№ 201
гр. Разград, 22.05.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
районен съд, наказателен състав,
в публичното заседание на 20.04.2017 г., в състав:
Председател: Атанас Христов
при секретаря Галя
Мавродинова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 170 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А.А.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 11 от 15.02.2017г. издадено
от Кмета на община Лозница.
В жалбата се сочи че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за
неговата отмяна. Сочи, че процесния имот не е бил надлежно ограден, поради
което при прибирането им на 40-те й крави, три от тях влезли в имота, но не са
причинили вреди.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, заедно със защитника си адвокат М.П. ***. Поддържат жалбата и
излагат допълнителни съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Контролиращата страна районна прокуратура –
Разград, при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Разградският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 27.09.2016 г.,
служители на РУ на МВР Лозница, съставили АУАН с бл. № 582202 против
жалбоподателя, за това че на 27.09.2016г. в гр. Лозница, в близост до
местността „Каменна чешма“, при извеждане на паша на домашни животни /крави/,
допуска влизането на няколко животни в частен имот, ограден с ограда,
стопанисван от Р.Е.,***. Актосъставителят квалифицирал деянието по чл. 40, т.2
ЗОСИ. Жалбоподателя депозирал писмени възражения срещу акта, аналогични с
процесната жалба.
Въз основа на акта,
било издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Осъщественото от него нарушение е описано от
административнонаказващия орган по идентичен начин с този, по който е
индивидуализирано и в акта за установяване му, като за виновно нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 40 ЗОСИ и на основание същия текст от закона му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок,
от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна, по различни от изложените в нея съображения.
Разпоредбата
на посочения за виновно нарушен от жалбоподателя текст от закона – чл. 40 ал.1
т.2 от ЗОСИ, предвижда анагажиране на административнонаказателната отговорност
на всяко лице, което влиза или преминава, или пуска животни през
селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право,
като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. За да бъде осъществен
състава на посоченото административно нарушение от обективна страна, следва да
бъде извършено не само някое от изброените в същата правна норма действия, но и от същите следва обективно да са
настъпили вреди на селскостопанско имущество. Причиняването на вредата е
елемент от обективната страна на нарушението. Следователно, не всяко пускане на
животни през селскостопански земи с посеви и трайни
насаждения, представлява нарушение на разпоредбите на ЗОСИ и подлежи
на санкциониране по този ред, а единствено това в резултат на което на
селскостопанското имущество са причинени вреди. В случая този обективен признак
на санкционираното нарушение – причинената вреда, не е намерил отражение, както
в акта за установяването му, така и в атакуваното НП. Описването на
несъставомерно по текста от закона, по който нарушението е квалифицирано,
деяние е довело до незаконосъобразност на постановлението от формална страна,
представляващо и самостоятелно основание за неговата отмяна. Преценката за съставомерност
на нарушението по същество, определяща за извода дали то е осъществено от
жалбоподателя и извършено ли е виновно, винаги се предхожда от преценка за
формална законосъобразност на постановлението, с което се ангажира
административнонаказателната отговорност на нейния субект.
Ето защо и по
изложените съображения, съдът намира, че като незаконосъобразно от формална
страна, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Воден от
изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11 от 15.02.2017г. издадено от Кмета на община Лозница.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Разград, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.