Номер 105 19.04.2017 г. гр. Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 30.03.2017 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 2272 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235
и сл. от ГПК.
Образувано е по
искова молба, от:
1.
Д.С.П., ЕГН **********,***
С.С.А., ЕГН **********,***,
ЕИК ***, седалище гр. Разград, бул. Бел лом № ***, законен представител – Кмета д-р В. В.
С исковата молба е предявен иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищците,
след пояснение по чл. 143, ал.2 ГПК /л.41/ и изменение по чл. 214, ал.1 ГПК
/л.61/, сумата 310.00
лв. представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищците имот, а
именно: № 001130, с площ от 2.000 дка в местност Малката махала, в землището на
с. Дянково, общ. Разград, за периода от
09.08.2013г. до 23.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаването на исковата молба - 23.11.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Ищците
сочат, че в качеството си на наследници на С. В. П., с Решение № 217 от
27.06.2006г. по гр.д. № 1602/2005г. по описа на РРС, влязло в сила на
21.07.2006г. /л. 7/, са признати по отношение на ОС „ЗГ“ гр. Разград, за
собственици на имот № 001130, с площ от 2.000 дка в м. Малката махала, землището на с. Дянково,
общ. Разград, на осн. чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. През м. юни 2014г. решили да се
снабдят със скица на имота и тогава установили,
че горепосоченото решение не е изпълнено от ОСЗГ - Разград, понастоящем ОСЗ гр.
Разград, а имотът е предоставен на ответника. Ответникът отдал имота под
наем с Договор за наем № 266/09.08.2013г., сключен с Б. М. С. Претендират
разноски. Депозират подробна писмена защита.
Ответникът депозира отговор на
исковата молба. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени ведно с всички законни последици от това. Изтъква че цитираното от ищците Решение
постановеното по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, не възстановява автоматично
собствеността върху имота, поради и което ищците не са станали собственици на
процесния имот. Признава, че действително е отдал имота под наем със
сочения договор и не е имала информация за соченото от ищеца съдебно решение.
Към 1.10.2016 г. договорът за наем вече е изтекъл.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по
делото при условията на чл. 235
от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №
217 от 27.06.2006г. по гр.д. № 1602/2005г. по описа на районен съд – Разград,
влязло в сила на 21.07.2006г., е признато по отношение на ОС „ЗГ“ гр. Разград,
правото на наследниците на С. В. П. да възстановят собствеността си върху имот № 001130 в м. Малката махала,
землището на с. Дянково, общ. Разград, на осн. чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ /л. 7/.
Видно от Удостоверение за наследници № 532 от
16.08.2005г. издадено от кметство с. Николово, общ. Русе, е че ищците са
наследници /деца/, на С. В. П., починал на
26.10.1981 г. /л.21/.
По делото не се спори, а и
изрично се признава от ищците в исковата молба, че горепосоченото решение не е изпълнено от ОСЗГ - Разград, понастоящем
ОСЗ гр. Разград, а имотът е предоставен на ответника. На 09.08.2013 г. между ответника и Земеделски
производител Б. М. С. е сключен Договор № 266 за наем на земеделска земя от
Общинския поземлен фонд, за имоти сред които е и процесния. Договорът е сключен
за срок от 3 стопански години, считано от 1.10.2013г. до 1.10.2016г. /л.29-31/.
Видно от неоспореното заключение съдебно икономическата
експертиза, което съдът приема като пълно, обективно и обосновано, е че размерът на наемната цена за
процесната земеделска земя от 2 дка за периода 09.08.2013 г. – 23.11.2016 г. ,
е 310 лв. /л. 57-58/.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съобразно изложените
в исковата молба фактически твърдения, че ищците са собственици на процесния
имот, който се намирал във фактическа власт на ответника и същият го е ползвал
по предназначение, с което се е обогатил за сметка на ищците, претенцията на
последните следва да се квалифицира по чл.
59, ал.1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Основателността на осъдителен иск, при
квалификацията на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от наличието на 5 кумулативни елемента:
1) обогатяване
(увеличение на имуществото) на ответника;
2) обедняване
(намаление на имуществото) на ищеца;
3) връзка между
обогатяването и обедняването-те следва да произтичат от един факт или от група
факти;
4) липсата на правно
основание за обогатяването и обедняването;
5) липса на друга
възможност за правна защита на обеднелия - чл.
59, ал.2 ЗЗД.
С оглед разпоредбата
на чл.
154, ал.1 ГПК ищците носят процесуалната тежест да проведат пълно и главно
доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното им вземане
фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за
неоснователност на иска.
С оглед обстоятелството, че правото на обезщетение за
ползване на имот без основание е предпоставено
от правото на собственост върху същия, то преюдициално за настоящото
производство е установяване на вещно право на собственост на ищците с оглед изричното
оспорване от ответната страна.
Съобразно соченият от ищците придобивен способ на правото
им на собственост - наследяване и реституция по ЗСПЗЗ същите следва да проведат
при условията на чл.
154 ГПК доказване на релевантни факти легитимиращи ги като собственици на
имот, а именно, че са наследници на лица, на които по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Възстановяването на собствеността настъпва не директно,
по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респ.
заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик
или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявен иск за
собственост/обусловен от него/.
С процесното Решение №
217 от 27.06.2006г. по гр.д. № 1602/2005г. по описа на районен съд – Разград, по чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ, не е извършено
възстановяването на земеделския имот, а е признато само право да бъдат възстановени.
Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 187 от 4.10.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1332/2013 г., I г. о., ГК.
Както е посочено и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 990/2011 г., II г. о., ГК: „искът
по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, с който ищецът цели да
установи че има право да възстанови собствеността си върху земята, която е
отнета в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Със съдебното решение единствено
се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОСЗ
по местонахождение на имота като орган, овластен да се произнася по
възстановяването.“. Така и
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 13 от 25.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 376/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 337 от 17.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 973/2009 г., I г. о., ГК.
Горния извод следва и
от постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 96 от 9.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1181/2011 г., II г. о., ГК Решение № 164 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 131/2011 г., II г. о., ГК, в които е посочено, че: “Начинът, по който ще се извърши възстановяването - в стари реални
граници, с план за земеразделяне или чрез обезщетение, не е предмет на производството
по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.“
Доколкото ищците извеждат твърденията си за обедняване
поради лишаването им от правомощието да ползват собствения си недвижим имот, а
съдът възприе извод, че не са носители на правото на собственост върху същия,
то иска е неоснователен само на това основание, без да е необходимо обсъждането
на останалите предпоставки за основателността на иска по чл. 59 ЗЗД.
Мотивиран от изложеното съдът,
1. Д.С.П.,
ЕГН **********,***
2. С.С.А., ЕГН **********,***, ЕИК ***, седалище гр. Разград,
бул. Бел лом № ***, законен представител – Кмета д-р В. В.,
иск с правна квалификация чл.
59, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати
на ищците сумата от 310.00 лв. представляваща обезщетение за ползване на собствен
на ищците имот, а именно: имот № 001130, с площ от 2.000 дка в местност Малката
махала, в землището на с. Дянково, общ. Разград, за периода от 09.08.2013 г. до
23.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаването на исковата молба - 23.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: