудово провоотношение между страните и трудова злополука възникнала по време на действие на трудовото правоотношение. Съгласно чл.200 КТ при трудова злополука причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт работодателят отговаря имуществено независимо дали негов работник има вина за това. Третото лице твърди наличието на съпричиняване от страна на ищеца, който е знаел за здравословното си състояние и е приел задачата. Общината като партньор по споразумението е изпълнила всичките си задължения и кмета е издал заповед. Оспорва претенциите по размер, като твърди че същите са необосновано завишени.

Третото лице-помагач на страната на ответника И.М.А., в качеството си на бивш кмет на с.Б., явяващ се пряк ръководител на ищеца счита, че иска прямо него е недопустим, тъй като не може да бъде привлечен като трето-лице помагач, поради липса на интерес. Твърди, че е действал в качеството си на кмет, а не в лично качество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда, приема за установено от фактическа страна следното: На 19.05.2014г. между Агенцията по заетостта и Областна администрация Разград е сключен договор по национална програма „Сигурност“№70802201411019, по силата на който възложителя предоставя на работодателя средства от Държавния бюджет за всяко посочено от възложителя безработно лице, наето по трудов договор, на пълно работно време, за срок от 8 месеца на длъжност „пазач-сътрудник по опазване на обществения ред“. На 13.06.14г. между Областна администрация Разград и Община Кубрат е сключено споразумение за осъществяване на взаимодействие при извършване на дейностите и поетите ангажименти по националната програма „Сигурност“, и организиране и контрол на цялостния процес на изпълнение на договорните задължения по националната програма „Сигурност“ и по-конкретно: да се определи кръга на лицата, на които ще бъде възложено да извършват необходимия инструктаж, ще дават указания на работниците; да полага необходимите грижи на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; при възлагане на други задължения от непосредствения ръководител, същият е длъжен да обезпечи изпълнението им като осигури материали, лични предпазни средства, работно облекло. Със заповед №569/17.06.14г. кметът на Община Кубрат е наредил кметовете на кметства да изпълняват всички права и задължения по т.4.6,4.7 и 4.8 от споразумението по НП“Сигурност“, а именно: да се определи кръга на лицата, на които ще бъде възложено да извършват необходимия инструктаж, ще дават указания на работниците; да полага необходимите грижи на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; при възлагане на други задължения от непосредствения ръководител, същият е длъжен да обезпечи изпълнението им като осигури материали, лични предпазни средства, работно облекло. Кмет на с.Б. към момента на сключването на трудовия договор е бил третото лице И.М.А..

На 16.06.14г. Областна администрация Област Разград е сключила трудов договор №ЧР-02-01-66 с ищеца, по силата на който същият считано от 18.06.14г. е назначен на длъжност пазач-сътрудник по опазване на обществения ред с място на работа с.Б.. На същия ден ищецът е бил запознат и с длъжностна характеристика /срещу подпис/. В последната, за негов непосредствен ръководител е посочен И.М.А.. В задълженията на ищеца е влизало и това да изпълнява указанията, дадени му от непосредствения ръководител.

За м.юни 2014г.е утвърден график, видно от който на 27.06.14г. /петък/ ищецът е бил на пълен работен ден, като в началото на същия е преминал ежедневен инструктаж. Според св.Р. Р. с ищеца били с работно време: сутрин от 08 до 10ч. и следобед от 16ч. до 22ч. В посочения ден валял дъжд, имало силен вятър, като жиците на електропровода се били заплели в клоните на едно дърво и уличното осветление светело постоянно. Кметът на селото се опитал да ги освободи. Тъй като не успял сам помолил св.Д. да му помогне. Тъй като и двамата не могли, кмета отишъл да извика ищеца, за да отреже клоните и освободи жиците. Кмета донесъл моторен трион, собственост на кметството, а св.Д. стълба. Ищецът първоначално отрязал по-ниско разположените клони, а след това се качил на подпряната на дървото стълба и започнал да реже. През това време свидетелят и кмета носели настрани изрязаните клони. Свидетелят видял, как ищецът се качва на второто стъпало и как стълбата започнала да се наклонява и пада. Ищеца паднал с работещата резачна на една страна. Първи до него отишъл св.Д., който се опитал да го вдигне. Ищецът изохкал, като си държал коляното. После двамата с кмета отново се опитали да вдигнат ищеца, но отново без успех. Тогава кметът отишъл да търси помощ за вдигането. Дошъл със св.Р.Р.. Тримата успели да внесат ищеца на задната седалка на лекия автомобил на кмета, като той и св.Р. тръгнали към гр.Кубрат, при чакракчията А. М.. Св.Д. не знае кой е предложил да водят ищеца на чакркчия, тъй като си говорели на турски. А.М. им казал да го водят в болница. Кмета А. се обадил на личния си лекар, който го посъветвал да закарат ищеца в Русе. Тримата отишли до дома на ищеца да му вземат възглавница. През цялото време ищецът охкал и се оплаквал от силни болки. Кракът му се подул значително. Като пристигнали в Окръжна болница Русе, минали през Спешно отделение, направили снимка и установили, че ищецът има счупване и е необходима операция /в понеделник/. След като го настанили кмета и св.Р. си тръгнали. На 30.06.14г. кмета уведомил Кмета на Общината за станалата злополука. За станалото кмета разказал и на св.З., кмет на с.Медовене. На срещата присъствал и св. З.. Кмета казал, да се обърнат към личен състав. Двамата отишли заедно, като от там отговорили на кмет А., че нищо не може да се направи, тъй като ищецът не е техен служител.

Разпитани по делото свидетелите Р. и Р. твърдят, че ищецът стоял в болница три седмици, като претърпял операция. След като го изписали месеци наред се придвижвал с патерици. През лятото двамата ходили да прибират на няколко пъти люцерната на ищеца, както и да му помагат за друга къщна работа. Св.Р. го е транспортирал на прегледи в Русе. Ищецът постоянно се оплаквал от болки. Преди инцидента е бил здрав човек, не е имал други болести. Сега ищеца понакуцва.

По делото е назначена СМЕ според която от падането ищецът е претърпял вътреставна интеркондиларна фрактура на лява тибия и сублуксация на лява колянна става, т.е счупване на горния край на големия пищял на левия крак. Наложена остеосинтеза. Имобилизацията е продължила 8-10 седмици, а дозираното натоварване е след 85 ден. При липса на усложнения работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. Фрактурата та големия пищял се отнася към групата на тежките травми. Не е възможно пълно възстановяване на функцията на лявата колянна става. Налице е 35% трайна нетрудоспособност. След получаването на травмата е било необходимо обездвижване на ищеца и хоризонтално позициониране. Забавянето в транспортирането е удължило болките на ищеца.

Ищецът представя доказателства /лична амбулаторна карта, удостоверение от личен лекар/, че не страда от хипертонична болест и не приема медикаменти за това.

Злополуката е призната за трудова, по отношение на което признаване има влязло в сила съдебно решение №9046 на ВАС по к.д.№9157/2015г..

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Основното възражение както на ответника, така и на третите лица, е че отговорността на работодателя по чл.200 КТ не може да бъде ангажирана тъй като настъпилата трайна нетрудоспособност на ищеца е под 50%. Това възражение на страните съдът не споделя. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на чл.200 ал.1 КТ, вкл. след изменението от 2004г., според която защитата по КТ е приложима и в хипотезата на трайна неработоспособност под 50 на сто, което също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител. Изменението на КТ през 2004г. е заменило понятието "инвалидност" с "трайна неработоспособност над 50 на сто", уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО /преди КЗОО/, като съгласно последния пенсия за инвалидност се определя за лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност –чл.72 КСО. Систематичното и историческо тълкуване на разпоредбата на чл.200 ал.1 КТ във връзка с чл.212 КТ налага извода, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над 50 на сто или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в текста на чл.200 ал.1 КТ в редакцията от 2004г., а преди - "нетрудоспособност и смърт", не са отделни и изчерпателно изброени вреди, които следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на всички вреди от професионално заболяване, съответно от трудова злополука. То произтича от препращащата норма на чл.212 КТ към правилата за деликтната отговорност-чл.51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД - на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Този извод следва и от характера на имуществената отговорност на работодателя, която съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя. Следователно, законодателната промяна от 2004г. не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване, независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването.

Налице е установена трудова злополука. Видно от представения трудов договор ищецът и ответникът са били в трудовоправни отношения от 16.06.14г., които не са прекратени към деня на злополуката. На 27.06.14г. около 16ч., в рамките на работния ден, при изпълнение на задача, поставена от непосредствения ръководител на ищеца, същият е паднал от стълба при рязане на клони и е получил увреждане- счупване на горния край на големия пищял на левия крак. Налице са всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на работодателя. Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той, или определено от него лице, което е натоварил с организацията и контрола на задълженията му като работодател, ги е осъществявало. Работодател на ищеца е Областна администрация на Област Разград, а негов пряк ръководител кмета на с.Б. към м.юни 2014г., който е поставял конкретни задачи за изпълнение, но от името на ответника. В тази връзка възражението на ответника, че следва да бъде освободен от отговорност е неоснователно, тъй като макар и да е възложил част от правомощията си на трети лица, това не го освобождава от отговорност като работодател, нито прави третите лица такива. Евентуалното виновно неизпълнение на задълженията на третите лице спрямо ответника би било предмет на регресна претенция.

Ответникът твърди съпричиняване от страна на кмета на с.Б., който не е осигурил безопасни условия на труд, не е провел инструктаж относно безопасността при работа с моторен трион и не е извикал линейка да откара ищеца и му даде обезболяващи, с което е увеличил страданията му. За тези възражения за наличието на виновни действия на непосредствения ръководител липсват доказателства. Не се спори по делото, че на ищеца не е проведен специален инструктаж за работа с моторен трион непосредствено преди работа и не са му раздадени лични предпазни средства- очила. Същият е преминал задължителния ежедневен инструктаж, и е предупреден от кмета да внимава при работа с триона и при качване по стълбата. За боравенето с моторен трион не се изисква специална правоспособност, а и в случая не се твърди увреждането да е настъпило в резултат на неправилно боравене с предоставения моторен трион. От събраните гласни доказателства се установява, че кметът на с.Б. е предложил да закарат ищеца в Кубрат, но никой от свидетелите не установява да е предложил да го водят на чакръкчия. Нещо повече, след като чакръкчията ги е отпратил, А. се е обадил на личния лекар, за да се консултира с него и е изпълнил указанията му. Липсва виновно поведение на кмета.

Ответникът твърди груба небрежност от страна на ищеца с оглед освобождаването си от отговорност, и в условията на евентуалност съпричиняване с оглед намаляването й. Областна администрация на Област Разград не доказа както наличието на груба небрежност, така и на съпричиняване от страна на ищеца. Ищецът не е имал възможност да откаже да изпълни поставената от непосредствения ръководител задача, тъй като за работа с моторен трион не се изисква специална правоспособност, която същият да не притежава. Твърдението, че ищецът е страдал от хипертония, което е довело до падането също е неоснователно, тъй като се събраха писмени доказателства, че ищецът не е страдал и не страда от такова заболяване. Възражението, че същият е проявил груба небрежност като е подценил състоянието на почвата, която е била размекната от валелия дъжд, поради което стълбата е потънала и той е загубил равновесие и паднал е неоснователно. Както ищецът, така и непосредственият му ръководител няма как да са могли да предположат, че в резултат на потъване на стълбата в земята, същата ще се наклони и падне. Логичното предположение което двамата е следвало да направят е, че стълбата след евентуално потъване ще се прикрепи по-здраво към земята. Загубата на равновесие не може да се квалифицира като груба небрежност, тъй като тя предполага неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка, и съзнавайки настъпването на вредоносните последици. Стъпвайки на стълба /на второ стъпало/, опряна на дървото ищецът е нямало как да предположи, че същата ще се наклони и падне. Не може да се квалифицира като груба небрежност и твърдението на ответника, че загубата на равновесие е в резултат на високо кръвно налягане на ищеца. Независимо от това ищецът ангажира и писмени доказателства че е здрав, не е страдал от хипертонична болест и не приема медикаменти, което да му попречи да извърши поставената задача.

С оглед липсата на груба небрежност у ищеца, съпричиняване от него или друго лице, отговорността на работодателя е в пълен размер. Размерът на причинените неимуществени вреди- болки и страдание следва да се определи от съда по справедливост, като се съобрази увреждането, интензитета на търпените болки, продължителността на оздравителния процес, наличието или липсата на пълно възстановяване. В тази насока са разпитани трима свидетели и е изслушана СМЕ. Ищецът е претърпял счупване на горния край на големия пищял на левия крак, което се класифицира от медиците като тежка травма. Ищецът е бил обездвижен 8-10 седмици, а дозираното натоварване е започнало след 85 ден. При липса на усложнения работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. За ищеца не е възможно пълно възстановяване на функцията на лявата колянна става. Налице е 35% трайна нетрудоспособност. Травматичното увреждане е било съпроводено със значителна болка, през значителен период от време, продължил месеци, която постепенно е намалявала по интензитет. На ищеца е била наложителна помощ и обгрижване от други лица. Ето защо, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 12000лв., като над тази сума претенцията за неимуществени вреди се явява неоснователна.

Ищецът претендира имуществени вреди от 1628.28лв. /1440лв.-лечение, консумативи и 188лв. за транспорт/, като реално представя писмени доказателства за 1609.10лв. На листи 22 и 23 са приложени 2 фактури и 2 бона на стойност съответно 50лв. и 1295.02лв., доплащане за консумативи, които са с дати влизащи в периода, през който ищецът е би на лечение в МБАЛ-Русе /27.06.14г.-08.07.14г./. В този период влизат и фактурата, придружена с касов бон за сумата 58лв., потребителска такса. Тези разходи са извършени единствено с оглед претъпряната от ищеца вреда. По делото са приложени 7 касови бона общо за 168.80лв. за гориво. Същите не могат да бъдат свързани категорично с извършени посещения на лекар в гр.Русе. Ищецът представя рецепти и касови бонове, от които съдът счита за доказан разход по повод увреждането на ищеца само сумата от 5.35лв. за масажен гел. Сумите от 8лв. и 23.93лв., платени за лекарства не доказват наличието на причинна връзка между извършването им и увредата на ищеца. Предвид на това съдът намира за доказани имуществените вреди в размер на 1408.37лв., включващи 50лв.-доплащане, 1295.02лв.-доплащане, 58лв.-болничен престой, 5.35лв.-масажен гел. Съдът не признава разноски за 200.73лв., включващи 168лв. за гориво, 8лв.-лекарства и 23.94лв.-лекарства.

На ищеца се следва адвокатско възнаграждение, не в претендирания за уговорен размер от 1280лв., като от него реално е заплатената част /400лв./. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, като следва да се представят доказателства за това. В приложеното пълномощно на адв.Т. на л.9 е вписано, че от уговореното възнаграждение от 1280лв. са платени в брой 400лв. Претенцията за пълното договорено възнаграждение от 1280лв. се явява неоснователна, тъй като ищецът не е направил тези разноски. В този смисъл т.1 от ТР №6/2012г. на ВКС.

С оглед частичната основателност на исковите претенции, тази на ответника за присъждане на юк.възнаграждение също се явява частично основателна, определена към минималния размер от 300лв.

Третите лица не претендират за разноски и не представят списък, поради което такива не им се дължат.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС д.т. върху уважените искове общо в размер на 536.33лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна администрация на Област Разград, ЕИК 116045521,представлявана от областния управител Манол Кившанов да заплати на Ф.И.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 12000лв. /дванадесет хиляди лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука от 27.06.2014г., сумата от 1408.37лв. /хиляда четиристотин и осем лева и тридесет и седем стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете ведно със законната лихва, считано от 27.06.14г. до окончателното им изплащане и сумата 400лв./четиристотин лева/ адв.възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200 КТ до първоначално предявените размери КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Областна администрация на Област Разград, ЕИК 116045521, представлявана от областния управител Манол Кившанов да заплати по сметка на РРС държавни такси в размер на 536.33лв. и 200лв. съдебни разноски.

Решението е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО НА трети лица-помагачи на страната на ответника Община Кубрат и И.М.А., в качеството си на кмет на с.Б..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: