РЕШЕНИЕ

 

192                                  17.05.2017г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на осемнадесети април                                 две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Живка Ранкова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №157 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Б.Х.Н. от гр. И. срещу Наказателно постановление  16-1075-001188  от 12.01.2017г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя  на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв,  на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1   от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.140, ал.1    от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от шест месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяната му.

Повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата. 

        За наказващия орган Областна Дирекция на МВР -гр. Разград не се явява представител.

                  За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №16-1075-001188  от 12.01.2017г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя Б.Н.  на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв,  на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1   от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.140, ал.1    от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от шест месеца.  Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Т642769/28.12.2016г.  съставен от младши автоконтрольор  към ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя. В акта и НП се сочи, че на 28.12.2016г. около 03.40 часа в гр. Разград, на кръстовището на ул. Юмрукчал и ул. Борис Йончев в посока към ж.к. «Орел» жалбоподателят управлявал  лек автомобил «Мерцедес» с рег. №** като извършил следните нарушения – не носил Контролен талон към СУМПС, не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван  и управлявал автомобил, който не бил регистриран по надлежния ред. Прието е, че жалбоподателят на първо място е нарушил чл. 100, ал.1, т.1  от ЗДвП, тъй като не носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС. На второ място е прието, че е нарушен чл.137а, ал.1 от ЗДвП /второ нарушение/ понеже жалбоподателят не използвал обезопасителния колан на автомобила. На трето място е прието, че е нарушен чл.140, ал.1 /трето нарушение/, поради управление на МПС, което не било регистрирано по надлежния ред.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя Св. Ц., който потвърждава отразените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че управляваният от жалбоподателя  автомобил не бил регистриран в Р България – бил с транзитни табели, като допустимия срок за движение със същите бил изтекъл. Това обстоятелство не е спорно, както и не се спори относно това, че автомобилът нямал валидна регистрация към момента на проверката. Свидетелят потвърждава и обстоятелствата, че жалбоподателят бил без обезопасителен колан и не носил контролен талон. Събразявайки всички доказателства съдът намира, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани, като намира, че в този смисъл следва напълно да се кредитират показанията на актосъставителя. За фактическите си изводи съдът се основава и на доказателствената сила на съставения акт – чл.189, ал.2 от ЗДвП.

        Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Наказателното постановление е законосъобразно. При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вмененените му  нарушения. На първо място същият е управлявал автомобила без да носи контролния си талон към СУМПС. Това нарушение според съда е извършено непредпазливо от жалбоподателя – явно същият не е проявил достатъчна загриженост. За това нарушение жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като наложеното му наказание е в абсолютния законов размер.  На следващо място жалбоподателят е управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан, което е възприето от актосъставителя. Така жалбоподателят е нарушил чл.137а, ал.1  от ЗДвП. Доколкото не може да се докаже, че това нарушение е извършено умишлено, то съдът приема, че и това нарушение е извършено от жалбоподателя непредпазливо – проявил е небрежност. При това жалбоподателя правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Наложеното му наказание за това нарушение /глоба от 50 лв/ е в абсолютния законов размер. Освен това жалбоподателят е нарушил и чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП /има се предвид редакцията към момента на деянието/, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред в Р България. Това обстоятелство в крайна сметка не е спорно. В случая е приложим  чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП в редакцията му към момента на деянието, който е по – благоприятния за дееца закон.  Понастоящем това нарушение се визира в чл.175, ал.3 от ЗДвП, като наказанията са по тежки. Съдът намира за неоснователни доводите, че нарушението следвало да се опише в НП като изразяващо се в управление на МПС с транзитни табели с изтекъл срок. Всъщност именно защото транзитните табели са били с изтекъл срок процесното МПС се явява такова без валидна регистрация към момента на проверката, поради което жалбоподателят не е имал право да го управлява. В този смисъл в НП не е допусната неяснота. Съдът намира, че и за това нарушение на жалбоподателя са определени справедливи наказания. Наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС  е в максималния размер, според действащата тогава редакция на закона, но според съда  и това наказание  е справедливо, с оглед на това, че жалбоподателят и преди е наказван по административен ред по ЗДвП. С оглед изложеното съдът намира, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, съдът

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  16-1075-001188  от 12.01.2017г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя  Б.Х.Н. от гр. И. на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв,  на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1   от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.140, ал.1    от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: