Р Е Ш Е Н И Е

№ 205, 22.05.2017 година , град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и четвърти Април 2017 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар Галя Мавродинова

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 143 по описа за 2017 година.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Теленор България „ АД – София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Изп. директор М. П. Ф., чрез пълномощник против наказателно постановление № В - 0042661/23.01.2017г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба вх. № В-03-2564/14.10.2016г. в РД на КЗП – Варна, относно искане за „ подмяна на апарата „ от Х. С., служители от офис Разград -св. А. Т. и св. Д. В. на 19.10.2016г. посетили търговски обект – магазин, находящ се в гр. Разград, бул. „ България „ № 11, където търговска дейност осъществявало „ Теленор България „ АД – София, ЕИК 130460283. В обекта в присъствие на представител на дружеството извършили проверка, при която установили, че обектът работи, като се обслужват клиенти, а конкретно по жалбата проверили регистъра за рекламации в обекта, при което констатирали, че същият е в електронен вариант. Във връзка с жалбата търговецът представил Сервизни протоколи съответно №№ 9005027445 от 12.09.2016г. - София/ 501823458 от 07.09.2016г. – Разград/; 9005099246 от 30.09.2016г. – София/ 501830225 от 27.09.2016г. – Разград/ и 9005155352 от 14.10.2016г. – София / 501835205 от 12.10.2016г. – Разград/, в които било отбелязано, че мобилния телефон при приемане за рекламациите е с един проблем – не осъществява връзка с WIFI. Трите рекламации били удовлетворени от жалбоподателя, като само при една от тях физически бил извършен ремонт на мобилния телефонен апарат – по сервизен протокол № 9005099246 от 30.09.2016г. – София/ 501830225 от 27.09.2016г. – Разград/, като била сменена антена на апарата. В Сервизната карта на апарата е вписана рекламация от 24.08.2016г., изпълнена на 26.08.2016г., при която е извършена смяна на дисплей и конектор, като в писмените доказателства по делото не е приложен сервизен протокол, но този факт се признава от жалбоподателя с Писмо изх. № 698/20.10.2016г. до КЗП – Разград. С молба от 12.10.2016г., отправена до жалбоподателя, Х. С. отправя искане за подмяна на мобилния телефонен апарат, което е отразено в Сервизен протокол № 9005155352 от 14.10.2016г. – София / 501835205 от 12.10.2016г. – Разград/ и не съдържа алтернативното му искане за възстановяване на сумата платена за стоката, каквото искане има в писмената молба до жалбоподателя.

В хода на проверката, представителят на КЗП, изискал и приложил към материалите по преписката Фактура за закупуване на процесния апапат от 27.12.2014г. и Гаранционна карта със срок на гаранцията – 24 месеца. На място в търговския обект проверката приключила с Констативен Протокол, съставен в присъствие на представител на жалбоподателя. На документална проверка в офис на КЗП – Варна в гр. Разград на 14.11.2016г., представител на жалбоподателя представил писмено становище и пълномощно. В хода на проверката и до приключването й жалбоподателят не представил доказателства, удостоверяващи възстановаване на сумата за телефона, обект на жалбата.

На база изложеното след отправена покана в офис на КЗП – Варна в гр. Разград се явило упълномощено от жалбоподателя лице, в присъствие на което бил съставен АУАН бл. № 0042661/14.11.2016г., в който нарушението било описано по следния начин „ ... на 11.11.2016г.,„ Теленор България „ АД не е изпълнил административното си задължение, да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума ...”. Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл.114, ал.3 от ЗЗП, с отбелязване, че нарушението се извършва за пореден път и връчил АУАН на упълномощеното лице, което го подписало без възражения.

На база съставения АУАН на 23.01.2017г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.114, ал.3 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” в размер – 1500,00лв., обосновавайки, този размер на наказанието със санкциониране на жалбоподателя с предишни НП, за същото нарушение, влезли в сила. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 03.02.2017г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 10.02.2017г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Видно от приложените по делото Гаранционна карта за апарата се установява, че същият е закупен на 27.12.2014г., т.е. към момента на предявявяне на последната рекламация е бил в гаранция от 24месеца. От приобщените по делото писмени доказателства – 3бр. сервизни протоколи и внисано в гаранзионната карта на апарата сервизно обслужване, факт признат и от жалбоподателя, се установява, че към датата на съставяне на АУАН по отношение на процесния мобилен телефонен апарат Х. С. е отправил четири искания за рекламация, като и четирите са уважени, но само в два от случаите на телефона фактически е извършен ремонт. От изложеното, съобразно разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗП, съдът намира, че не са налице предпоставките искането на клиента за разваляне на договора и възстановяване на платената от него сума за телефона. Това е така, защото самата разпоредба предписва да са уважени „ ... три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока...”, което в случая не е така. От друга страна отново видно от писмените доказателства по делото, потребителят е направил алтернативни искания – подмяна на стоката с нова или разваляне на договора и възстановяване на платената от него сума за процесния апарат. Отделно от изложеното с предявяването на рекламацията по сервизен протокол № 9005155352 от 14.10.2016г. – София / 501835205 от 12.10.2016г. – Разград/, доколкото в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП не е посочен срок за изпълнение на задължението от страна на търговеца, то за такъв, с оглед систематичното тълкуване на нормата е относим срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП – едномесечен, който към момента на съставяне на АУАН е изтекъл, но към датата на документалната проверка – 11.11.2016г. все още не е изтекъл, като и поради тази причина съдът намира, че описаното в НП административно нарушение не е осъществено от обективна страна от жалбоподателя.

Като съобрази това, съдът намира, че обжалваното Нп следва да бъде отменено като издадено при нарушение на материалния закон.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № В - 0042661/23.01.2017г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на от „ Теленор България „ АД – София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Изп. директор М. П. Ф. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв., като неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: