Решение по Гражданско дело 2533/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 102 06.04.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2533 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Р.Т.П., И.П.С. и Д.П.С., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1 695,31 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 23.06.2016 г. в имот, находящ се в гр. Р., ул. ** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 835,45 лв. обезщетение за забава за периода 01.03.2008 г. – 30.08.2016 г. и сумата 50,62 лв. разноски по ч.гр.д.№1983/2016 г. Конкретно от всеки от ответниците претендира сумите 1130,21 лв. и 556,97 лв. от Р.Т.П. и по 282,55 и 139,34 лв. от другите двама ответници. Сочи, че ответниците са купувачи на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственици на топлоснабден имот, получен по наследство. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответницата Р.П. в писмения си отговор счита исковете за частично основателни. Счита, че в настоящия процес може да се претендира отговорност само за такава част от задължението, която съответства на частта от имота, съответстващ на наследствения й дял, но не и за тази част, която същата притежава въз основа на специалните разпоредби на СК, уреждащи прекратяването на съпружеската имуществена общност. Заявява и възражение за погасяване по давност на част от вземанията. Признава иска до размера на 66,84 лв. Претендират и за заплащане на разноските съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответниците Д.П.С. и И.П.С. също считат, че частта, претендирана от тях следва да бъде съобразена с дела им в съсобствеността, заявяват възражения за погасяване по давност на част от претендираните задължения и признават задължение за заплащане на сумата 66,84 лв. главница.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. Не се спори между страните, че ответниците са собственици по наследство на ½ идеална част от имот с административен адрес в гр. Р., ул. **, съответно, че отметницата Р.П. е собственик и на другата ½ идеална част от същия имот, както и че през процесния период от 31.01.2008 г. до 23.06.2016 г. сградата е била топлоснабдена.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1983/2016 г. е издадена заповед за изпълнение №3311/17.10.2016 г. срещу Р.Т.П., Д.П.С. и И.П.С. в полза на «Топлофикация Разград»ЕАД за сумата 1 695,31 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 23.06.2016 г. ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. и за сумата 835,45 лв. обезщетение за забава за периода 01.03.2008 г. – 30.08.2016 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 12 .10.2016 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността.

Според представената по делото справка за задълженията за заплащане на топлинна енергия на процесния имот за периода след 12.10.2013 г. са начислени съответно 401,03 лв. за отопление на целия имот и обезщетение за забава върху тази сума 56,42 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

Първата от ответниците е собственик на топлофицирания имот при условията на съпружеска имуществена общност, която е прекратена считано от 23.10.2007 г. със смъртта на съпруга П. С. П.. От този момент тя е собственик на 4/6 идеални части от имота/ ½ по силата на прекратяването на съпружеската имуществена общност и 1/6 като наследник на съпруга си. Съответно другите две ответници са собственици на същия имот по наследство, считано от 23.10.2007 г.

Като собственици те са абонати на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължат заплащане на доставената в обекта топлоенергия съответно на своите идеални части. В случая е без значение грешно посоченото от ищеца в исковата молба основание за придобиване на правото на собственост и по-специално твърдението, че всички права на ответниците произтичат от наследяване.За възникване на правоотношение между „Топлофикация Разград“ЕАД и потребителя е от значение наличието на правото на собственост, а не правното основание, на което е възникнало това право.

По отношение възражението за погасителна давност, същото е основателно, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.10.2016 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са вземанията, възникнали преди тази дата, а именно задълженията на ответниците за заплащане на топлоенергия в размер на 1294,28 лв. главница и мораторната лихва върху тази сума в размер на 747,00 лв., тъй като с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 от ЗЗД/.

С оглед направеното възражение за погасителна давност ищецът има право на иск за задълженията на ответниците само до размера от 401,03 лв. главница и 56,42 лв. обезщетение за забава. Така основателни и доказани се явяват исковете срещу първата ответница до размера на 267,35 лв. главница и 37,61 лв. обезщетение за забава и срещу втората и третата ответници до размера на 66,84 лв. главница и 9,40 лв. обезщетение за забава. Тези задължения са в рамките на тригодишния период преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и не са представени доказателства същите да са погасени чрез плащане или друг правнорегламентиран способ.

Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 45,65 лв.

Съответно ответниците имат право на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 163,39 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№404/2015 г. разноски в размер на 50,62 лв. ответникът следва да заплати 9,27 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 50,62 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да определи размер на юрисконсултското възнаграждение за ищеца, който е бил представляван по този начин. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 100 лв. На ищеца следва да бъде присъдена част от това възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно 18,31 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.П., ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 267,35 лв. /двеста шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., ул.** за периода 12.10.2013 г. – 23.06.2016 г. ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. и 37,61 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 12.10.2013 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3311/17.10.2016 г. по ч.гр.д.№1983/2016 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 31.01.2008 г. – 12.10.2013 г. до размера от 862,85 лв. главница и 498 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.03.2008 г. – 30.08.2016 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.С., ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 66,84 лв. / шестдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р., ул.** за периода 12.10.2013 г. – 23.06.2016 г. ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. и 9,40 лв. /девет лева и четиридесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 12.10.2013 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3311/17.10.2016 г. по ч.гр.д.№1983/2016 г. на РРС и

ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимата сума в частта, отнасяща се за периода 31.01.2008 г. – 12.10.2013 г. до размера от 215,71 лв. главница и 124,50 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.03.2008 г. – 30.08.2016 г. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.С., ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 66,84 лв. / шестдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ за ползвана топлинна енергия за имот с адрес гр.Р. ул.** за периода 12.10.2013 г. – 23.06.2016 г. ведно със законната лихва от 12.10.2016 г. и 9,40 лв. /девет лева и четиридесет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 12.10.2013 г. – 30.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3311/17.10.2016 г. по ч.гр.д.№1983/2016 г. на РРС и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу Р.Т.П., ЕГН ********** ***, И.П.С., ЕГН ********** *** и Д.П.С., ЕГН ********** ***, за установяване на задължението за заплащане на сумата 50,62 лв. разноски по ч.гр.д.№1983/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА Р.Т.П., ЕГН ********** ***, И.П.С., ЕГН ********** *** и Д.П.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 45,65 лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки / за направените по гр.д.№2533/2016 г. разноски съразмерно на уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,31 лв. /осемнадесет лева и тридесет и една стотинки/, както и сумата 9,27 лв. /девет лева и двадесет и седем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1983/2016 г. по описа на РС Разград, като от тези суми Р.Т.П., ЕГН ********** следва да заплати 30, 43 лв.,12,21 лв. и 6,18 лв., а И.П.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН ********** - съответно по 7,61 лв., 3,05 лв. и 1,55 лв.

ОСЪЖДА“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.П., ЕГН ********** ***, И.П.С., ЕГН ********** *** и Д.П.С., ЕГН ********** *** сумата 163,39 лв. /сто шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1983/2016 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: