Решение по Гражданско дело 320/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 108 02.05.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 30.03.2017 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Х.

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 320 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84 ЗЗД.

С искова молба са предявени от ищеца "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК202317122, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г., иск ПРОТИВ К.П.Х., ЕГН **********, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата 2 055,95 лева /две хиляди петдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - представляващи главница по договор за кредит-овърдрафт, сключен на 21.04.2008г. и допълнително споразумение от 27.12.2013г., ведно със законна лихва, считано от 11.06.2014г. до окончателното плащане,

- сумата 195,95 лева /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ лихва за периода от 15.01.2014г.до 10.06.2014г.вкл.,

за които суми е издадена Заповед № 1602 от 13.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1030/2014г. по описа на Районен съд – Разград. Претендират се и деловодни разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

Ищецът сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит-овърдрафт, сключен на 21.04.2008г. и допълнително споразумение от 27.12.2013г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника.

След издаването на процесната Заповед по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на 20.04.2015г. е сключен Договор за покупкопродабжа на вземания /цесия/, между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и ищеца /цесионер/, като последния придобил процесното вземане срещу ответника. Ищецът сочи, че на базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил уведомително писмо за цесията до ответника на посочения му в договора адрес.

При условията на евентуалност - в случай, че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени, на основание чл. 79, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 11б), се моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца:

- сумата 2 055,95 лева /две хиляди петдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - представляващи главница по Допълнително споразумение от 27.12.2013г., ведно със законна лихва, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане,

- сумата 195,95 лева /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/договорна лихва върху горецитираната главница за периода от 15.01.2014г. до 10.06.2014г.,

дължими въз основа на Допълнително споразумение от 27.12.2013г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника

Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, ищецът чрез свой юрисконсулт поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Е.С. ***, депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за недопустима, тъй като не е бил уведомен за цесията, и моли за прекратяване на делото и обезсилване издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Относно основателността – намира исковите претенции за неоснователни, тъй като банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението й не е достигнало до ответника. Сочи, че вземането е въз основа на нищожни клаузи. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Е.С. ***, който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Претендира разноски. Представя подробна писмена защита.

По допустимостта на евентуалното съединяване на установителен иск по чл. 422 ГПК и осъдителен такъв.

Това съединяване е допустимо - вж. и Определение №143/14.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№26/2016г., СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, както и Решениеот 17.03.2016г.Врачанският окръжен съд,търговско отделениепо т.д.№ 42/2015г. Аргумент за това се черпят от мотивите към т.11 "б" от ТР№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По подадено от „Банка ДСК“ ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1030/2014г. по описа на Районен съд-Разград. Въз основа на представено от заявителя извлечение от счетоводни книги е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1602/13.06.2014г. и изпълнителен лист, като настоящия ответник е осъдени да заплати на Банка ДСК“ ЕАДсега претендираните суми. Длъжникът е възразил своевременно срещу заповедта за изпълнение.Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок и е процесуално допустим.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Съгласно договор за кредит овърдрафт от 21.04.2008г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 2 000 лв. На 27.12.2013г. между Банка ДСК ЕАД е и ответника е сключеноДопълнително споразумение към договора за кредит /л. 20-21 дело РС Русе/, с което:

- страните се съгласяват, че остатък от дълга към датата на споразумението е 2 000 лв. – главница, 113.47 - дължима редовна лихва и 21.78 – дължима наказателна лихва. Неплатената част от дължимата редовна лихва се капитализира към остатъка по главницата, а кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 17.30 лв. за периода от 06.12.2013г. до 27.12.2013г., като споразумението е сключено за остатъка от дълга;

- за падежна дата се определя 15-то число на месеца;

- определя се крайна падежна дата за окончателно издължаване съгласно погасителен план – 27.12.2018г.;

- лихвата по кредита е 14.95%;

- кредита се обезпечава със залог на вземането по сметка в Банка ДСК ЕАД.

Според т. 19.2 от Общите условия при допускане на забава в плащанията на главницаи /или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем.

Съгласно т. ІІ, 1 в случай че кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията.

Не се спори, че ответникът не е правил плащания по горецитираното Допълнително споразумение.

По силата на договор за покупко продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2015г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца, последния е придобил процесното вземане срещу ответника. С пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 6688 от 06.07.2015г. на Маргарита Шамлян, нотариус в район РС София, Банка ДСК ЕАД упълномощила ищеца да уведоми от нейно име ответника за извършената цесия, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД /л.22/.Уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на ответника, при връчването на исковата молба /л. 66 дело РС Русе/.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с изпълнението по договора по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се възприема от съда, като пълно обективно, и компетентно изготвено.

Вещото лице е установило, че няма данни за постъпили суми за погасяване на кредита по изпълнение на Допълнително споразумение от 27.12.2013г. Към 11.06.2014г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК суми е 2055.95 лв. главница, както и сумата 84.12 лв. лихва за периода 15.01.2014г. – 10.06.2014г. /вещото лице обаче е изчислило законната лихва, а не уговорената такава от 14.95 %/.От ответника не са постъпвали суми за погасяване на кредита.

При така изяснената и безспорна между страните фактическа обстановка за произнасянето си повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

Съгласно даденото в т.18 на ТР на ОСГТК на ВКС №4/2013г. разрешение в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на тези обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й.

Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения от банката документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по заповедта за изпълнение съгласно т.11,б от ТР №4/2013г., обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.

Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 от ГПК и на принудително изпълнение би подлежало само вземане, което към момента на издаване на заповедта е било изискуемо.В този смисъл решението по установителния иск не би могло да стабилизира заповед, издадена въз основа на неподлежащо на изпълнение вземане.

След постановяването на ТР №4/2013г. по реда на чл.290 от ГПК е формирана практика на ВКС.Касационната инстанция приема, че доколкото предмет на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха могли да се съдържат данни за неплатените от длъжника погасителни вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и които са послужили на кредитора като основание да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемостта на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски.Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяване на обстоятелства по чл.418, ал.3 от ГПК.В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението от счетоводните книги на банката, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита - да се отхвърли.ВКС приема, че решението за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вноските с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред, като това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 от ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Ищецът не е представил доказателства за това да е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, поради което извод за това, че представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводни книги удостоверява наличието на изискуеми вземания по договора на кредит, не може да бъде обоснован, от което следва, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПКза установяване на съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и доказан.

По осъдителния иск.

Съобразявайки даденото от ВКС положително разрешение на въпроса за допустимостта на съединяването на осъдителен иск с този по чл.422, ал.1 от ГПК, настоящият състав приема, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е доказан по основание.С връчването на преписа от исковата молба предсрочната изискуемост на кредита е обявена надлежно на длъжника.

По размера на сумите които следва да се присъдят по осъдителните искове.

В Допълнителното споразумение е посочено, че към остатъка от главницата от 2000 лв. се капитализира и дължимата редовна лихва от 113.47 лв. Поради безспорно настъпилата предсрочна изискуемост обаче, на осн. т.ІІ, 1 от Допълнителното споразумение тази капитализация е отпаднала, поради и което главницата е в размер на 2 000 лв. Поради отпадането й съдът намира за безпредметно да обсъжда възражението на ответника, че се касае за анатоцизъм. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.10.2016г. до окончателното изплащане. Ето защо, иска за разликата до претендирания размер от 2 055.95 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказана. При изчисляване със софтуер се установи, че размера на договорената лихва от 14.95 % върху главницата за периода 15.01.2014г. – 10.06.2014г. е в размер на 121.26 лв. Ето защо, тази сума следва да се присъди, като за разликата до претендирания размер от 195.95 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По възражението на ответника, че в сключеното Допълнително споразумение от 27.12.2013г. между Банка ДСК ЕАД и ответника неправилно е определен размера на главницата.

Ответникът е обвързан от поетото от самия него задължение в сключеното Допълнително споразумение относно предоговорените размери на просрочените главници и лихви, доколкото това следва от нормите в чл.9 и чл.20 а ал.2 ЗЗД. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №51/04.04.2016 по дело №504/2015 на ВКС, ТК, II т.о.

По възражението на ответника, че не е получил изпратеното му преди подаването на заявлението от ищеца Уведомление за цесия.

Съдът намира за ирелевантнообстоятелсвото дали преди образуване на настоящото производство ответникът бил уведомен от цедента за извършената цесия, тъй като е безспорно че Уведомлението за цесията е приложено към исковата молба и препис от същото е било надлежно връчено на ответника, ведно с преписа от исковата молба.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК: „С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., постановено по спор между същите страни след допускане на касационното обжалване. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Настоящият състав на ВКС споделя посочената задължителна практика, която съдържа отговора на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос.
…………..С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 ЗЗД.“

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи че ВКС е имал повод да посочи в Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.д.№ 867/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ГК, че: “Що се касае до уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.“

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК: „Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Ето защо отговорът на поставения въпрос е, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия.“

По възражението на ищеца за нищожност на клаузи в договора.

Това възражение остана недоказано в хода на процеса.

По разноските.

Съдът определя на ищеца възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

При този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани направените от него разноски в заповедното производство.Такива му се следват само за исковото производство и ответника следва да бъде осъден да заплати разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 733.49 лв. За разликата до претендирания размер от 778.66 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно, на осн. чл 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

С оглед изхода от спора, на ответника следва да се присъдят сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като по делото са предявени няколко съединени иска. Ето защо, на ответника следва да се присъди сумата от 40.61 лв., като за разликата до претендирания размер от 700 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно, на осн. чл 78, ал.3

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК202317122, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор срещу К.П.Х., ЕГН **********, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

за които суми е издадена Заповед № 1602 от 13.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1030/2014г. по описа на Районен съд – Разград,

като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА К.П.Х., ЕГН **********, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК202317122, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор:

- сумата 2 000 лева /две хиляди лева/ - представляващи главница по сключено между страните Допълнително споразумение от 27.12.2013г., ведно със законна лихва, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 2 055,95 лв., като неоснователен и недоказан,

- сумата121.26 лева /сто двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ договорна лихва върху горецитираната главница за периода от 15.01.2014г. до 10.06.2014г., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 195,95 левакато неоснователен и недоказан,

- сумата 733.49 лв. /седемстотин тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ - деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърляискането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 778.66 лева като неоснователно.

ОСЪЖДА "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК202317122, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И. Г. Д.-М. – изпълнителен директорДА ЗАПЛАТИ на К.П.Х., ЕГН **********, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** 40.61лв. /четиридесет лева и шестдесет и една стотинки/ - деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърляискането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 700 лева като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 1030/2014г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: