Р Е Ш Е Н И Е

Номер 100 27.04.217 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.№2576/2016 г.

Производството с правно основание чл.16 от Закона за арендата в земеделието.

Депозирана е молба от С.Ч.Г. и Ч.Г.Ч. срещу ЕТ „Ира –Йордан Панчев“, с която искат от съда да измени договора за аренда от 23.03.2007 г., сключен между Иван Г.Ч. и Ч.Г.Ч. и ответника, като приеме, че арендното плащане за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 и 2015/2016 г. следва да бъде 44 лв., а не 10 лв., както е посочено в договора. Твърдят, че зем. земи, предмет на договора за прехвърлени на първия ищец, като втория ищец и другия прехвърлител са запазили право на ползване, че по отношение на втория прехвърлител правото на ползване е погасено със смъртта му, че са отправили искане за увеличаване размера на арендното плащане, но не са постигнали споразумение с ответника. В допълнително становище сочат, че са изпращали писмени искания за изменение на договора и през м.август 2016 г. чрез пощенска пратка.

Ответникът в писмения отговор заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Сочи, че е предявен за изтекли стопански години, че връчената му покана касае само стопанската 2015/2016 г. и е връчена няколко дни преди изтичането на стопанската година. Твърди, че С.Ч.Г. не е страна по договора, поради което производството по отношение на него следва да бъде прекратено. Твърди, че искът е неоснователен предвид липсата на отправено писмено искане за изменение на договора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №46 от 24.10.2005 г. /л.10/ Ч.Г.Ч., чрез договор в полза на трето лице, страна по който като обещател – купувач е Г. Ч. Г., е прехвърлил правото на собственост на С.Ч.Г. като бенефициер по договора, по отношение на следните зем. земи : полска култура с площ 3,187 дка имот 058017 , полска култура с площ 3,266 дка имот №019012, полска култура с площ 10,546 дка имот №034028, полска култура с площ 3,562 дка, имот №082025, полска култура с площ 3 дка, имот №003015, ½ идеална част от полска култура с площ 37,489, имот 026005, като продавачът Ч.Ч. си е запазил правото на ползване върху имотите.

С нотариален акт №45 от 24.10.2005 г. И. Г.Ч., чрез договор в полза на трето лице, страна по който като обещател – купувач е Г. Ч. Г., е прехвърлил правото на собственост на С.Ч.Г. като бенефициер по договора, по отношение на следните зем. земи: полска култура с площ 3,187 дка имот №058016, полска култура с площ 3,266 дка , имот №019016, полска култура с площ 10,546 дка , имот №034027, полска култура с площ 3,561 дка, мито №082026, полска култура с площ 3,106 дка, имот №003014 и ½ идеална част от полска култура с площ 37,489 дка имот №026005, като продавачът И. Ч. е запазил правото си на ползване върху имотите.

На 23.03.2007 г. между И.Г.Ч. и Ч.Г.Ч. от една страна и ЕТ „Ира – Йордан Панчев“ от друга страна, е сключен договор за отдаване на зем. земя под аренда /л.5/, с която арендодателите И. Ч. и Ч.Ч. са предоставили на арендатора ЕТ „Ира-Йордан Панчев“ 84,716 дка в землището на гр.Сеново, обл.Русе, за период от 10 години до 31.12.2016 г. От описа на имотите е видно, че същите са тези, които са били предмет на гореописаните договори за покупко-продажби и по отношение на които двамата прехвърлители са запазили правото си на ползване. В чл.15 от договора е посочено, че арендаторът ще заплаща на арендодателя годишна арендна вноска в размер, уговорен в приложението, а именно 10 лв. за декар, включващо 30 кг. Пшеница, 10 кг. Ечемик и 1 бр. бутилка олио на декар. В тази спесификация е посочено, че тази арендна вноска е за стопанската 2006-2007 г., а в чл.16 от договора е уговорено размерът на арендната вноска задължително да се предоговаря ежегодно и да се вписва в анекс, който съставлява неразделна част от договора. В чл.21 от договора изрично е предвидено, че наследниците, респ. правоприемниците на арендодателя заместват своите праводатели като страна по договора. Видно от препис-извлечение /на гърба на л.17/ на 17.08.2007 г. Иван Г.Ч. е починал

На 12.09.2016 г. на ответника Йордан Йорданов Панчев в качеството си на ЕТ „Ира – Йордан Панчев“ е връчена нотариална покана от С.Ч.Г. и Ч.Г.Ч., с която са поискали изменение на цената на ползването на земята по договора за аренда от 10 лв. на 44 лв. за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. /л.8 и сл. и л.48 - удостоверяване на предаването и връчването/. В поканата е даден двуседмичен срок на ответника за отговор на така направеното предложение. Към същата е приложен препис-извлечение от акт за смърт /същият е на обратната страна на л. 48/. Преди това – на 26.08.2016 г. покана със същото съдържание е върната от „Български пощи“ЕАД като непотърсена от ответника. На 12.09.2016 г. е направен опит за връчване на нова покана чрез „Еконт“, но същата е върната с отбелязване, че на адреса има лице, което не е било упълномощено да получи пратката.

Според представеното извлечение от интернет страницата на НСИ средното годишно рентно плащане на декар за землището на гр.Сеново е 47 лв. видно от писмо от ОД „Земеделие“ гр.Русе /л.19/ за стопанската 2013/2014 г. арендната вноска по сключен договор за аренда в землището на с.Сеново, общ.Ветово на основание чл.47М, ал.1 от ППЗСПЗЗ е 78,00 лв. , а за стопанската 2015/2016 г. – 61 лв.

Според назначената по делото съдебно-икономическа експертиза арендаторите, обработващи по-големи площи зем. земя през стопанските 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 г. са правили арендни плащания в размер от 50 до 60 лв. За да определи средната наемна цена вещото лице е взело предвид както тези плащания, така и цените на т.нар. „бели петна“ в землището на гр.Сеново и е изчислил средни цени на декар, както следва: за стопанската 2013/2014 г. – 40 лв., 2014/2015 г. – 41 дка и 2015/2016 г. – 47 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният по делото иск е с правно основание чл.16 от Закона за арендата в земеделието. Този текст предвижда, че при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководи при сключване на договора за аренда, което изменение е довело до очевидно несъответствие между поетите задължения от двете страни, договорът може да бъде изменен по съдебен ред. Предпоставка за това е ищецът да е поискал такова изменение по извънсъдебен ред и насрещната страна да не е отговорила писмено в едномесечен срок от получаване на това предложение.

В разглеждания случай ищците са страни по договор за аренда – Ч.Ч. като страна, участвала при сключването на договора, а С.Г. – като частен правоприемник на И. Г.Ч.. След смъртта на последния е погасено учреденото му право на ползване върху част от процесните зем. земи и С.Г. като собственик е станал титуляр на всички собственически правомощия, вкл. и това да ползва зем. земи, респ. да получава добивите от тях.

Цената за ползване на зем. земи в землището на гр.Сеново бележи трайна тенденция на повишаване. Още при сключването на договора през 2007 г. страните са предвидили тези промени и са уговорили задължително ежегодно предоговаряне на цената на ползване. Такива анекси не са представени по делото. Същевременно за стопанските 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 г. арендаторите в това землище са заплащали рента от 50 до 60 лв. на декар. Именно от тези суми като цена на ползване следва да изхожда съдът при преценката за наличие на трайно изменение на обстоятелствата. Сумите от 40,41 и 47 лв. за трите стопански години като средни плащания на декар е неясно как са изчислени. В случая не може да се прави аналогия с цената на т.нар. „бели петна“ – зем. земи по смисъла на чл.37В, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не се касае за земи, собствениците от които са се незинтересирали и чието ползване следва да са урежда по административен ред, а за зем. земя, предоставена за ползване с договор за аренда за срок от 10 години.

С изпратената и връчена на ответника нотариална покана, ищците са поискали изменение на договора в частта относно арендното плащане от 10 лв. на 44 лв. за стопанските 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 г. вкл. Следователно и втората от предпоставките за изменение на договора по реда на чл.16 от Закона за арендата в земеделието е налице.

Въпреки че поканата е връчена след като плащанията за първите две стопански години вече са били изискуеми, съдът счита, че няма пречка да измени същите, тъй като не са представени доказателства за изпълнение на това задължение. Следователно отношенията между страните за стопанските 2013/2014 и 2014/2015 години не са уредени, което не е пречка за изменение на договора така, както са поискали ищците.

Посочената от ищеца сума от 44 лв./дка за трите стопански години е реална, тъй като и вещото лице сочи плащания по договор за аренда и на по-висока стойност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените от същите разноски по делото в размер на 1 085,20 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ договор за отдаване на зем. земя под аренда, сключен на 23.03.2007 г. между И. Г.Ч., ЕГН ********** и Ч.Г.Ч., ЕГН ********** от една страна и ЕТ „Ира – Йордан Панчев“, ЕИК 116011241 със седалище гр.Разград и вписан в Службата по вписванията на РС Русе с вх. Рег.№56, от 17.07.2007 г., като увеличава размерът на арендното плащане, уговорено в приложение №2 спесификация от договора от 10 лв. на 44 лв. , считано от стопанската 2013/2014 г. до края на срока на договора на основание чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделението.

Решението е постановено по иск на С.Ч.Г., ЕГН ********** и Ч.Г.Ч., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЕТ „Ира – Йордан Панчев“, ЕИК 116011241 със седалище гр.Разград, адрес на управление бул.“България“, №17, вх.А, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на С.Ч.Г., ЕГН ********** ***, п.к.40 и Ч.Г.Ч., ЕГН ********** ***, п.к.40 сумата 1 085,20 лв. /хиляда осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: