Р Е Ш Е Н И Е

№ 88, 03.04.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2195 по описа за 2016г. на РРС

Предявени са обективно съединени искове по чл.240 във вр. с чл.79 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.Д.А., с която моли съда да осъди отв.Е.А.М. да му заплати сумата от 4889лв., явяваща се левовата равностойност на 2500евро. Твърди, че с ответника имат сключен устен договор за заем на посочената сума, която ответникът не е върнал в уговорения срок /до края на м.10.16г./. За доказване на твърдението си, че е предал парите на ответника иска разпит на двама свидетели.

Ответникът Е.А.М. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител оспорва иска, като твърди недоказаност на твърденията на ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът не разполага писмени доказателства за доказване на твърденията си, ангажира гласни такива-двама свидетели. Първият свидетел Г.А. твърди, че на 19.04.16г. бил в с.Ломци, до къщата на Б.. Видял, че Б. дал пари на едно момче, което свидетелят не познава. Б. му дал парите, но свидетелят не разбрал за какво ищецът му е дал парите, нито какъв е техният размер. Банкнотите били в евро, различни копюри и много на брой. Момчето казало на Б., че ще му ги върне най-късно до м.октомври. Според св.Ю.О. миналата година през пролетта Б. дал на заем пари на шофьора, на буса си. Свидетелят не знае името на шофьора. Според свидетеля Б. дал на заем пари на шофьора на буса си, но не знае в какъв размер. Според свидетеля парите били доста, една пачка с банкноти по 50 евро. Свидетелят не е разбрал в какъв срок следва да бъде върната сумата. От Б. знае, че човека не му е върнал сумата, напротив изоставил буса и избягал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240 ал.1 ГПК. От даденото определение е видно, че договора за заем е реален договор, включващ освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са: съгласие на страните за предаване на конкретно посочена парична сума и предаването и на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът.

Ищецът не доказа твърдението си, че е предоставил в заем на ответника сумата от 2500 евро. За договора страните не разполагат с писмени доказателства, а разпитаните свидетели не знаят каква сума ищецът е дал на непознатото за тях момче, но принципно установимо с оглед показанията им. Предвид липсата на доказан предмет на договора, искът за изпълнението му се явява недоказан.

С оглед неоснователността на иска, неоснователна е и претенцията за разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Д.А., ЕГН ********** против Е.А.М., ЕГН ********** иск по чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на предоставената в заем сума от 2500евро КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Б.Д.А. за присъждане на разноски в размер на 1267.56лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: