Р Е Ш Е Н И Е

№ 97, 20.04.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2404 по описа за 2016г. на РРС

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 276.38лв.-главница явяваща се 1/5 от потребена топлинна енергия за периода 31.01.08г.-04.07.14 г. за обект, находящ се в ЖК Освобождение бл.7 ап.*** и 150.67лв. явяваща се 1/5 от 753.36 лв. дължимо обезщетение за забава за периода 03.02.08г.-10.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.16г. и разноски по двете производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди. Ответникът е един от петте наследници на Г. К., който е приел наследството й, но не е изпълнил задължението да заплати доставената топлинна енергия. Наследниците са син Д. и внуци А., Д., Б. и Г. Това наложило подаването на заявление по чл.410 ГПК за сумите срещу петте наследница. Образувано е ч.гр.д.№2039/16г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение №3350/19.10.16г. От длъжниците са възразили единствено ответника и Д. К. Тъй като ищецът не е предявил иск по чл.422 ГПК срещу Д. К. заповедта за изпълнение е обезсилена частично по отношение на него. По отношение на останалите три длъжника е издаден изпълнителен лист за по 1/5 от главницата и от лихвата /по равно/, тъй като заявителят не е посочил правата на всеки длъжник.

Ответникът Б.П.К. оспорва исковете. Оспорва твърдението, че общият наследодател е била потребител на топлинна енергия за посочения период, тъй като не е подавала заявление. На следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност както за главницата, така и за лихвата. Твърди, че правата на ответника са в размер на 1/6 от дълга /230.32лв. главница и 125.56лв. лихви/. Има искане за допълнителни въпроси по експертизата. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ответникът е съсобственик на жилище № 12, находящо се в гр.Разград, ЖК Освобождение бл.***, получени въз основа на наследство от Г. К., починала на 20.08.2010г., с права 1/6ид.ч. Останалите съсобственици на жилището са С. и К. К. с 2/3ид.ч. от имота в режим на СИО /въз основа на покупко-продажба на ид.ч./ и Г. К. с 1/6ид.ч /по наследство/. Сградата е с централно топлоснабдяване. Имота е трайно необитаем. На 18.10.16г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК /гр.д.№2039/16г. на РРС/. Съдът е издал заповед за изпълнение №3350 от 19.10.16г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск единствено по отношение на ответника.

По делото е назначена ССЕ, според което имота е топлоснабден, на наследодателката на ищеца е предоставен аб.№12018, включен в абонатна станция №86. Имота е трайно необитаем, има монтирани отоплителни тела с уреди за отчитане. Налице е щран лира в банята с мощност 949Вт. Вещото лице е изследвало отоплителните сезони, които не са погасени по давност. Отоплителен сезон 2011/2012 е започнал на 24.10.11г. и е приключил на 22.03.12г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.221мВч на стойност 216.24лв. с ДДС, от които 1.525мВч на стойност 148.47лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 0.695мВч на стойност 67.67лв. е енергия за отопление /щран лира/. Отоплителен сезон 2012/ 2013г. е започнал на 13.11.2012г. и е приключил на 17.04.2013г. Подадената към абоната топлинна енергия е 1.969мВч на стойност 208.59лв. с ДДС, от които 1.332мВч на стойност 141.11лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 0.637мВч на стойност 67.48лв. е енергия за отопление /лира/. Отоплителен сезон 2013/2014г. е започнал на 16.11.2013г. и е приключил на 23.04.2014г. Подадената към абоната топлинна енергия е 2.066мВч на стойност 201.01лв. с ДДС, от които 1.251мВч на стойност 121.70лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 0.815мВч на стойност 79.31лв. е енергия за отопление /радиатори, лира/.

Или общо за периода 24.10.11г.-04.07.14г. главницата е 625.84лв., от които 411.28лв. за загуба сградна инсталация и 214.46лв. е за отопление. По справка фактурираната стойност е 588.42лв. Определената от вещото лице лихва е в общ размер от 211.19лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни.

Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Гореизложеното ангажира отговорността на ответника, в качеството му на собственик на имот, присъединен към топлоснабдителната мрежа, относно сградната инсталация и отчетеното потребление.

Възражението за изтекла

погасителна давност е частично основателно и касае периода 31.01.2008г.-18.10.2013г., съобразно чл.111 б.“В“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодично вземане. Следователно за отоплителни сезони 2008/2009, 2009/2010г., 2010/2011г., 2011/2012г и 2012/2013г. ответникът не дължи плащане, поради изтекла в негова полза погасителна давност. Същият дължи плащане за установените задължения за пълен отоплителен сезон 2013/2014.

Видно от представените нотариални актове Г. К. е била собственик на имота и ползвател на услугата до момента на смъртта си - 20.08.2010 г. Задълженията натрупани до този момент са част от наследството й, за които наследниците приели наследството, носят отговорност съобразно правата си. След смъртта, респ. преминаването на собствеността върху наследниците й, задълженията са станали лични на всеки съсобственик.

Страните не спорят, че ответникът отговаря до размера на 1/6 от дълга/главница и лихви/, като внук на наследодателката. Г. е имала трима синове Д., А. и П. Последните двама са починали, като всеки от тях е оставил по две деца. Д. и децата на А. са продали собствените си 2/3ид.ч. от жилището на трети лица, а останалата 1/3 ид.ч. е останала на децата на П. Ответникът като наследник на П заедно със своята сестра Г. е собственик на 1/6ид.ч. от жилището.

Следователно ответникът отговаря на собствено основание за дължимата сума за периода 18.10.13г.-04.07.14г. съобразно правата си в съсобствеността. За периода 18.10.13г.-04.07.14г. дължимата главница е 204лв., като 1/6 от нея е 34лв.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Тъй като законната мораторна лихва представлява периодично задължение- арг. чл.111 б."в" ЗЗД и при изрично наведено възражение от страна на ответника /арг.чл.120 ЗЗД/, следва предявените искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да бъдат уважени за периода от 18.10.13г. до 18.10.16г. /3 год. от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като се приложи и правилото на чл.119 ЗЗД, което предписва, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла/.

Дължимата лихва за периода възлиза на 54.07лв., като 1/6 от нея е 9.01лв.

Ищецът претендира разноски и представя списък за 625лв. разноски /държ.такса, адв.хонорар, вещо лице/. Предвид частичната основателност на иска, ищецът има право на част от разноските в размер на 62.95лв.

Ответникът представя списък с разноски в размер на 300лв., от които му се следват 269.78лв.

Съдът дължи произнасяне и по направените от ищеца в заповедното производство разноски от 42.71лв. Ответникът дължи на ищеца разноски по заповедното производство съобразно уважената претенция в размер на 0.31лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Б.П.К. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК *** сумата от 34лв./тридесет и четири лева/, потребена топлинна енергия за периода 13.10.13г.-04.07.16г. и сумата от 9.01лв. /девет лева и една стотинка/ обезщетение за забава за периода 13.10.13г.-10.09.16г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска.

ОТХВЪРЛЯ установителните искове за потребена топлинна енергия за периода 31.01.08г.-13.10.13г. и за дължима лихва за периода 02.03.08г.-13.10.13г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Б.П.К. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 62.95лв./шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ съдебни разноски и сумата 0.31лв./тридесет и една стотинки/ разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: