Р Е Ш Е Н И Е

Номер 113 25.04.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети април две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2056/2016 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД , с която са предявени обективно съединени искове срещу К.И.Б. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 707,78 лв. главница, сумата 102 лв. такса обслужване за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г., както и сумата 218,48 лв. договорна лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1299/2016 г. по описа на РРС, че на 10.10.2006 г. между ответника и “Ти Би Ай Кредит”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №8060710699, с който на ищеца е предоставена кредитна карта с лимит 1000 лв., вземането по който е цедирано на ищеца с договор от 05.09.2012 г. че към датата на подаване на заявлението длъжникът не е погасил задължителните вноски с падежи 15.02.2015 г., 15.03.2015 г. и 15.04.2015 г., като според ищеца предсрочната изискуемост е настъпила на 16.04.2015 г. и ответникът е уведомен за нея с писмо, изпратено му на адреса, който е посочил в договора. Иска съдът да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди на ищеца направените в това производство разноски. В условията на евентуалност, при отхвърляне на първоначалните искове, предявява и искове да бъде осъден ответника да заплати същите суми на ищеца.

Ответникът не е заявил становище по иска. Същият не е направил конкретни възражения срещу вземането и във възражението, депозирано в срока по чл.414 от ГПК. След този срок е депозирал отговор, в който сочи, че е бил въведен в заблуждение при подписване на договора и че договорът е написан с дребен и нечетлив шрифт. Твърди, че в договорите съществуват неравноправни клаузи, които го поставят в неравностойно положение, като специално сочи уговорката за наказателна лихва. Направеното от него възражение, че вземането е погасено по давност не е прието за разглеждане по делото, тъй като е заявено след срока за отговор по чл.131 от ГПК.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1299/2016 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 10.10.2006 г. между „Ти Би Ай Кредит“ЕАД и К.И.Б. е сключен договор за потребителски кредит за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит“. В този договор изрично е посочено, че кредитния лимит е 1000 лв., че месечната такса обслужване е 6,00 лв., годишния лихвен процент е 18,00%, таксата за транзакция е 1,50 лв. В договора изрично е уговорено и обезщетение за забава на падежиралите, но неплатени суми в размер на законната лихва. В този договор ответникът като потребител е декларирал, че е запознат с общите условия към договор за потребителски кредит и общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Кредит“ и е съгласен с тях. В общите условия са уговорени предаването на картата, прекратяването на договора, предоставяне и опазване на ПИН кода, погасяването на задълженията, начина за извършване на операциите.

С ново искане за финансиране от 23.01.2007 г. ответникът е поискал от „Ти Би Ай Кредит“ЕАД кредитен лимит от 3000 лв.

С договор за цесия от 05.09.2012 г. „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е прехвърлил на „Ти Би Ай Банк“ЕАД редица вземания, сред които и това на ответника по договор с №8060710699 на стойност 731 лв. Уведомлението за цесията е връчено на ответника на 04.08.2015 г. на единия от адресите, посочени в договора и е получено от М. Б.

Ищецът „Ти би Ай Банк“ЕАД е отправила уведомление за настъпила предсрочна изискуемост до ответника. Същото е в два екземпляра и е отправено на адресите в гр. Разград – *******и гр.Разград, ******* И на двете известия /л.16 и л.14/ липсва отбелязване, че ответникът е получил уведомлението, респ. че е било невъзможно да му бъде връчено и причината за това.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, според което ответникът е ползвал сумата 1020,00 лв., която е получил със седем тегления. Същият е погасил част от сумата с вноски в различни размери, последната от които на 22.01.2015 г. За всяка от седемте транзакции е начислена такса от 1,50 лв., а за всеки месец – по 6,00 лв. такси за обслужване на договора. Така общия размер на таксите за теглене е 10,50 лв., а на таксите за обслужване – 477,90 лв. Начислената договорна лихва в общ размер на 958,74 лв. до 22.01.2015 г. не надвишава 18-те процента лихва, уговорена в договора. На ответника са начислени и 2,55 лв. наказателни лихви и 3,00 лв. такса отблокиране и 5,00 лв. такса преиздаване. Така дължимата главница към 22.01.2015 г. е 707,78 лв. За периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2016 г. кредитът не е погасяван от ответника. За този период от време са начислени 6,00 лв. такса обслужване и 218,48 лв. договорни лихви.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове при условията на чл.422 от ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 707,78 лв. главница, 102 лв. такса обслужване за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г. и сумата 218,48 лв. договорна лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г. ведно със законната лихва от 24.06.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №2072/28.06.2016 г. по ч.гр.д.№1299/2016 г. по описа на РС Разград са неоснователни и недоказани. В случая се претендират задължения по договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, но по аналогия следва да се приложи разпоредбата на т.18 от тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В случая правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да бъде упражнено по съответния ред - с отправяне на писмено предизвестие, и то преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед неоснователността на тези искове, съдът следва да разгледа предявените в условията на евентуалност искове за заплащане на сумата 707,78 лв. главница, 102 лв. такса обслужване за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г. и сумата 218,48 лв. договорна лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г.

По отношение на иска за заплащане на сумата 707,78 лв., съдът счита, че същият е частично основателен до размера на 697,23 лв. По делото не бяха представени доказателства за наличие на основания за начисляване на такса отблокиране, такса преиздаване и наказателни лихви. По отношение на останалите суми страните по делото са договорили кредитен лимит, такса за ползване и годишен лихвен процент. Нито една от тези величини не е била едностранно променяна от кредитора, за да се изследва дали това не е направено въз основа на неравноправна клауза. Парите като стока имат цена, каквато страните по сделката уговорят помежду си. В случая сумата, която следва да плати ответника е била точно посочена в договора, подписан от същия, поради което не може да твърди, че в тази част клаузите на договора са неравноправни, респ. нищожни.

Възражението за нищожност на договора поради противоречие на чл.21 във вр. с чл.10 и 11 от Закона за потребителския кредит също е неоснователно. При тази преценка съдът взе предвид, че формата на договорите са определя от закона, който е бил в сила в деня на тяхното сключване. Така за договорите от 2006 и 2007 г. не следва да се взема предвид изискването на чл.10 в редакцията му след 2014 г., който предвижда размерът на шрифта да не е по-малък от 12. Освен това нито една от сумите, които съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца не са изписани с такъв размер на шрифта. Ето защо съдът намира, че при сключването на договора кредиторът е спазил разпоредбите на закона, действащи към този момент.

С депозирането на исковата молба в съда и нейното връчване на ответника ищецът е упражнил потестативното си право за обявяване на предсрочна изискуемост, уговорено в чл.4.7 от договора, което е конкретно проявление на правото на разваляне на договора поради неизпълнение , уредено в чл.87 от Закона за задълженията и договорите. В случая срока за изпълнение, от който можеше да се възползва ответника беше до приключване на съдебното следствие, но в този срок не беше платено задължението.

Горепосочените аргументи се отнасят и за начислените след 31.01.2015 г. – датата на последната вноска по договора от страна на ответника, месечни такси и договорни лихви, чиято размер е съответно 102 лв. и 218,48 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в размер на 125 лв. и сумата 150 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 във вр. с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Ти би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище гр.София и адрес на управление ул.Димитър Хаджикоцев“, №52-54 срещу К.И.Б., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца към 24.06.2016 г. сумата 707,78 лв. главница, сумата 102 лв. такса обслужване за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г., както и сумата 218,48 лв. договорна лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение №2072/28.06.2016 г. по ч.гр.д.№1299/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище гр.София и адрес на управление ул.Димитър Хаджикоцев“, №52-54

сумата 697,23 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ главница по договор за потребителски кредит №8060710699/10.10.2006 г., ведно със законната лихва от 20.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата

сумата 102 лв. /сто и два лева/ такса обслужване за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г., както и

сумата 218,48 лв. /двеста и осемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2016 г.

и ОТХВЪРЛЯ първият от трите обективно съединени иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 707,38 лв.

ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище гр.София и адрес на управление ул.Димитър Хаджикоцев“, №52-54 сумата 125 лв. / сто двадесет и пет лева/ разноски по делото и 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1299/2016 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: